— Джули, една кана чай за Мастер Рибник! И по-бързичко, скъпа!
Тя се усмихна любезно на Зед и забърза към кухнята.
— Джули ще го донесе, Мастер Рибник, ако мога да направя още нещо за вас, само кажете!
— Добре, можете да ме наричате Рубен.
Мастер Хилман се усмихна и кимна.
— Разбира се, Мастер Рибник, разбира се!
Кланяйки се, той се втурна към благородника в другия край на залата. Зед отряза парченце от агнешкото и го набоде на вилицата. Харесваше му името Рубен! Докато дъвчеше лакомо, видя, че Джули пресича трапезарията, движейки се сръчно между отрупаните маси. Без да престава да дъвче, Зед хвърли поглед към мъжете от съседната маса. Те си казаха нещо, когато Джули мина покрай тях. Момичето се наведе, за да чуе какво искат от нея. Те избухнаха в смях, а тя само сви рамене и отново понесе таблата си. Щом им обърна гръб, единият от мъжете я ощипа по дупето. Тя се направи, че нищо не е станало.
— Веднага ще ви донеса чая, Мастер Рибник — каза тя, когато мина покрай масата му, и се усмихна.
— Рубен — припомни й Зед и посочи с пръст мъжа от съседната маса. — Видях какво направи! Често ли търпите такива неща?
— О, това е Оскар! Той е съвсем безобиден, но има мръсен език. Аз не го слушам. Ето го, пак прави глупави физиономии. Ще ми се някой път, когато си отвори устата да каже нещо мръсно, да започне да хълца и да не може да спре. Ах, извинете, май много говоря. Съжалявам! Ще ви донеса чая, Мастер Риб…
— Рубен!
— Рубен — тя му се усмихна и отново се разбърза.
Зед продължи да се храни и докато чакаше чая си, се загледа в самотния мъж в сепарето. Как да привлече вниманието му? Джули се върна с чая. Застана пред масата, а Зед й направи знак да се приближи към него. Тя се наведе и оправи престилката си.
— Да, Рубен?
Магьосникът нежно докосна брадичката й.
— Ти си много хубава жена, Джули. Оскар не би трябвало да ти говори неприлични неща и да те обижда — гласът му прозвуча остро, а въздухът около тях заискри. — Когато му занесеш бирата, кажи му името и го гледай в очите. Ще мога да го погледна през твоите очи. Не забравяй да го попиташ иска ли още нещо.
Джули примигна и сви рамене.
— Съжалявам, Рубен, би ли повторил? Не разбрах какво каза?
Зед се усмихна.
— Благодарих ти за чая и попитах дали тук някой дава под наем коне и карети?
Тя пак примигна.
— О, да. — Момичето се огледа наоколо и прехапа долната си устна. — Половината от мъжете тук, е, поне онази половина, които не са облечени така добре като теб, са кочияши. Някои са тукашни, други минават редовно през нашия край, а трети няма да видим никога повече. Като онези там, ако можеш да ги накараш да изтрезнеят, разбира се!
Зед й благодари и тя отмина с бирата. Той я наблюдаваше внимателно. Когато застана пред Оскар, той се изхили пиянски срещу нея. След това отвори уста, за да каже нещо, но се чу само хълцане. От устата му излезе балонче от слюнка, което се пукна във въздуха. Мъжете около него избухнаха в неудържим смях. Зед събра вежди в права линия. Всеки път, когато Оскар искаше да каже нещо, от устата му излизаха балончета, а мъжете виеха от смях и през сълзи обвиняваха Джули, че е сложила сапун в бирата им. Тя ги остави да се забавляват и се насочи към самотния мъж в сепарето. Кимна в отговор на неговия въпрос и тръгна към кухнята. Пътьом спря пред масата на Зид и посочи с глава към самотника.
— Може би онзи там ще свърши работа. Мирише повече на кон, отколкото на мъж. — Тя се изкикоти. — Не беше много любезно от моя страна, извинявай. Беше само защото не можах да го накарам да си вземе бира. Поиска ми само чаша чай.
— Слушай, Джули, имам повече чай, отколкото мога да изпия. Ще отида да седна при него и ще му предложа да си пийне от моя. — Той й намигна. — Ще ти спестя едно разкарване.
— Благодаря, Рубен. В такъв случай ето ти още една чаша.
Зед лакомо сдъвка последното парче печено и огледа залата. Мъжете бяха утихнали и Оскар не хълцаше повече. Изморени от веселбата, те се бяха заслушали в песента на барда, в която се разказваше за един мъж, пропилял любовта си.
Зед взе чашите и каната с чая и тръгна към масата на самотника. На половината път се сети, че е забравил шапката и бастуна си и се върна, за да ги вземе. Нарочно мина близо до Оскар и го огледа най- внимателно. Той още не можеше да проумее откъде се взе това хълцане и балончетата. Зед мислено сви рамене. Мъжът вече си изглеждаше съвсем нормално. Е, само малко подпийнал.
Магьосникът се приближи към сепарето на самотния мъж. Вдигна нагоре чашите и каната с чая.
— Имам повече чай, отколкото мога да изпия. Мога ли да ви предложа половината?
Мъжът го изгледа мрачно изпод вежди. Зед се усмихна широко. Онзи наистина миришеше на кон. Отпусна огромните си ръце, отмести камшика встрани и посочи на Зед мястото срещу себе си, след което отново скръсти ръце.
— Поласкан съм, благодаря! Казвам се… Рубен! — Зед сложи шапката на масата и повдигна вежди в очакване на някакъв отговор.
— Ахерн — каза мъжът с дълбок, кънтящ глас. — Какво искате?
Зед сложи бастуна между коленете си и го притисна с ръка, а с другата подреди диплите на тежката си широка дреха върху пейката.
— Ами просто исках да споделя с теб чая си, Ахерн!
Зед наля едната чаша и я бутна към мъжа.
— Какво искате наистина, питам?
— Мислех си, дали случайно не търсиш работа.
— Имам си работа!
Зед сипа чай и на себе си.
— Така ли, каква?
Ахерн отново отпусна ръце, облегна се назад и изгледа изпитателно човека срещу себе си. Гледаше го право в очите. Само толкова. Носеше дълга дреха, набрана около масивните му рамене. Под нея се виждаше тъмнозелена вълнена риза. Гъстите му сиви коси почти покриваха ушите и явно отдавна не бяха виждали гребен и сапун. Набръчканото му, загоряло лице, бе обсипано с множество розови белези.
— Защо питаш?
Зед сви рамене и отпи от чая си.
— Струва ми се, че мога да ти направя много добро предложение — каза той, след което реши да изчака, преди да продължи. Сипа си още една чаша чай.
— Пренасям желязо от Тристен до ковачниците в Пенверо, понякога ходя и до Уинстед. Ние, Келтонците, правим най-доброто оръжие в Средната земя, както знаеш.
— Аз съм чувал друго!
Ахерн се намръщи. Зед сплете пръсти върху сребърната дръжка на бастуна.
— Разказвали са ми, че Келтонците правят най-добрите мечове не само в Средната земя, а и въобще, в трите земи.
Бардът подхвана нова песен за някакъв крал, който загубил гласа си и трябвало да пише всичките си заповеди. Но понеже никой от царедворците не знаел да чете, скоро загубил кралството си.
— Тежък е товарът ти за това време на годината.
Ахерн се опита да се усмихне.
— През пролетта е още по-лошо. В калта. Тогава става ясно кой е добър и кой само приказва.
Зед побутна отново към него пълната чаша.
— Добре ли върви?
Най-накрая Ахерн взе чашата.
