обществото. С гола глава аз щях да бъда по-ниско от всички. Бях използвала дарбата си публично без разрешение. Голата глава щеше непрекъснато да ми напомня за направената грешка.
Оттогава заживях при баба Линдел. Много рядко виждах родителите си. Отначало ми липсваха ужасно. Баба ме учеше да използвам дарбата си, за да разбера какво не бива да правя. Не я обичах особено. Тя бъде студена жена. Но за сметка на това я уважавах. Бъде справедлива по свой начин. Наказваше ме само когато нарушавах правилата й. Биеше ме с пръчка, но само за неща, за които бях предупредена. Учеше ме, напътстваше ме за дарбата ми, но никога не ме дари с нежност и обич. Животът ми бъде много тежък с нея, но се научих на дисциплина.
И още нещо, научих се да използвам дарбата си. Затова ще й бъда благодарна до края на дните си, тъй като това бъде животът ми. Дарбата докосва нещо по-възвишено и по-благородно от онова, което бъда аз.
— Съжалявам, Ейди. — Той загреба от студената си вече яхния, тъй като не знаеше какво друго да направи. Вече изобщо не беше гладен.
Ейди стана, приближи се до огнището и се загледа в пламъците. Зед изчакваше търпеливо да продължи.
— Когато станах пълнолетна, тя ми разреши да оставя косата си да порасне — Ейди се усмихна незабележимо. — На тази възраст бъда считана за привлекателна жена.
Зед бутна настрани паницата си, приближи се до нея и сложи ръце на раменете й.
— Не по-привлекателна от сега, скъпа госпожо!
Тя протегна ръце над пламъците.
— По това време се влюбих в един млад мъж. Казваше се Пел. Бъде доста непохватен младеж, но много добър, благороден и изключително мил с мен. Бъде готов да изгребе океана с лъжица, само за да ми достави удоволствие. Мислех си, че слънцето изгрява, за да видя лицето му, а луната идва, за да вкуся устните му. Всеки удар на сърцето ми бъде за него. Щяхме да се женим. Но един от главните мъже на Чоора на име Матрин Галиен беше решил друго — Ейди поклати глава и сграбчи дрехата си над стомаха. — По негово настояване управата ме принуди да се омъжа за един човек от съседния град, син на тамошния кмет. Това бъде награда за хората на Чоора. Да имат чародейка, свързана със сина на кмета на съседния град, бъде за тях белег на добродетелност. Сватбата ми с важен мъж от друг град бъде някакво възбуждащо радостно събитие. Бъда в паника. Отидох при баба Линдел и я помолих да се застъпи за мен. Разказах й за любовта си към Пел, за това, че не искам да участвам в някаква сделка между двата града. Казах й, че дарбата си е моя и няма да позволя да ме използват като робиня. Чародейките не са робини. Баба Линдел бъде чародейка. Тя пренебрегна дарбата си, но хората я уважаваха, защото остана вярна на клетвата си. Независимо от всичко обаче се страхуваха от нея. Помолих я за помощ.
— От казаното дотук не ми прилича на човек, който би ти помогнал.
— Не бъде никой друг, към когото да се обърна. Поиска ми един ден, за да помисли. Този ден бъде най- дългият в живота ми. Когато отидох при нея вечерта, ме накара да падна на колене и да се закълна пред нея. Каза ми този път наистина да повярвам във всяка една дума, която казвам, а тя често ме караше да повтарям тази клетва. Паднах на колене и казах клетвата, като наистина вярвах във всяка една дума. Когато свърших, затаих дъх и зачаках. Още бъда на колене. Тя сведе глава към мен. На лицето й все още си седеше оная кисела нейна гримаса. След малко каза: „Макар да имаш буен дух, дете, ти положи усилия, за да го озаптиш. Хората поискаха от теб клетва и ти им я даде. Дано не доживея деня, в който я нарушиш. Отвъд това ние не дължим нищо никому. Аз ще се погрижа за управата и Матрин Галиен. Ти ще се омъжиш за Пел.“ Заридах в полите на роклята й.
Ейди се умълча, гледаше в огъня, зареяна в спомените си. Зед повдигна вежда.
— И какво, омъжи ли се за своята любов?
— Да! — прошепна тя и разбърка с голямата лъжица яхнията, докато Зед я гледаше. След това остави лъжицата на мястото й. — Три месеца си мислех, че животът бъде повече от блаженство. — Устните й прошепнаха беззвучно нещо, докато гледаше втренчено в нищото.
