улички. Бих се опитал да им попреча да се разгърнат и бих ги изненадвал от различни места, появявайки се най-неочаквано тук и там. Така ще ги държа в постоянен страх от това, че не знаят къде мога да се окажа в следващия миг. Не бива да допускаш да нападнеш врага от очакваната посока, особено когато той има значително числено превъзходство. Между войниците има и старци, и деца. Старците и децата не биха дошли да се бият редом с Чандален, ако не преценят, че става въпрос за война на живот и смърт срещу много по-многоброен противник. За да се изправят срещу такъв враг, тези мъже явно са били големи смелчаци. Старците и децата не биха се притекли на помощ на такива храбри бойци, освен ако не са видели, че вражеските орди са наистина много по-силни.
Калан знаеше, че Чандален има право. Всеки в града е видял или чул екзекуциите, извършвани извън крепостните стени. Всеки е бил наясно, че загубата е равносилна на сигурна смърт.
Телата бяха изпопадали по земята като тръстики под напора на силен вятър. Когато се изкачиха на хълма, където някога се бяха издигали старите градски стени, труповете станаха много повече. Сигурно бяха паднали, опитвайки се да отблъснат вражеските набези от по-високата си позиция. Не им бе помогнало; бяха ги победили.
Всички мъртви бяха от защитниците на града. Не се виждаше нито един вражески труп. Калан знаеше, че според вярванията на някои народи да оставиш труповете там, където са паднали в бой с врага, вещае лош късмет в бъдещите битки. Нещо повече — така духовете на загиналите врагове остават на разположение на духовете на загиналите защитници. С други думи, ако една армия остави мъртвите си в земите на победените, техните паднали другари ще останат в плен на враговете си. Който и да беше направил това, сигурно е имал същото поверие и войниците са изтеглили своите от бойното поле. Калан познаваше няколко такива народи. В мислите й изпъкваше най-вече един от тях.
Докато заобикаляха една преобърната каруца с дървен материал, Чандален се наведе над остатъците от дървена табела, на която се виждаше знак, изобразяващ растение с големи листа, хаванче и чукало. Вдигна ръка над очите си, за да вижда по-добре, и влезе в просторна дълга сграда, някогашен магазин.
— Какво е това място?
Калан мина покрай него през разбитата каса на вратата.
— Магазин за билки.
На тезгяха в пълен безпорядък бяха разпилени изпочупени буркани, сухи билки. Имаше само два оцелели зеленикави буркана.
— От такива места хората си купуват билки и лекове.
Зад тезгяха се намираше вграден шкаф, заемащ пространството от пода до тавана и почти цялата стена на дължина с множество мънички дървени чекмеджета, потъмнели от докосването на неизброимо число пръсти. Онези от тях, които все още бяха по местата си, бяха разсечени с брадва. Другите, който бяха издърпани от шкафа, бяха стъпкани с крака на пода. Чандален се наведе, издърпа едно след друго няколко чекмеджета в долния край на шкафа, които по чудо бяха останали недокоснати, огледа набързо съдържанието им и след това отново ги затвори.
— Нисел щеше да бъде… как се казва, когато не можеш да повярваш на очите си.
— Удивен — каза Калан.
— Нисел щеше да бъде удивена да види толкова много билки. Това е престъпление, да унищожиш нещо, което помага на хората.
Тя гледаше как Чандален отваря и затваря чекмеджетата.
— Наистина е престъпление — съгласи се.
Той отвори друго чекмедже и ахна. За миг остана наведен, след това почтително извади китка дребни растения, овързани с връв. Мъничките им сухи листенца бяха зеленикаво-кафяви с яркочервени жилки. Чак подсвирна от изненада.
— Еленова квасия! — благоговейно прошепна той.
Щом очите й привикнаха с мрака, Калан се взря в по-отдалечената вътрешна половина на магазина. Не видя трупове. Собственикът сигурно е успял да избяга, преди да го убият, или пък се е притекъл на помощ на защитниците на града.
— Какво е това „еленова квасия“?
