действително е така.
При едно затишие Калан мярна Ричард. Той замахна с меча си и промуши един мъж, преди войникът да успее да довърши удара си. Целият покрит с кървавочервени символи, Ричард веднага извади меча от тялото на мъжа и с движение назад заби дръжката му в лицето на онзи, който приближаваше отзад.
— Тогава това може да е последният ни шанс — каза Калан. Ничи изпружи врат да провери докъде е стигнал Ричард, след което пак огледа вихрещата се суматоха около ранения император.
— Не мисля, че ще ни се отвори по-добър. Или сега, или никога. Но с тези яки…
— Ако Джаганг е достатъчно объркан, може и да не ги използва, за да ни спре.
Ничи хвърли такъв поглед на Калан, сякаш искаше й да каже колко е нелепо да си мисли такива неща.
— Сега ме чуй — каза тя. — Ако нещо се обърка, ще направя всичко възможно ти, Джилиан и Ричард да се махнете оттук. Ничи вдигна предупредително пръст. — Ако се стигне дотам, възползвайте се от шанса. Чуваш ли ме? Ако се стигне дотам, не се осмелявайте да пропилеете възможността, която съм ви осигурила. Разбираш ли?
На Калан не й харесваше идеята, че Ничи смята да жертва живота си, за да им даде шанс да се измъкнат. Не виждаше защо нейният живот да е по-важен от този на Ничи.
— Ако обещаеш, че изобщо няма да си ги мислиш такива, освен, ако няма абсолютно никакъв друг изход. Предпочитам да намерим начин всички да се измъкнем.
— Това е единственият ми живот — отвърна Ничи. — Искам да го запазя, ако това имаш предвид.
Калан се усмихна и сложи ръка на рамото на Джилиан.
— Стой наблизо, но не ми се пречкай, ако се наложи да използвам нож. Не се страхувай да прибегнеш до твоя, ако е необходимо.
Джилиан кимна и Калан я поведе към терена, където за последно бе мярнала Ричард. Ничи вървеше плътно зад Джилиан.
Преди Калан да направи и десетина крачки, командир Карг, яхнал огромен боен кон, проби стената от биещи се мъже зад тях. Големият кон изпръхтя неодобрително.
Повел огромна гвардейска част, командирът прецени ситуацията с поглед. Тези мъже, също като телохранителите на Джаганг, бяха елитни войници. Всички до един бяха едри, с масивно телосложение и въоръжени до зъби. И като че ли бяха хиляди. Изглеждаха неописуемо свирепи. Те се хвърлиха срещу войниците, които тънеха в море от кръв.
Недалеч зад кралските гвардейци Калан видя огромни пламъци да се издигат към нощното небе. Яркочервеният блясък освети напрегнатите лица на мъжете, които се бореха за живота си. Вече нямаше значение срещу кого и за какво се биеха. Войниците бяха подивели в един полудял свят. Всеки беше сам за себе си.
— Сестрите идват — промълви Ничи, докато гледаше пламъците и пушека, които вряха в черното небе. — Нямаме много време. Опитайте се да стоите извън полезрението на гвардейците.
Калан кимна и заедно с Джилиан тръгнаха встрани от основната сила. Ничи имаше план как да ги измъкне. Ричард щеше да ги търси и затова Калан не искаше да се отдалечават от мястото, където той ги видя за последно.
Целта й беше да заобиколят основния сблъсък между редовните войници и гвардейците, докато се придвижват към мястото, където тя видя Ричард за последен път. Надяваше се, че като се отдръпнат встрани, няма да се отклонят много от посоката. В същото време искаше да стои далеч от нови сблъсъци. Елитните гвардейци не подлежаха на сравнение с редовната войска.
Командир Карг скочи от коня си.
— Къде е Джаганг? — извика той към стената от гвардейци, които охраняваха ранения император.
— Беше улучен от стрела — отговори един и даде знак да направят път на командира.
