Знаех си!
— Зед, тя учеше при тях, за да натрупа познания. Но след това се върна в къщи. Тя не бъде Сестра. Сестрите не бъдат толкова… неразумни… както ти си мислиш.
Зед спря и я изгледа с крайчеца на окото си.
— А ти откъде знаеш това?
Ейди въздъхна примирено.
— Нали помниш… кръглата костена фигурка, дето бъде дадена от жената, преди да умре. Казах ти, че бъде изключително важна вещ. Онази, дето бъде загубена в къщата ми… Жената с дарба, която ми я даде, бъде Сестра на светлината.
— И какво е правила в Новия свят? — попита Зед с равен глас.
— Не тя бъде в Новия свят. Тогава аз бъда в Стария.
Зед се наклони към нея, поставил юмруци на хълбоците си.
— Искаш да ми кажеш, че си минавала през Долината на изгубените? Че си ходила в Стария свят. Та ти си била пълна с какви ли не мънички тайнички!!!
Ейди повдигна едното си рамо.
— Казах ти, че издирвах жени, които притежават дарбата, за да науча от тях каквото мога. Сред тях имаше такива, които живееха в Стария свят. Използвах своята единствена възможност да премина през Долината и да се върна, за да науча онова, което ми беше толкова нужно. — Ейди загърна раменете си с одеялото. — Сестрите, някои от тях, ми казваха малкото, което знаеха. Малко, но доста важно. Те считаха за свой дълг да знаят някои неща за Пазителя, за Безименния, както го наричат, за да могат да запазят душите си от неговите ръце. Не останах дълго при тях в Двореца им. Всъщност те и не биха ми позволили, освен ако не бях пожелала да стана една от тях. Позволиха ми само известно време да уча заедно с тях в подземията им. В Двореца бъдат Сестри, на които не бих позволила да ми приготвят закуската. Но бъдат и такива, от които научих наистина много.
Мърморейки, Зед тръгна отново из стаята.
— Сестрите на светлината са заблудени фанатички. В сравнение с тях мъжете от „Кръвта на братството“ изглеждат най-нормални разумни хора. — Той спря. — А докато беше там, видя ли някое от техните момчета? Разбра ли дали са хванали някой с дарбата?
— Аз бъда там, за да се занимавам със собственото си обучение. А не за да водя теологически спорове със Сестрите. Това не бъде много разумно от моя страна. Те не ми даваха да припаря до преките си задължения. Ако, разбира се, приемем, че такива съществуваха. Бъда сигурна, че дори и да са имали момчета, те бъдат от тяхната страна. Едва ли биха си позволили да нарушат това. Те знаят много добре и се страхуват от онова, което биха направили магьосниците от тая страна, ако разберат, че Сестрите са надхвърлили правомощията си. Позволиха ми да науча колкото мога от тях, пуснаха ме в подземията, но никога не допуснаха да видя някое от момчетата. Нито пък ми казаха дали изобщо имат.
— Разбира се, че нямат! — озъби й се Зед. — И без това вече почти не се раждат хора с дарбата. Твърде много магьосници загинаха във войните. Ние сме изчезващ вид. Като Главен магьосник аз никога не бих отказал да обучавам човек, който притежава дарбата, както е било преди хиляди години. Не би го направил и никой от магьосниците, които съм обучавал. Сестрите на светлината знаят това! Те познават правилата! Не могат да вземат някой с дарба, освен ако всички магьосници са отказали да го обучават! Да нарушат това правило дори само веднъж, това означава смъртна присъда за всяка Сестра, която някога прекоси Долината.
— Те знаят това, Зед. И приемат сериозно заплахата.
— Да, наистина би трябвало да го знаят! Веднъж срещнах една от тях. Още когато бях млад. Изпратих по нея предупреждението си на Прелата. — Зед стисна юмруци и се загледа някъде в далечината. — Методите им са варварски. Те са деца, които учат хирургия. Само да знаех как може да се премине покрай тези Кули! Щях да отида и да направя на пух и прах целия им Дворец!