Чандален превъртя в ръката си китката, без да сваля от нея немигащи очи.
— Еленовата квасия може да ти спаси живота, ако по грешка си взел отрова „десет стъпки“. Или ако си достатъчно бърз и глътнеш малко от нея, след като те уцели стрела, намазана с такава отрова.
— Как така можеш да вземеш отрова погрешка?
— Отровата „десет стъпки“ се прави от листа на банду, които трябва да се дъвчат дълго време, докато се навлажнят в устата ти, и чак след това се слагат на огъня и се варят, докато станат на гъста каша. Понякога се случва някой по невнимание да глътне малко от влагата на листата или пък да дъвче прекалено дълго. Така отровата може да проникне в тялото му. — Той отвори една малка торбичка от еленова кожа, вързана на колана му и извади малка костена кутийка. Отвори я и показа на Калан съдържанието й — гъста тъмна каша.
— Това е отрова „десет стъпки“, с която мажем стрелите си. Тя се прави точно от банду. Ако глътнеш мъничко от нея, ще ти стане зле. Ако глътнеш малко повече, ще умреш бавно. Ако глътнеш още повече, ще умреш веднага. Но никой не би хапнал от нея, след като е приготвена и сложена в кутийките — Той пусна кутийката обратно в кесията си.
— Значи, ако имаш у себе си еленова квасия, тя ще ти помогне, ако преди това си глътнал банду, докато си правил отровата?
Той кимна.
— Но като те прострелят с отровна стрела „десет стъпки“, няма ли да умреш, преди да си успял да глътнеш от еленовата квасия?
Чандален повъртя билката в ръката си.
— Може би. Понякога се случва ловец да се одраска със собствената си стрела, без да иска. Тогава може да вземе еленова квасия и ще се оправи. Ако си прострелян с отровна стрела, също не е невъзможно да си помогнеш. Отровата „десет стъпки“ действа незабавно само ако те улучат във врата. Тогава няма да имаш време да глътнеш еленова квасия и ще умреш моментално. Но ако си улучен другаде, например в крака, отровата ще подейства чак след известно време, през което можеш да вземеш от билката.
— Но ако Нисел не е наблизо, за да ти я даде? Ако се нараниш сам в полето по време на лов, това означава да умреш.
— Преди всички ловци носеха със себе си по няколко листенца, за да могат да ги използват в случай на необходимост. Ако по стрелата не е останало много отрова, например ако я използваш за втори път, след като си стрелял по дребен дивеч, имаш повече време. Някога, в стари времена, по време на война нашите ловци дъвчели листа от еленова квасия точно преди началото на боя, за да се предпазят от отровните стрели на врага. — Той тъжно поклати глава. — Но тя не се намира лесно. Последния път, когато успяхме да купим количество колкото тая китка, се наложи всеки мъж в селото да изработи по три лъка и по две стиски стрели, а всички жени да направят глинени съдове. Отдавна не съм виждал тая билка. Изчезна. От години. Хората, от които я купувахме, казаха, че вече никъде не се намирала. Откакто я свършихме, загубихме двама мъже. Моите хора биха дали какво ли не, само и само да се сдобият с такова количество от билката.
Калан застана до него и проследи с поглед как той грижливо връща обратно в чекмеджето ценната билка.
— Вземи ги, Чандален, дай ги на твоите хора. Те имат нужда от тях.
Той затвори чекмеджето.
— Не мога. Не е правилно да се вземе нещо от други хора, дори и когато са вече мъртви. Това не принадлежи на моя народ, а на тукашните хора.
Калан се наведе, дръпна чекмеджето и извади малката китка. Огледа пода за нещо, в което би могла да я завие, и намери една платнена торбичка.
— Вземи тази билка. — Тя пъхна торбичката в ръката му. — Аз ще платя за нея и тя ще ти принадлежи съвсем законно. Вземи я. Това е подарък от мен заради неприятностите, които причиних на твоя народ.
Чандален гледаше малката торбичка в ръката си.
— Много е скъпо за подарък. Толкова голям подарък ще означава да сме ти много задължени.
