Калан се загърна.
— Облечи се, не бих искала да замръзнеш. Все пак трябва да ме заведеш до Ейдиндрил.
Той кимна и леко усмихнат, вдигна пелерината и я метна върху раменете си. Щом погледна към вратата, от усмивката му не остана и следа.
— Някой е бил тук, след това.
Калан се намръщи.
— Какво те кара да мислиш така?
— Ти защо затвори вратата, след като излезе от стаята?
— От уважение към мъртвите!
— Когато дойдохме, вратите бяха затворени. Изнасилвачите на жени не уважават жертвите си. Те не биха затворили вратите! По-скоро биха предпочели всеки да види какво се направили. Някой друг е бил тук след тях и е затворил вратите. Човек, който изпитва уважение към мъртвите!
Калан също погледна към вратата.
— Сигурно си прав. — Тя поклати глава. — Онези, които са направили всичко това, наистина не биха затворили вратите.
Чандален се наведе над парапета и погледна надолу към празното стълбище.
— Защо искаше да дойдем тук?
— Защото трябва да знам какво се е случило с тези хора!
— Ти познаваш тези чужденци, нали? Затова сме в тази къща.
Калан погледна към стъпалата, които водеха към горния етаж.
— Защото трябва да разбера дали Кралицата също е била убита!
Той я погледна през рамо.
— Тя означава ли нещо за теб?
Калан усети учестеното биене на сърцето си.
— Да. Помниш ли двете статуи близо до вратата, през която дойдохме?
— На мъж и жена, нали?
Тя кимна.
— Жената е нейната майка. Моята майка беше Изповедник. Мъжът е баща на Кралицата. Казва се Крал Уиборн. Той беше и мой баща.
Чандален повдигна вежди.
— Ти си сестра на тази Кралица?
— Половин сестра. — Калан събра смелост и отново вдигна поглед към стълбището. — Нека видим дали е тук, а след това ще продължим пътя си към Ейдиндрил.
Сърцето й щеше да се пръсне, когато застана пред вратата на кралските апартаменти. Не можеше да си наложи да я отвори. Дори през вратата се усещаше някаква ужасна миризма, но Калан не можеше да я усети.
— Искаш ли да погледна вместо теб?
— Не — каза тя. — Трябва да се убедя с очите си.
Тя хвана дръжката. Вратата беше заключена, но ключът беше в ключалката. Беше замръзнал.
— Това е ключалка, за която ти говорих преди — обясни тя на Чандален. — А това се нарича ключ — Тя се опита с трепереща ръка да го превърти. — С ключа можеш да отключиш вратата и после да я отвориш!
Някой грижливо беше заключил вратата от уважение към Кралицата. Прозорците не бяха изпочупени, мебелите също. В стаята беше студено, както в целия дворец, но от отвратителната миризма едва се дишаше. Целият хол беше заринат в човешки екскременти. Двамата не можеха да повярват на очите си. Всичко беше пропито с жълта, замръзнала урина — килимите, покривките на масите, фината синя дамаска на столовете. Някой се беше изходил дори в камината. Скриха носове в кожените яки на пелерините си и продължиха към следващата заключена врата. Спалнята на кралицата изглеждаше още по-ужасно. Всеки сантиметър беше превърнат в най-долнопробен клозет. В най-ужасно състояние беше леглото. То направо преливаше от изпражнения. Изцапани бяха дори изящните цветни фигури по стените. Ако не беше толкова студено, зловонието изобщо нямаше да им позволи да припарят в стаята. Но заради студа можеше да се издържи няколко минути.
За щастие поне нямаше трупове. Кралицата я нямаше.
Калан се опита да си представи кой би могъл да направи всичко това. Само един народ би могъл да си го позволи. Онези, които някога бяха на върха.
— Келтонците — изсъска тя на себе си.
Чандален беше смаян от видяното.
— Защо са го направили? Та те не са деца, за да не знаят какво вършат.
Калан хвърли още един поглед и тръгна да излиза. Заключи внимателно вратата, след което си пое дълбоко въздух.
— Това е съобщение. Направено е нарочно, за да показва на всеки, който би влязъл тук, неуважението към обитателите на двореца. Презрението. Опитвали са се да унижат своя неприятел по всякакъв начин, с каквото им е дошло на ум.
— Добре поне, че твоята полусестра не е тук.
Калан се зави с кожената наметка. Заслиза по стълбите, след като хвърли един последен поглед към затворените врати на втория етаж. Чандален я проследи с поглед, след което също се извърна за последно към редицата от врати.
— Да вървим, трябва да намерим Тосидин и Приндин — наруши тишината тя.
На лицето му бе изписан гняв.
— Нима това не те вбесява?
Едва тогава Калан осъзна, че отдавна е сложила на лицето си маската на Изповедник.
— Точно сега не би било от полза за никого да показвам чувствата си. Когато му дойде времето, че разбереш съвсем ясно колко съм била ядосана.
Тридесета глава
Калан наблюдаваше как Чандален пали малък огън в една от стаите на схлупена къщурка близо до някогашната порта на града. Двамата братя не се виждаха никъде.
— Стопли се — каза той. — Ще отида да потърся Приндин и Тосидин и ще им кажа, че ги чакаме тук.
След като той тръгна, тя отметна назад кожената си наметка и се приближи до огъня, макар да осъзнаваше, че идеята му не е особено добра, тъй като ако привикне към топлината, след това студът щеше да й се струва още по-ужасен. Протегна ръце над пламъците. Усети как топлината се разлива из тялото й.
Къщурката имаше само две стаички. Това бе всичко, с което живеещото тук семейство очевидно е разполагало. Масата беше разсечена на парчета, но до стената имаше здрава пейка. По пода бяха разхвърляни парцали, парчета съдове, счупени чекрък и вретено. Калан вдигна от пода една нащърбена паничка, за да не вади своята от раницата. Загреба малко сняг и сложи паничката върху камъните до огъня, после отново протегна замръзналите си пръсти над пламъците, след което ги притисна върху леденото си лице. В счупената кана в ъгъла имаше чай, но тя предпочете да извади от своя, докато чакаше снегът да се стопи и мъжете да се върнат. През цялото време се опитваше да прогони от главата си лицата на трите мъртви млади жени в двореца. На няколко пъти разбърква снега, за да се стопи по-бързо. Когато водата почна да завира, на вратата се появи Приндин. Той подпря лъка си на стената и тежко се отпусна на пейката. Калан се изправи и надникна зад него.
— Къде е брат ти?
— Ще дойде. Тръгна по друг път. Да огледа още веднъж следите. — Той подсмъркна и погледна вратата на другата стая. — Къде е Чандален?
— Тръгна да ви търси.
— Значи ще се появят всеки момент. Брат ми не е далеч.
