завист и омраза. Те жадуваха да унищожат мястото, да изтрият съществуването на неговото величие, да се уверят, че човекът никога повече няма да се стреми да постигне този идеал.

Калан прекара известно време в този дворец — двореца на Господаря Рал, — когато четирите Сестри я заведоха там, за да я принудят да открадне кутиите от Градината на живота. Великолепието на мястото вдъхваше страхопочитание. Калан не искаше да взема онези кутии от градината на Господаря Рал. Те не принадлежаха на Сестрите, а още по-лошото беше, че намеренията на жените бяха непочтени.

На олтара, където стояха кутиите, Калан остави на тяхно място най-ценното си притежание — малка фигурка на жена с отметната назад глава, с юмруци притиснати към тялото и извита снага, сякаш в противоборство на някаква сила, която се опитваше да я подчини. Калан не можеше да си представи откъде беше придобила нещо толкова красиво.

Сърцето й се късаше, задето трябваше да остави тази фигурка, но се налагаше да го направи, за да може да събере последните две кутии в раницата си. Ако не го беше направила, Сестра Улиция щеше да я убие. Колкото и да обичаше тази малка статуетка, животът й беше по-ценен. Надяваше се, че когато Господарят Рал я видеше, щеше някак си да разбере, че тя съжаляваше за това, че му бе отнела онова, което беше негово.

Сега Джаганг залови Сестрите и притежаваше зловещите черни кутии. Поне две от тях. Сестра Тови тръгна напред с първата от трите кутии. Беше мъртва, а кутията, която беше у нея, липсваше. Калан успя да убие Сестра Сесилия. Така от първоначалните й похитители останаха Сестрите Улиция и Армина. Разбира се, и други Сестри бяха под контрола на Джаганг.

— Кой би могъл да вкара кутия в играта? — попита Джаганг, загледан в двореца най-отгоре на платото. Не беше съвсем ясно дали търси отговор от Сестрите, или просто разсъждава на глас.

Сестрите Улиция и Армина се спогледаха. Елитните гвардейци не помръдваха, сякаш бяха стражи от камък. Специалните пазачи бавно маршируваха напред-назад, като най-близкият от тях следеше Калан и й хвърляше високомерен поглед при всяко завъртане, за да тръгне в обратната посока. Калан познаваше този човек, познаваше навиците му. Той беше от по-малко интелигентните пазачи, който заместваше липсата на компетентност с прекомерна арогантност.

— Е… — Сестра Улиция наруши неловкото мълчание — ще ни трябва човек с двойна дарба — Субстрактивна и Адитивна магия.

— Сестрите на мрака, с които разполагате, Ваше сиятелство, нямат тези способности — добави Сестра Армина. — Нямам представа кой би могъл да го стори.

Джаганг я стрелна с поглед през рамо. Онзи войник не беше единственият, който си позволяваше да се държи с арогантно превъзходство. Джаганг беше много по-умен от Сестра Армина — тя обаче не беше достатъчно умна, за да го разбере. Но в същото време не беше достатъчно глупава, за да не разпознае погледа в очите на Джаганг — онзи поглед, който й показваше, че той знаеше, че тя лъже. Жената се сви и моментално притихна под свирепия блясък в очите на императора.

Сестра Улиция, която беше доста по-умна от Армина, веднага схвана опасността на ситуацията, в която бяха изпаднали, и припряно заговори:

— Има само няколко човека, които са способни да направят това, Ваше сиятелство.

— Трябва да е бил Ричард Рал — побърза да вметне Армина, нетърпелива да изкупи грешката си.

— Ричард Рал — повтори Джаганг с равен глас, изпълнен с ледена омраза. Не изглеждаше никак изненадан от предположението на Сестрата.

Сестра Улиция се прокашля.

— Или Ничи. Тя е единствената Сестра, която не е във ваша власт, и владее Субстрактивната магия.

Джаганг впи поглед в нея за миг, преди да се обърне и отново да се загледа в Народния дворец, който сега беше така осветен от слънцето, че блестеше като фар над мрачната равнина.

— Сестра Ничи знае всичко, което вие направихте, глупави кучки — изсъска той накрая.

Сестра Армина примигна изненадано. Не можа да устои на желанието си да говори.

— Как е възможно, Ваше сиятелство?

Джаганг стисна месестите ръце зад гърба си. Тежките мускули му придаваха вид на бик, не на човек. Къдравите черни косми само допълваха това впечатление. Бръснатата глава засилваше внушението.

