Калан разгъна знамето и се вгледа ужасена в червения триъгълник в ръцете си. В средата имаше черен щит, върху който се виждаше сребърна буква. Буквата „Р“. Беше бойно знаме с щита и знака на рода Рал.
— Войници от Д’Хара — прошепна тя. — Как е възможно? — Тя го погледна. — Нямаше ли Келтонци?
Тримата мъже се спогледаха. Явно не разбираха какво ги пита. Не бяха чували за такъв народ.
— Имаше войници и с по-различни дрехи — каза Приндин. — Но повечето бяха от тези. Върху дрехите и щитовете им се виждаха такива знаци.
— И според вас всички са тръгнали на изток, така ли?
Тосидин кимна.
— Не знам как да ти кажа точния им брой, но са били толкова много, че ако застанеш на широкия път, по който са тръгнали, и седиш на едно и също място, ще вървят покрай теб цял ден.
— Освен това — добави Приндин, — докато са вървели, към тях са се присъединявали и други войници. От север са дошли още.
Калан замислено присви очи.
— Имали ли са много каруци? Големи каруци?
Приндин се засмя.
— Най-вероятно стотици. Тези мъже не носят нищо на ръка. Използват каруци. Побеждават, защото са много. Но иначе са мързеливи. Возят се в каруци или пък ги използват, за да им пренасят багажа.
— За да се поддържа толкова многобройна армия, са нужни много продоволствия. Това, че се возят в каруци, запазва силите им за битката.
— И ги прави лениви — възрази Чандален. — Ако сам се грижиш за онова, което ти е нужно, както правим ние, ставаш силен. Ако не се грижиш за нищо или пътуваш с каруца или на кон, се изнежваш. Тези мъже не са силни като нас.
— Били са достатъчно силни, за да унищожат града — каза Калан и го погледна изпод вежди. — Достатъчно, за да спечелят битката и да унищожат враговете си до крак.
— Само защото са много — не се отказваше Чандален. — Също като Джакопо. А не защото са силни или добри войници.
— Големият брой — каза Калан тихо — сам по себе си представлява сила.
Останалите се съгласиха с нея. Преди да заговори отново, Приндин допи чая си.
— Тръгнали са заедно. Искали са да се движат на изток.
— На изток — повтори тя като ехо. — Дали са минали през един проход, над който има опънат въжен мост? Мост, по който се минава един по един. И то пеш.
Братята кимнаха.
Калан се изправи.
— Проходът Джара — прошепна тя като на себе си и извърна глава към вратата. — Един от малкото, през които са могли да минат каруците им.
— Има още нещо — каза Тосидин и също стана. — Около пет дни след като са си заминали, са дошли други мъже. — Той разпери ръце срещу нея. — Ако онези, които са извършили клането тук, са били толкова — той събра пръсти, оставяйки само кутрето на лявата си ръка да стърчи встрани, — след това са дошли толкова.
Калан погледна Чандален.
— Онези, които са затворили вратите.
Той кимна, а двамата братя се намръщиха.
— Претърсили са града — продължи Тосидин. — Тъй като е нямало кого да убиват, са тръгнали след другите и вероятно са се присъединили към тях.
— Не — каза Калан. — Те не са били съюзници на онези, които са извършили убийствата. Не са тръгнали след тях, за да се присъединят към войските им.
Приндин се замисли над думите й.
— В такъв случай, ако вторите настигнат първите, също ще бъдат убити. Те не могат да се мерят по численост с онези, които първи са дошли в града. Ще бъде все едно бълхи да се опитат да изядат куче.
Калан взе наметалото си и го метна около раменете си.
— Да вървим, проходът Джара е достатъчно широк за многочислена армия с много каруци, но освен това е доста дълъг и заобиколен. Знам по-малки проходи — като онзи, който стига до въжения мост над Джара и след това тръгва нагоре към Пещерата на харпиите. През него не може да мине цяла армия, но за нас няма да е проблем. Така ще спестим доста време. Пътя, който те ще изминат за четири дни, ние ще извървим за един.
Чандален не помръдна, но каза веднага.
— Майко Изповедник, ако тръгнем след тези мъже, няма да стигнем до Ейдиндрил.
— За да стигнем до Ейдиндрил, така или иначе ще трябва да минем през някой от проходите. Този през Пещерата на харпиите е подходящ.
Чандален продължаваше да стои неподвижно.
— Но натам е тръгнала многохилядна армия. Нали искаше да стигнеш до Ейдиндрил с възможно най- малко проблеми. Ако тръгнем през прохода, през който предлагаш, със сигурност ще се сблъскаме с проблеми.
Калан стъпи върху снегоходките си и започна да ги връзва. Пред очите й отново изплуваха лицата на убитите момичета.
— Аз съм Майката Изповедник и не мога да допусна в Средната земя да се случват подобни ужаси. Това е мое задължение.
Мъжете се спогледаха. Братята също започнаха да обуват снегоходките си. Чандален все още не помръдваше.
— Ти каза, че твое задължение е да стигнеш до Ейдиндрил, за да изпълниш желанието на Ричард Избухливия. Каза, че трябва да изпълним волята му на всяка цена.
Калан спря да завързва втората снегоходка. Усети как тялото й се изпълва с пареща болка. Замисли се за миг над думите на Чандален.
— Не съм изоставила тази си отговорност. — Тя завърза снегоходката и се изправи. — Но ние всички принадлежим към народа на Калните. Имаме и други отговорности.
— Други отговорности ли?
Калан потупа костения нож, вързан за ръката й под кожената наметка.
— Към духовете. Джакопо, Бантак, а сега и тези мъже са се вслушали в духове, които ги карат да вършат големи злини. Духове, промъкнали се през процепа във воала. Ние имаме отговорности към духовете на предците си и към техните живи наследници.
Калан знаеше, че за да се възстанови воалът, трябва да намери Зед, който да помогне на Ричард. Много вероятно беше Ричард наистина да е единственият, който може да направи това. Чандален имаше право, трябва да стигнат до Ейдиндрил. Но лицата на младите жени отново изплуваха в съзнанието й. Ужасните неща, които се бяха случили в Ебинисия, продължаваха да я преследват.
Двамата братя бяха седнали на пейката и все още завързваха снегоходките си. Чандален се доближи до нея и заговори с висок глас.
— Защо трябва да настигнем тази армия? Това е грешка!
Тя потъна в дълбоките му кафяви очи. В тях нямаше и следа от предишното предизвикателство.
— Чандален, мъжете, които са извършили убийствата и са тръгнали на изток, може би наброяват около петдесет хиляди. Тези, които са затворили вратите в двореца и преследват армията от убийци, са около пет хиляди. Изпълнени са с ярост, но ако настигнат убийците, ще бъдат унищожени. Може би ще успеем да запазим живота на пет хиляди мъже. Или поне можем да опитаме.
Чандален вдигна вежди.
— А ако те убият?
— Това не бива да допускате в никакъв случай.
Калан тръгна към вратата. Чандален я спря с ръка. Гласът му прозвуча спокойно.
— Скоро ще се стъмни. Можем да останем тази нощ тук и да си приготвим храна. Ще тръгнем сутринта,
