— Достатъчно, за да си изкарвам прехраната.
Зед повдигна сложно изплетения камшик, оставен на пейката до Ахерн.
— Като те гледах отстрани, ми заприлича на човек, който умее да се справя с такива неща.
— Да управляваш конски впряг е сложна работа. — Той посочи с брада към мъжете в трапезарията. — Тия глупаци си мислят, че е достатъчно да размахваш камшика.
— Но ти не мислиш така, нали?
Ахерн разтърси едрата си глава.
— Аз размахвам камшика над главите на конете, за да привличам вниманието им, за да разберат, че искам нещо от тях. Моят впряг ме слуша, защото съм обучил конете си добре, а не защото изпитват страх от камшика ми. Ако пътят е труден, се опитвам да им покажа какво се иска от тях, а не се стремя да ги плаша. Има достатъчно тесни клисури, осеяни с кости — и на хора, и на коне. Не искам и моите да останат някъде там.
— Вижда се, разбираш си от работата.
Ахерн посочи с чашата си към претенциозните дрехи на Зед.
— А ти с какво се занимаваш?
— С овощни градини! — каза Зед и вдигна пръст нагоре. — Произвеждам най-вкусните плодове на света, сир!
— Искаш да кажеш, че притежаваш земя, а работниците ти произвеждат най-вкусните плодове на света — измърмори Ахерн.
Зед се усмихна под мустак.
— Точно така! Всъщност вече е така. Отначало не беше. Започнах съвсем сам. Трепах се с години. Грижех се за моите дръвчета ден и нощ, исках да отгледам най-вкусните плодове, които някога някой е опитвал. Много от дръвчетата ми изсъхваха. Дълги години нищо не се получаваше, често гладувах. Но накрая ми провървя. Събирах всеки грош и купувах земя. Копаех, засаждах, събирах, продавах — всичко сам! Малко по малко хората научиха, че моите плодове са най-вкусни, и започнах да се прочувам. През последните години започнах да наемам хора, които да работят за мен. Но и аз още работя. — Зед се облегна назад и се усмихна, доволен от току-що измислената история.
Ахерн му подаде чашата си за още чай.
— Къде са тези овощни градини?
— В Западната земя. Останах там, след като вдигнаха границата.
— А какво правиш тук?
Зед се наведе напред и заговори с по-тих глас.
— Виж, жена ми никак не е добре. И двамата сме вече стари и сега, когато границата падна, тя иска да види родната си земя. Там познава лечители, които могат да й помогнат. Нищо няма да пожаля, за да я спася! Тя е много болна и няма да може да продължи пътя на кон. Още повече по това време на годината. Така че търся някой, който да ни закара до родното й място, за да намери лечители. Ще платя колкото ми поискат. На всичко съм готов, за да ме заведе някой дотам.
Лицето на Ахерн поомекна.
— Къде трябва да отидете?
— Никобарезе!
Ахерн остави чашата си на масата. Част от чая се изплиска навън.
— Какво? — Той се огледа наоколо и притисна широките си гърди в ръба на масата. — В тая страшна зима, как я мислиш тая работа, човече?
Зед плъзна пръсти по ръба на чашата си.
— Нали сам каза, че през пролетта е още по-лошо.
Ахерн го изгледа подозрително.
— Това е на северозапад, от другата страна на планините Ранг’Шада. Тръгнал си от Западната земя. Щом искаш да стигнеш до Никобарезе, не е трябвало да преминаваш планините насам. Веднъж си ги изкачил и си слязъл, за да дойдеш дотук. Сега трябва да ги пресечеш още веднъж, за да се върнеш обратно на северозапад. Можело е да стане много по-лесно.
— Аз съм роден съвсем близо до Ейдиндрил. Първо възнамерявахме да отидем там, за да видя родната си земя, преди да тръгнем за Никобарезе. Мислехме да пресечем планините на юг, а после да тръгнем на североизток към Ейдиндрил. Но състоянието на Елда, жена ми, се влоши и решихме, че ще е по-добре незабавно да тръгваме към нейните лечители.
— По-добре щеше да бъде, ако бяхте отишли до Никобарезе, преди да преминете планините.
Зед отпусна ръце върху сребърната топка на бастуна си.
— Ахерн, ако знаеш начин човек да се върне назад, когато е направил грешка, би ли ми го казал, за да мога да преживея живота си отново.
Ахерн избоботи нещо като смях.
— Май няма такъв! — той помисли малко, после изпъшка тежко. — Казвам ти, Рубен, пътят е много дълъг. Търсиш си белята! Не знам дали искам да се забърквам в това.
Зед повдигна вежди.
— Така ли? — Той хвърли бърз поглед към залата. — Кажи ми, Ахерн, щом работата ти се струва толкова непосилна, кого от тук присъстващите бих могъл да наема, за да я свърши. Кой тук е по-добър кочияш от теб?
Ахерн огледа кисело мъжете по съседните маси.
— Не твърдя, че съм най-добрият, но всички тия са повече въздух под налягане, отколкото акъл. Изключено е някой от тях да успее.
Зед се размърда нервно на пейката.
— Ахерн, мисля, че просто се опитваш да вдигнеш цената.
— Аз пък мисля, че се опитваш да я намалиш!
Зед разтегли устни в най-пленителната си усмивка.
— Сигурен съм, че работата не е чак толкова трудна, колкото я описваш!
Ахерн се намръщи отново.
— Да не мислиш, че е лесно?
Зед сви рамене.
— Ти така и така пренасяш товари през зимата. Всичко, което искам от теб, е просто да смениш посоката.
Ахерн се наведе напред и силните мускули на врата и раменете му заиграха под ризата.
— Добре, но посоката, в която искаш да тръгнеш, е изпълнена с трудности. Първо, говори се, че в Никобарезе е избухнала гражданска война. Още по-лошо — по-краткият път минава през Галеа. — Той сниши глас. — Между Галеа и Келтон има размирици. Чух, че се говори за война по границите. Някои келтонски градове били обсадени, хората в Пенверо са неспокойни от това, което става толкова близо до границата с Галеа. Това е! Да се мине през Галеа си е жива беля!
— Да се бият ли? Това са пълни глупости! Войната свърши. Войските на Д’Хара се прибраха у дома.
Ахерн бавно поклати глава.
— Не говоря за нападение от страна на Д’Хара, а от страна на Галеа!
— Празни приказки! — отсече Зед. — Келтонците мислят, че Галеанците ги нападат всеки път, когато някой фермер бутне лампата си и подпали купа сено, а пък Галеанците вдигат тревога веднага щом вълк отмъкне някое агне. Колко ли стрели са хвърлени на вятъра! — Той вдигна пръст срещу мъжа. — Ако Келтон или Галеа са имали неблагоразумието да се нападнат взаимно, Централният съвет досега да е обезглавил онези, които са дали заповед за нападение. — Той тропна с бастуна си. — Съветът не би допуснал подобно нещо!
Ахерн се наведе още по-напред.
— Не разбирам нищо от политика, още по-малко от тези отвратителни Изповедници. Знам само, че минаването през Галеа може да ти струва главата. Работата изобщо не е толкова лесна, колкото си я представяш!
Зед започваше да се изнервя. Всяка минута му беше ценна, не беше време за дълги разговори. Нещо, което Ейди му бе казала, не му даваше мира. Нещо относно светлината. Решен да приключва вече с