Калан видя Джаганг, който още стоеше на колене, подкрепян от един едър мъж, приклекнал до него. Беше блед, но в съзнание. Дишаше тежко и от време на време се изкашляше, оставяйки малки черни петна кръв по брадичката си. Едната му ръка стискаше стрелата, която стърчеше от дясната страна на гръдния му кош.
— Стрела! — извика Карг. — Как, за Бога, се случи това? Гвардеецът хвана Карг за металната ризница и го издърпа по-близо.
— Твоят човек го улучи!
Командир Карг изгледа кръвнишки войника и повдигна брадичката му с върха на ножа си.
— Махни си ръцете от мен.
Онзи пусна командира, но му отвърна със същия гневен поглед.
— А сега обясни какво имаш предвид — как така моят човек?
— Беше твоят нападател. Той улучи императора със стрела.
Лицето на Карг помръкна.
— Тогава ще го убия със собствените си ръце.
— Ако преди това не го убия аз.
— Чудесно. Тогава го направи. Не ме интересува кой ще го убие. Важното е да е мъртъв. Този човек е опасен. Не искам да се размотава наоколо свободен и да нанася още вреди. Само ми донесете главата му, за да знам, че всичко е приключило.
— Считай, че е свършено — отговори войникът.
Карг не обърна внимание на самохвалството на другия, докато избутваше останалите мъже по пътя си.
— Изправете императора на крака! — провикна се той. — Да го занесем в покоите му. Там има Сестри, които ще помогнат. Тук нищо не можем да направим.
Никой не се възпротиви. Гвардейците помогнаха на Джаганг да се изправи. Двама мъже, по един от двете му страни, сложиха рамене под ръцете му и му дадоха опора.
— Карг — промълви Джаганг с отслабнал глас. Командирът се приближи.
— Да, Ваше сиятелство?
По лицето на Джаганг се разля усмивка.
— Радвам се да те видя. Твоя е… за малко.
Командир Карг отвърна на императора с кратка многозначителна усмивка, след което се обърна и извика на гвардейците:
— Да тръгваме!
Джилиан стисна силно Калан от едната страна и Ничи от другата и те продължиха да се промъкват встрани, стремейки се никой да не ги забележи. Мъжете, които помагаха на Джаганг, започнаха да го изнасят през тълпата. Отрядът на Карг проправяше път през бойното поле с мечове и удари. Калан потръпна при мисълта да се озове пак в палатката на Джаганг. Държейки под око гвардейците, тя надзърна през рамо и потърси Ричард с поглед, но не го видя.
Навсякъде около тях се биеха пияни, разгневени войници, а гвардейците на императора започнаха да оформят клин, за да пробият път, по който да се измъкнат от това място и да стигнат до лагера на императора.
Почти всички факли отдавна бяха изгаснали в сражението. Гвардейците си носеха свои, но те се намираха далеч. Беше толкова тъмно, че Калан трудно различаваше дори игрището. Даже издигащото се плато над полетата Азрит беше изчезнало в мрака. Наложи й се да се ориентира по далечния склон, осветен от факли.
Чу се гръмовен тътен, който разтърси земята, после изригна огън. Сестрите явно използваха силата си, за да си проправят път през огромната армия и да се притекат на помощ на Джаганг. На игралното поле имаше стотици хиляди мъже. Никой не бягаше. Сега, закриляйки императора, гвардейците трябваше да избегнат тази тълпа.
Калан, Джилиан и Ничи също трябваше да избягат от тълпата, но те не разполагаха с хиляди тежко въоръжени мъже, които да им помогнат. Вместо това разчитаха на опита си да бъдат колкото е възможно по-незабележими. Вървейки прегърбени, за да изглеждат безвредни, те се стараеха да не поглеждат открито мъжете около себе си. Държаха качулките на наметалата си спуснати ниско над лицата, докато се промъкваха през относително спокойните местенца сред хаоса. Напредваха бавно. Още не бяха успели да се
