— Донякъде си прав! Аз стоя начело на Съвета на Средната земя. Представлявам всички народи и защитавам правата им. Давам възможност на по-малките, като този на Калните, да живеят според собствените си разбирания!
— Ние можем сами да се грижим за себе си!
Калан кимна тъжно.
— Така ли мислиш? Ти сам каза, че срещу всеки един от Калните е имало по петима от Джакопо. Твоят дядо е бил смел и е умеел да побеждава врагове, които са го превъзхождали числено. Но ти сам виждаш, че срещу всеки мъж, жена или дете от Калните тук лежат стотици мъртви войници. А това е само в един град от тази огромна страна. Те са били победени с лекота. Сто смели бойци за всеки от Калните. Сам виждаш, че са се били наистина храбро. Какви, мислиш, са шансовете на Калните срещу армия, която може така лесно да се справи с всички тези войници, които лежат мъртви тук. Какви са шансовете ви срещу наполовина по-малка армия?
Чандален пристъпи от крак на крак, без да каже нищо.
— Има страни, Чандален, които нямат глас в Съвета. Като Калните и Бантак например. Те нямат свой представител там. По-големите страни като тази или като другата, която я е победила, са много по-могъщи, макар да са под игото на Мрачния Рал. Аз съм онази, която представлява пред Съвета страните без глас. Аз защитавам желанието ви да бъдете оставени на спокойствие, да не допускате чужденци в земите си. Без моето присъствие там, което ги плаши, без да им казвам какво да правят, силните ще завладеят вашия народ. Нали видя през какви земи минахме. По-голямата част от почвите са необработваеми. По-силните с радост биха ви завладели, за да присвоят земите ви и да ги обработват, да отглеждат животни. Свещените ви тревисти полета ще бъдат изгорени начаса, а на тяхно място ще бъде посадено зърно, което след това ще бъде разменено за злато. Независимо от цялата си смелост и сила, ти не би могъл да защитиш своя народ. Чужденците ще те превъзхождат по сила и численост. Ще завладеят земята ти. Това, че си смел и силен, не означава, че можеш да победиш всеки враг! Тези войници тук също са били смели и силни и стотици пъти по-многобройни от вас. Но сам виждаш какво е останало от тях. А това е само един град. Има много по-големи от него. Да бъдеш смел, не означава да си неразумен. Чандален, ти видя какво е станало тук. Колко време, мислиш, би могъл да издържиш срещу армията, която е извършила това? Дори и по петима наведнъж да убива всеки от твоите хора, те дори няма да ви забележат. Ще изчезнете като Джакопо! До последния човек! — Калан вдигна ръка към гърдите си. — Аз съм тази, която ги спира. Те не се плашат от вас, но се страхуват от мен. В Средната земя все още се срещат честни народи. Такива, които винаги са готови да грабнат оръжието в защита на по-слабите. Тези мъртви войничета тук са от тях. Те са сред онези, които винаги са заставали зад мен в Съвета, когато съм се опитвала да убедя останалите, че никоя страна няма право да напада друга, за да заграбва земите й. Аз оглавявам Съвета на Средната земя и обединявам страните, които искат мир. Под моя команда те биха тръгнали да се бият срещу всеки, който пожелае война. Да, аз карам хората да се страхуват от мен, но за да ми се подчиняват, а не защото се стремя към слава и власт. Властта ми е необходима само за да пазя независимостта на народите в Средната земя. А това означава и на народа на Калните. Тези войници са се били храбро, но не са успели да помогнат на народа си. Искали са да живеят според собствените си закони. Дали са живота си за всеки от нас, за теб, за твоите права. А ти никога нямаше да го знаеш, ако не бяхме дошли тук. — Калан се загърна плътно с кожената наметка. — Допреди Мрачния Рал да заплаши с унищожение всички хора на тази земя, на теб никога не ти се е налагало да се биеш в защита на друг народ. Двамата с Ричард дойдохме при Калните, за да търсим помощ. Духовете на предците прозряха истинността на намеренията ни и ни помогнаха, за да можем ние от своя страна да помогнем за оцеляването на народа на Калните и на всички останали народи. За пръв път се наложи Калните да пролеят кръв в името на общото благо на Средната земя. Духовете на твоите предци разбраха това и решиха да ни помогнат. Всички в Средната земя трябва да са благодарни на Калните за голямата жертва, но вие от своя страна също би трябвало да изпитвате благодарност към останалите. Ричард Избухливият изложи живота си на риск заради твоя народ. В битката той загуби близки хора, също както и ти. Изживя страдания, които ти никога няма да можеш да проумееш. Не можеш да си представиш какво му причини Мрачният Рал, преди Ричард да успее да го убие. — Калан се бе разпалила от собствените си думи. Стоеше срещу него и му хвърляше гневни погледи, а от устата й излизаха горещи облачета дим. — Карам хората да се страхуват от мен, за да можете вие да продължавате да проявявате спокойствието и твърдоглавието си. Двамата с Ричард се борихме за свободата на всички народи, включително и на Калните. Въпреки че вие ни отказвахте помощта си, въпреки че никога няма да получим нито една благодарствена дума.