— Ничи беше с Тови, докато Тови умираше — продължи Джаганг, — след като беше намушкана, а кутията — открадната. Мина много време, откакто за последен път видях Ничи. Изненадан съм да я видя да се появява отново. Бях там, в съзнанието на Тови, и видях как стана всичко. Макар че Тови не подозираше за присъствието ми, както знаете. Ничи също не знаеше, че съм там. Ничи разпитваше Тови, възползва се от тежката й рана, за да я подтикне да разкрие вашия план, Улиция. Ничи разказа на Тови доста интересна история за това как би могла да се измъкне от моя контрол и с това спечели доверието на Тови. Тови й каза всичко — как сте задействали лавинния огън, за кутиите, които сте откраднали с помощта на Калан, как кутиите е трябвало да действат заедно с магията на лавинния огън… всичко.

Сестра Улиция изглеждаше така, сякаш всеки миг ще й прилошее.

— Тогава може би наистина е дело на Ничи. Явно е един от двамата.

— Или двамата заедно — предположи Сестра Армина.

Джаганг не каза нищо, като продължаваше да гледа към двореца.

Сестра Улиция се приведе.

— Ако мога да ви попитам, Ваше сиятелство, защо не можете да…, ами защо Ничи не е тук с вас?

Напълно черните очи на Джаганг се обърнаха към жената. В мастиления мрак на тези очи се размърдаха тъмни облаци, предвестници на буря, каквато само той можеше да създаде.

— Тя беше с мен. Напусна ме. За разлика от вашите непохватни и неискрени опити да избягате от мен чрез връзката ви с Господаря Рал, Ничи успя да се възползва от тази връзка. Неясно защо, но тя беше искрена и връзката проработи. Тя се отказа от всичко, към което се бе стремила през целия си живот — отказа се от моралния си дълг!

Той размърда рамене и сякаш отново се обви в наметалото на спокойната властност.

— Връзката проработи за Ничи. Вече не мога да вляза в съзнанието й.

Сестра Армина стоеше като вцепенена, но не от обикновен човешки страх. Очевидно беше смаяна от чутото.

Сестра Улиция кимна сякаш сама на себе си, загледана в собствените си спомени:

— Като се връщам назад, предполагам, че сега това не ме изненадва. Мисля, че винаги съм знаела, че тя обича Ричард. Разбира се, тя никога не ни каза и дума за това, на нас или на другите Сестри на мрака, но когато бяхме в Двореца на пророците, ми даде много неща, с които никога не бих си представила, че ще се раздели — в замяна на това да я посоча за една от шестте му учителки. Цената, която тя заплати за възможността да бъде негова учителка, ме накара да се усъмня в мотивите й. Останалите учителки бяха движени от алчност. Те просто искаха да изсмучат дарбата на този мъж — да я запазят за себе си. Но не и Ничи. Тя не се стремеше към това. Затова я наблюдавах. Тя никога не се издаде. Мисля, че по онова време тя самата не го осъзнаваше, но в очите й имаше онзи поглед. Тя е била влюбена в него. Тогава така и не разбрах този поглед, вероятно защото тя бе толкова убедена в омразата, която изпитва към този мъж и към всичко, което той представляваше, но тя е била влюбена в Ричард Рал. Дори още тогава е била влюбена в него.

Джаганг почервеня. Погълната от своите спомени, сестра Улиция не бе забелязала мълчаливата му ярост. Сестра Армина крадешком докосна предупредително ръката на другата жена. Сестра Улиция вдигна поглед, пребледня, като видя изражението на лицето на императора, и веднага смени темата.

— Както казах, тя никога не е споменавала нещо такова, така че вероятно просто си въобразявам. Всъщност сега като се замисля, съм сигурна в това. Тя мразеше този мъж. Тя искаше той да е мъртъв. Тя мразеше всичко, което той олицетворяваше. Мразеше го. Чисто и просто. Мразеше го.

Сестра Улиция затвори уста, като видимо се насили да спре бръщолевенето си.

— Дадох й всичко — гласът на Джаганг прогърмя като гръмотевица, затворена в бутилка. — Почти я направих кралица. Като Джаганг Справедливия й дадох властта да бъде юмрукът на Братството на Ордена. Онези, които се противопоставяха на праведната вяра на Ордена, започнаха да я наричат Господарката на смъртта. Тя беше способна да изпълни своя добродетелен дълг само благодарение на моята щедрост. Беше глупаво да й давам такава свобода на действие. Тя ме предаде. Предаде ме заради него.

Вы читаете Изповедник
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×