Зед нежно обви раменете й и я поведе към масата.
— Седни, Ейди. Нека ти донеса чаша чай.
Когато се върна с димящата чаша, тя седеше облакътена на масата, така, както я бе оставил. Той пъхна чашата в изящната й ръка. Седна срещу нея. Не я подканваше да продължи. Чакаше сама да реши кога е готова. Накрая тя проговори.
— Един ден, денят на моя деветнадесети рожден ден, двамата с Пел решихме да направим малко пътешествие. Бях бременна. — Тя вдигна чашата с две ръце и отпи. — Прекарахме деня в разходки покрай чифлиците и измисляхме имена за нашето дете, хванати за ръце и… добре знаеш какви глупости си говорят влюбените на тази възраст.
На връщане минахме покрай мелницата, която бъде в покрайнините на града. Стори ми се странно, че наоколо няма хора. Все някой трябваше да работи в мелницата. — За миг Ейди затвори очи и отпи от чашата си още глътка. — Както се оказа, хора наистина е имало. „Кръвта на братството“. Чакаха ни.
Зед беше чувал за тях. В големите градове на Никобарезе „Кръвта на братството“ представляваше организация, която преследваше проклетниците — изчадията на злото, избягали от отвъдния свят. В други градове подобни организации носят различни имена, но задачите на всички са еднакви. Труповете след тях бяха единственото доказателство, от което се нуждаеха, за да покажат, че добре си вършат работата. Щом кажеха, че трупът е на проклетник, значи наистина е така. В по-малките градове подобни организации се състояха от самозванци, решили, че могат да вършат тази работа. Всички се страхуваха от „Кръвта на братството“. И с основание.
— Те ни затвориха… — Гласът й се пречупи за миг, но само един-единствен път. — В отделни помещения в приземната част на мелницата. Бъде тъмно, миришеше на влажни камъни и и брашно. Не знаех какво бъде станало с Пел. Бъда толкова изплашена, че едва дишах.
Матрин Галиен каза, че двамата с Пел сме проклетници. Че не съм пожелала да се омъжа според волята им, защото съм искала да привлека вниманието на Пазителя към Чоора. През онова лято из страната върлуваха много болести. Обвиниха ме за смъртта на много хора. Галиен каза, че Пел и аз сме били изпращали болестите. Опитах да опровергая думите му и произнесох клетвата, за да му докажа, че не е прав. — Ейди въртеше чашата в ръце.
Зед я докосна по рамото.
— Пий, Ейди, това ще ти помогне. — Беше сложил билки в чая, за да я успокои. Ейди отпи голяма глътка.
— Матрин Галиен повтори, че Пел и аз сме проклетници и че гробищата били пълни с доказателства за това. Каза, че иска да кажем истината, да си признаем. Другите мъже от „Кръвта“ ръмжаха като хрътки около заек, готови да ни разкъсат на парчета. Изпаднах в ужас при мисълта какво могат да сторят на Пел.
Докато ме биеха, знаех колко по-жестоки ще бъдат с него, за да го накарат да признае, че съм проклетница. Нямаше нищо по-добро за тях от това, да накарат някого да нарече любимия си човек „проклетник“. Не чуваха какво им говорех. — Тя вдигна очи към него. — Не чуваха.
— Каквото и да беше казала, Ейди, те нямаше да те чуят — каза тихо Зед. — Когато вълчият капан щракне около глезена ти, няма смисъл да спориш с желязото.
— Знам — кимна тя. Лицето й беше като каменна маска, под която вилнееше истинска буря. — Можех да ги спра, ако бях използвала дарбата си, но щеше да бъде против всичко, на което бях научена. Ако го бях направила, щях да докажа, че това, в което ме обвиняваха, е истина. Щеше да изглежда като богохулство срещу Създателя. Бъда толкова безпомощна в ръцете им, докато ме биеха, все едно че не притежавах дарбата. — Тя отново отпи глътка чай. — Докато крещях от болка, чувах виковете на Пел от съседната стая.
Зед отиде до огнището, взе чайника и напълни отново чашата й.
— Не е било твоя грешка, Ейди. Не търси вината в себе си.
Тя го погледна.
— Искаха да призная, че Пел е проклетник. Казах им, че не е, че могат да ме убият, но никога няма да направя подобно нещо. Матрин се наведе над мен, почти докосваше лицето ми. Все още виждам усмивката му пред очите си. Той каза: „Вярвам ти, момиче! Но това няма никакво значение, защото не искаме ти да