Настъпи пълна тишина.
Чандален тръгна бавно към стълбището, плъзгайки скришом ръка по гладкия парапет. Тя гледаше облачетата дим, излизащи от устата му. След малко той проговори бавно:
— Ти ме мислиш за твърдоглав. Аз също те мисля за твърдоглава. Може би бащите ни е трябвало да ни научат, наред с всичко останало, че понякога хората постъпват по определен начин не защото са твърдоглави, а защото ги е страх за онези, които трябва да защитават. Може би е време да погледнем един на друг не като груби, безчувствени създания, а като хора, които правят най-доброто, на което са способни, за да запазят народите си.
На устните на Калан най-неочаквано се появи усмивка.
— Може би Чандален не е толкова непрозорлив, за колкото го мислех. Обещавам за себе си да се опитам да гледам с по-добри очи. Да те видя като онзи мъж на честта, който си.
Той кимна, след това на неговите устни също се появи усмивка.
— Май излиза, че Ричард Избухливият не е чак такъв глупак. — Той стисна перилото и надникна към долния етаж. — Веднъж ми каза, че ако някога му се наложи да избира човек, до когото да застане в бой, би избрал Чандален.
— Така е — тихо каза тя. — Ричард не е глупав.
— Освен това той пожертва себе си като твой другар. Спаси мъжете ни от участта да бъдат избрани. Иначе със сигурност ти би избрала някой от тях за свой другар, тъй като нашите мъже са силни. — В гласа му прозвуча гордост. — Може би щеше да избереш мен, за да имаш най-силния баща за децата си. Но Ричард ме спаси!
Калан не можа да сдържи усмивката си, докато той тръгваше нагоре по стълбата.
— Съжалявам, ако мислиш, че да бъдеш мой другар е толкова тежко бреме!
Чандален се доближи до нея. За миг остана неподвижен, вгледа се в очите й, а после започна да отвързва каишката от дясното си рамо, за да освободи костения нож. Подаде й го.
— За дядо би било чест да се грижи за теб. Да пази един от своите хора, един от Калните.
Той отметна наметалото й назад, над лявото рамо.
— Чандален, не мога да приема това. То принадлежи на духа на твоя дядо.
Той не обърна внимание на думите й, а завърза каишката за ръката й.
— С мен е духът на моя баща и аз съм достатъчно силен. Ти се бориш, за да защитаваш моя народ. Дядо би поискал да бъде с теб в твоята борба. Това ще бъде чест за него!
Калан повдигна ръка, за да може той да завърже добре каишката.
— За мен е чест духът на дядо ти да бъде винаги с мен!
— Това е добре. Отсега нататък ще е твой дълг да се бориш, както се е борил дядо ми, за да защитаваш нашия народ. — Той вдигна дясната си ръка и я сложи върху ножа. — Закълни се, че ще изпълняваш своя дълг!
— Аз вече съм положила клетва да защитавам Калните и другите народи от Средната земя. Винаги съм се борила и ще продължавам да се боря за всички вас!
Той стисна ръката й върху ножа.
— Закълни се пред Чандален!
Тя дълго се взира в сериозното му лице.
— Имаш моята дума, Чандален. Кълна се пред теб!
Той се усмихна, отпускайки наметалото над рамото й.
— Чандален ще благодари на Ричард Избухливия, когато го види отново, защото ме спаси от това да бъда избран за другар на Майката Изповедник. Желая му щастие, той също се бори за Калните, както Пилето ни каза!
