бих го направила за всичкото злато на Д’Хара. Но ще го направя за теб.
Зед се усмихна и я погали по бузата.
— Благодаря ти, дете. — Той постави кесията обратно в скута й, монетите иззвъняха. — Задръж това, ще ти потрябва. Ще имаш много разноски. Каквото е останало вътре, е твое. Такова е желанието ми.
Тя кимна в знак на съгласие.
— Какво се иска от мен?
— Е, най-напред и двамата трябва да се наспим добре. Ти имаш нужда от няколко дни почивка, за да възстановиш силите си. А след това те чака път, лейди Бивинвиър — той се усмихна, виждайки как тя повдига едната си вежда. — Сега и двамата сме скапани. Утре, след като се наспя, имам да свърша нещо много важно. Преди да тръгна, ще мина да те видя и ще поговорим още малко. Но искам да те помоля от този момент нататък да носиш Камъка си така, че да не се вижда. Не е добре да показваш дарбата си пред сенките на мрака.
— Доколкото разбирам, новият ми работодател също ще ме използва под прикритие. Това не е особено достойно.
— Тези, които биха те разпознали в настоящия момент, едва ли ще се полакомят за златото ти. Те са агенти на Пазителя и искат много повече от това. Ако те открият, ще ти се прииска изобщо да не те бях спасявал.
Тя примигна, след което кимна разбиращо.
Четвърта глава
Зед се подпря на коляно и се изправи. След това подаде ръка и на Джебра. Както очакваше, тя не можеше да върви без чужда помощ. Той я подхвана внимателно, а тя смутено се извини за притеснението. Зед се опита да я развесели, като й каза, че е готов да измисли какво ли не, само и само да изпита удоволствието да обвие ръка около кръста на хубава жена.
Хората постепенно възвръщаха нормалния си ритъм на живот, но все още си шушукаха притеснено, оглеждайки с бързи погледи огромните помещения в Двореца, който явно вече не беше толкова сигурно място за живеене.
На всички ранени бе обърнато необходимото внимание, труповете бяха изнесени. Слугини в рокли от груб плат със свити сърца се опитваха да изчистят кръвта с парцали, които топяха в кофи с червена вода. Навсякъде обикаляха войници. Зед направи знак на командира Тримак да се приближи.
— Всъщност с радост бих се махнала от това място — каза Джебра. — Тук видях аури, които превърнаха сънищата ми в кошмари.
Когато командирът тръгна към тях, Зед каза:
— Виждаш ли нещо в този мъж?
Тя изгледа изпитателно Тримак, който пътьом се осведоми за разположението на войниците си.
— Слаба аура. Дълг. — Тя сбърчи чело. — Винаги се е чувствал обременен от дълга си. Таи надежда, че поне отсега нататък ще има възможност да изпитва гордост от работата си. Тази информация полезна ли ти е?
Зед се усмихна.
— Да. Виждаш ли нещо друго?
— Не. Само слабата му аура.
Магьосникът замислено закима с глава, след това внезапно се оживи.
— Между другото, защо една толкова хубава жена като теб все още не си е намерила подходящ съпруг?
Тя го погледна с крайчеца на окото си.
— Имах трима кандидати. Докато стояха коленичили пред мен, видях в леглата им други жени.
Усмивката му грейна.
— А те попитаха ли защо им отказваш?
— Не съм им отказвала. Просто ги шамаросах така, че свят им се зави.
Зед се разсмя, Джебра не издържа и също започна да се смее.
Тримак се приближи и застана мирно пред тях.
— Главен командир Тримак, за мен е удоволствие да ви представя лейди Бивинвиър — Тримак кимна галантно. — Както ние с вас, така и уважаемата дама се грижи нито един лош поглед да не застига Господаря Рал. Бих искал, докато е в Двореца, да й бъде осигурена постоянна плътна охрана. Господарят Рал има нужда от помощта й. Никак не би ми било приятно животът й да бъде изложен на опасност още веднъж, както това се случи днес.
— Докато е в Двореца, ще е в пълна безопасност. Като бебе в ръцете на майка си. За мен е чест! — Той се обърна и направи някакъв знак през рамото си. В същия миг дванайсетина войници се втурнаха презглава към него и се строиха в редица, готови да изпълнят всяка негова заповед. Застанаха мирно, без дори да си поемат дъх. — Това е лейди Бивинвиър. Всеки от вас трябва да е готов да жертва живота си за нея.
Дванайсет здрави юмрука се стовариха едновременно върху дванайсет стоманени нагръдника. Двама поеха Джебра от Зед. В едната си ръка тя здраво стискаше Камъка. Кесията със златото потъна в един от джобовете на дългата й зелена пола, по която се виждаха засъхнали петна кръв.
Зед се обърна към мъжете:
— Тя ще има нужда от подходящо жилище и добра храна. Погрижете се никой да не я безпокои. Ще пускате при нея единствено мен. — Той се вгледа в изморените й сини очи и каза: — Почини си добре, дете, ще дойда да те видя утре сутринта.
Тя едва събра сили да се усмихне.
— Благодаря ти, Зед.
Когато войниците я отведоха, магьосникът се обърна към Тримак.
— В Двореца има една жена, някоя си лейди Ордит Кондейтит де Дакидвич. И без такива като нея Господарят Рал си има достатъчно главоболия. Искам я далеч оттук, и то още преди залез-слънце. Ако откаже да си тръгне, кажете й, че може да избира — или карета, или примка на врата.
Тримак се усмихна съучастнически.
— Лично ще се заема!
— Ако ти е известно в Двореца да има други подобни особи, спокойно можеш да им направиш същото предложение. Нов господар, нови порядки.
Зед не можеше да вижда аури, но бе сигурен, че ако Джебра бе тук, щеше да види как цялото същество на Тримак грейва.
— На някои промяната не им се нрави особено, магьоснико Зорандер.
В тези тъй просто изречени думи се криеше дълбок смисъл.
— В Двореца има ли някой, който да е с по-висок чин от твоя? Имам предвид освен Господаря Рал?
Тримак кръстоса ръце зад гърба си и се огледа.
— Има един човек на име Демин Нас. Той е командващият на четворките. Може да дава заповеди на всички освен на Господаря Рал.
При спомена за Демин Нас Зед въздъхна тежко.
— Той е мъртъв.
Тримак кимна и в движението му Зед като че ли долови облекчение.
— В подножието на Двореца, в сърцевината на така нареченото плато, има разположени военни части от около трийсет хиляди войници. По време на битка техните главнокомандващи ме надвишават по ранг. Но тук вътре думата на главния командир на Дворцовата стража е закон. Някои от пълководците, които познавам, ще приемат на драго сърце промяната, други не.
— Ричард ще си има достатъчно грижи с магията — имам предвид магията от отвъдния свят, — за да има време да потушава евентуални бунтове. Упълномощавам те, командире, да направиш онова, което сметнеш за необходимо, за да овладееш ситуацията. Изпълни достойно дълга си!
Тримак кимна и продължи:
— Макар да има един-единствен покрив, Народният дворец всъщност представлява цял град. Тук живеят хиляди. През него минават и заминават всякакви хора — търговци със стоката си, вехтошари с