— Зед, през това време мнозина, родени с дарбата, измряха, защото нямаше кой да ги научи да я контролират. Онези, които притежаваха власт и сила, не искаха да обучават някой, който един ден може да се окаже заплаха за тази сила. Те изоставяха родените с дарбата, допускаха те да умрат от онова, с което са родени, но което не знаят как да контролират. Сестрите не искаха тези изоставени момчета да умрат. Те правеха онова, което мислеха, че е най-доброто за хората.
Зед я изгледа с леден поглед.
— Сестрите на светлината правят само онова, което е най-добро за Сестрите на светлината.
— Може би е така, но те са дали клетва да спазват правилата. Също като теб. Като си обещал да не ги закачат, когато се появят тук.
Той извърна поглед и поклати глава.
— Да допуснат родените с дарба да умрат, и то само заради някакви техни самолюбиви амбиции… Ако родените с дарба наистина се превръщаха в магьосници, Сестрите на светлината нямаше да съществуват. Нямаше да има нужда от тях. — С ботуша си той бутна един въглен обратно в студеното огнище. — Те никога не биха си и помислили да позволят на един магьосник да обучава някоя млада чародейка, родена с дарбата. И въпреки това решават, че могат да учат магьосника как да използва своята.
— Зед, съгласна съм с теб. Но все пак ме чуй. Отдавна приключили войни и вражди не бива да отвличат вниманието ни сега. Воалът е разкъсан. Камъкът на сълзите се е появил в света на живите. За това трябва да мислим. Отидох при тези жени, за да трупам познания. Магията, която научих там, макар и не напълно достатъчна, за да спре разпространението на заразата, поне успя да я позабави. Трябва да намерим начин да спрем процеса, преди да е станало твърде късно.
Той се поуспокои под въздействието на белите й очи.
— Разбира се, че си права, Ейди. Чакат ни неотложни проблеми.
Тя го удостои с една от своите характерни усмивки.
— Радвам се, че бъдеш достатъчно умен да се вслушаш в мъдростта.
Зед усети остра болка в тила и се опита да раздвижи мускулите си.
— Наистина ли предполагаш, че жената с трите дъщери е знаела нещо за заразата? Пътят е прекалено дълъг, за да си позволим разкарването само заради надеждата.
— Тя остана да учи със Сестрите на светлината дълги години. Те я харесаха и искаха да остане при тях, да стане Сестра. Но тя не беше фанатичка като тях и в крайна сметка предпочете да се прибере у дома. Не знам точно колко дълго остана да учи при тях. Каквото и да са знаели Сестрите за заразата, са й го казали, а тя със сигурност го е предала на дъщерите си. И колкото и да не ти харесва, сега те са в Никобарезе.
Зед видя, че Ейди отново дръпна одеялото към раменете си, и затвори прозореца. След това приклекна пред камината, сложи шепа подпалки, над които подреди няколко цепеници, които взе от една кофа встрани до огнището. Тъкмо щеше да използва магия, за да запали огъня, когато размисли и наместо това използва лампата.
— Зед, приятелю мой — каза Ейди с тих, нежен глас. — Не бъда Сестра на светлината. Знам, че този въпрос те гризе отвътре.
Зед наистина се питаше точно това.
— А ако беше — попита той, без да се обърне към нея, — щеше ли да ми кажеш?
Ейди мълчеше. Зед погледна през рамо и видя, че тя се усмихва.
— Сестрите на светлината държат изключително много на честността. Но според тях лъжата в името на Създателя е съвсем в реда на нещата.
Огънят тръгна добре. Зед приседна на леглото до нея, но не отвърна на усмивката й.
— Това не ме утешава особено.
Ейди го потупа по ръката
— Зед, ще бъда честна докрай с теб. Наистина бъда задължена на някои от тях за нещата, които направиха за мен, но се заклевам в душата на моя мъртъв Пел: не бъда Сестра на светлината. Никога не бих ги оставила да затворят момче, което притежава дарбата, и да го държат като пленник стотици години, защото знам, че толкова продължава обучението на магьосниците при тях. Никога не бих допуснала едно момче да бъде взето и обучавано по техните методи. Повярвай ми.
Зед приглаждаше ресните на килима с върха на ботушите си.
— Знам, че не си от тях, скъпа госпожо. Просто се побърквам само като си представя какво правят тези
