— Какво открихте?
— Още мъртви хора.
Явно в момента не му се говореше за това. Калан реши да почака, докато Чандален се върне с Тосидин, и тогава да ги разпитва.
— Сложих вода за чай.
Той кимна и й се усмихна широко.
— Няма да е зле да пийнем нещо горещо.
Калан се наведе над огъня и с една ръка изсипа малко чай във водата, докато с другата придържаше назад косата си.
— Имаш хубав задник — чу тя гласа му зад себе си.
Тя се изправи и го погледна.
— Моля? Какво каза?
Приндин посочи към нея.
— Казах, че имаш хубав задник. Добре оформен.
Калан се беше научила да не се стряска или обижда от странните обичаи на различните народи в Средната земя. За мъж от народа на Калните да се възхищава гласно от гърдите на някоя жена означаваше, че я смята за способна да бъде добра и пълноценна майка, която ще може да храни децата му. Това беше комплимент, предизвикващ широки усмивки на лицата на близките на жената, към която е отправен. Сигурен начин един ухажор да се сприятели с бащата. В същото време да поискаш да видиш някоя жена с измити от кал коси бе все едно да я помолиш да извърши нещо ужасно срамно. Изобщо Калните имаха странни разбирания по сексуалните въпроси. Калан неведнъж се бе изчервявала, чувайки от устата на Веселан някоя особено цветуща подробност от интимния й живот със Савидлин. Още по-лошо — тя го правеше дори пред него.
Докато Калан гледаше Приндин, пред очите й отново изплуваха образите на трите млади момичета в двореца. Макар той да не бе изразил възторга си от нейния бюст, тя подозираше, че комплимент за бедрата и задните части означава същото. Знаеше, че това ни най-малко не е проява на неуважение към нея. Но въпреки това искрящата му усмивка я накара да потръпне. Може би просто бе станала много чувствителна от толкова смърт наоколо. Но той не беше видял мъртвите жени горе.
Усмивката на Приндин като че помръкна и той внимателно попита:
— Изглеждаш изненадана от думите ми. Нима Ричард Избухливият никога не ти го е казвал?
Калан търсеше подходящи думи, опитвайки се да се измъкне с достойнство от ситуацията.
— Никога не ми го е казвал толкова направо.
— Но тогава други мъже сигурно са ти го казвали. Наистина е прекалено хубав, за да не го забележи човек. Изпълва ме с желание да… — Той се намръщи объркан. — Не знам думата за…
Лицето й се изпълни с кръв и тя пристъпи към него.
— Приндин! — След миг се овладя, отпусна свитите си юмруци и гласът й отново стана спокоен: — Приндин, аз съм Майката Изповедник!
Той кимна и усмивката отново грейна на лицето му.
— Да, знам, но освен това си и жена и тялото ти…
— Приндин!
Той запримига срещу нея, а тя стисна зъби.
— В твоята страна може да е прието да се говори с една жена по този начин, но в другите части на Средната земя това е съвсем неприемливо и дори обидно. Много обидно. Освен това аз съм Майката Изповедник и не би трябвало да допускам да се говори така с мен.
Усмивката му изчезна внезапно.
— Но нали вече принадлежиш към народа на Калните!
— Да, така е, но въпреки това си оставам Майката Изповедник!
Лицето му стана бяло като платно.
— Аз те обидих. — Той стана от пейката и коленичи пред нея. — Прости ми, моля те, нямах намерение да проявявам неуважение. Исках само да ти кажа колко много те харесвам!
Лицето й беше червено и смутено. Беше го направила. Беше го унижила.
— Разбирам, Приндин. Знам, че думите ти бяха искрени, но не бива да говориш така пред чужденци. Друга жена може да не те разбере и да се обиди жестоко.
Още малко и той щеше да избухне в сълзи.
— Не знаех. Моля те, кажи, че прощаваш на Приндин. — Той сграбчи ръката й с треперещи пръсти.
— Да… разбира се, знам, че не си искал да ме обидиш. — Тя го хвана за китките и се опита да го вдигне от краката си. — Прощавам ти!
В рамката на вратата се появи Чандален. Лицето му беше мрачно. Хвърли бърз поглед на Приндин, след което я изгледа внимателно.
— Какво става тук?
— Нищо! — Тя тъкмо успя да вдигне Приндин на крака, когато и брат му влезе в стаята. — Но ще трябва да си поговорим за това как трябва да се разговаря с една дама в Средната земя. Има неща, които вие тримата трябва да научите, за да не си създадете неприятности един ден. — Тя приглади панталона си, все още усещайки местата, където Приндин я бе стиснал болезнено за краката. После се изправи. — Разкажете ми какво открихте.
Чандален погледна Приндин смразяващо.
— Какво си направил?
Приндин отстъпи крачка назад, но не посмя да вдигне очи от пода.
— Не знаех, че не е редно. Казах й, че има хубав…
— Вече ти казах, че няма нищо — прекъсна го Калан. — Само дребно недоразумение. Забрави го! — Тя се обърна към огъня. — Направих горещ чай. Намерете чаши, ето, там на пода има някакви. Докато си изпием чая, можете да ми разкажете кой какво е видял.
Тосидин отиде за чашите, като на разминаване с брат си го перна по тила и го сгълча шепнешком. Чандален свали кожената си наметка и протегна ръце към огъня. Братята донесоха чашите, Приндин разтъркваше тила си. Всеки взе по една.
За да докаже на всички, че Приндин не е загубил по никакъв начин честта си пред нея, тя насочи вниманието си и първия си въпрос към него.
— Приндин, ти какво откри?
Той хвърли бърз поглед на другите двама, след което лицето му стана сериозно.
— Клането е станало преди десет, може би двадесет дни. Вражеските сили са настъпвали главно от изток. Има обаче и следи от север и юг. В проходите на планината са станали битки. Онези жители, които не са били убити, са се опитали да избягат, но са били настигнати. Притиснати от врага, са се сражавали до последния човек. Все повече и повече войници са прииждали от юг, за да се включат в главната битка, която е станала тук. След като са победили зад крепостните стени и са избили хората в планината, враговете са се оттеглили. Накрая всички заедно са тръгнали на изток.
Тосидин се наведе леко напред.
— Преди да тръгнат, са изтеглили своите мъртви от града. Използвали са каруци. Предполагам, че им е отнело около два дни. Имало е много убити. Много хиляди. Битката явно е била жестока. Нападателите са загубили повече хора от нападнатите.
— Къде са телата? — попита тя.
— В една урва близо до източния проход в планината — каза Приндин. — Каруците с телата са се движели по пътя, след което товарът е бил изсипван в урвата. Сега всичко е почти заравнено, така че не може да се каже колко е била дълбока урвата.
— Как изглеждат войниците? — Калан отпи от чая си. Държеше чашата с две ръце, за да се стопли. — Как са облечени?
Приндин бръкна под ризата си и извади сгънато парче плат, подгизнало от кръв. Подаде го на Калан.
— Видях колове, на върховете на които се развяваха такива парчета плат. Много от мъжете носеха дрехи, върху които имаше същите знаци, но не искахме да взимаме дрехи от мъртвите.
