днес да отидеш на риба с твоя приятел.
Той кимна.
— Майко Изповедник, какво щеше да направиш, ако беше сгрешила. Какво щеше да направиш, ако Мозъл ти бе казал, че не е имал намерение да отива при врага?
Тя не свали очи от него, докато не срещна погледа му.
— Може би щях да взема ножа, който ми предложи, за да го убия!
Калан сложи ръка върху рамото на войника, застанал до нея.
— Лейтенант Хобсон, знам, че си имал трудна задача. Приндин ми каза, че си я изпълнил както подобава.
Лейтенантът беше на път да се разплаче, но само гордо изправи гръб. Погледът му не се откъсваше от земята.
— Благодаря, Майко Изповедник.
Калан погледна стотината войници, които стояха наоколо и я наблюдаваха.
— Всички си имате работа, нали?
Още преди да са чули докрай думите й, те се раздвижиха и разпръснаха. Хобсон я поздрави с юмрук в гърдите и тръгна да изпълнява задачите си. Войниците, които доведоха Мозъл, вдигнаха и отнесоха тялото му. Други се събраха около Чандален, за да получат нареждания. Капитан Райан остана с нея и се огледа, за да се убеди, че всеки се е захванал с работата си. Тя усети краката си меки и отпуснати като тетива, оставена цяла нощ под пороен дъжд. За един Изповедник е изтощително да използва силата си, дори когато е отпочинала и в будно състояние. Да го направи, когато е смъртно уморена, е направо съсипващо. Тя едва се държеше на краката си. Беше изтощена до крайност от среднощното препускане до вражеския лагер и обратно, а към това се прибавяше и тежката битка. Имаше нужда от повече сън, отколкото бе успяла да си открадне. Използването на силата й бе изтощило напълно силите, спечелени по време на кратката дрямка. Беше я използвала, за да направи нещо, което би трябвало да бъде свършено без нейно участие. Помисли си, че умората й вероятно се дължи на студа и на тежките условия за пътуване, но, от друга страна, наистина се чувстваше по-изтощена от обикновено напоследък. Може би нямаше да е зле да помоли Приндин да й направи още чай.
— Мога ли да поговоря с теб, Майко Изповедник? — попита капитан Райан.
Тя кимна.
— Какво има, капитане?
Той разтвори незакопчания си вълнен шинел и пъхна ръце в джобовете. Погледна неколцината мъже наблизо, които мъкнеха кожени мехове за вода.
— Исках само да ти кажа, че съжалявам! Допуснах грешка.
— Няма нищо, Брадли. Той беше твой приятел. Трудно е да повярваш в злото, когато е свързано с приятел. Разбирам те.
— Не, не е така. Баща ми винаги казваше, че един мъж трябва да признава грешките си. — Той се огледа наоколо и най-накрая спря сините си очи върху нея. — Направих грешка, защото помислих, че искаш да убиеш Уилям само заради отказа му да те последва. Помислих, че се озлоби от нежеланието му да тръгне с теб. Направих грешка и съжалявам. Ти правиш всичко, за да ни защитаваш, дори и когато си сигурна, че ще спечелиш нашата омраза. Добре, аз не те мразя! Надявам се, че и ти не ме мразиш. Чест е за мен да те следвам в тази битка. Надявам се, че един ден ще бъда поне наполовина мъдър, колкото си ти, и ще се науча от теб да използвам мъдростта в името на доброто.
Калан го погледна.
— Аз съм съвсем малко по-голяма от теб, а ме караш да се чувствам като старица. Радвам се, че ме разбра. Това е малко възнаграждение за цялата тази болка. Ти си добър офицер и съм сигурна, че ще бъдеш винаги полезен на хората си.
Брадли се усмихна.
— Радвам се, че отново сме в добри отношения.
Към тях се насочи един мъж и капитанът му направи знак да се приближи.
— Какво има, сержант Фрост?
Сержантът поздрави с юмрук в гърдите.
— Изпратихме няколко войници извън лагера и в една изоставена плевня те откриха натрошен варовик и други неща, необходими за приготвянето на вар. Имаме няколко дървени бъчви, в които можем да направим сместа. Нали казахте, че трябва да го приготвим в големи съдове. Бъчвите са достатъчно големи да се изкъпе човек в тях.
— С колко бъчви разполагате? — попита Калан.
— Дванайсет, Майко Изповедник.
— Наредете ги една до друга. Около всяка разпънете по една палатка. Използвайте най-големите палатки, които имате, пък били те и на командния състав. Направете варов разтвор с гореща вода в бъчвите и отделно от това нагорещете камъни. Камъните сложете в палатките, за да държат топло. Когато всичко е готово, прати да ме извикат.
Без да задава въпросите, които очевидно напираха в главата му, сержантът поздрави и се оттегли да изпълни заповедта.
Капитан Райан смръщи учудено вежди и я погледна с любопитство.
— Какво ще правиш с варовия разтвор?
— Ще ти кажа, когато всичко е готово! Каруците с храната и пиенето натоварени ли са?
— Би трябвало!
— Отивам да видя. Изпрати ли съгледвачите?
— Това беше първата ми работа!
Докато се движеше през лагера, към нея непрекъснато се доближаваха войници. „Колелата на каруците, Майко Изповедник. Трябва да ги запазим, могат да ни бъдат полезни“, или пък „Бойните им знамена, не бихме ли могли да ги изгорим, за да нямат войниците им център, около който да се събират?“, или „Защо да не подпалим багажа им и ако времето застуди още повече, те да се вкочанят?“, или „Ако замърсим варелите им с вода за пиене, ще загубят доста време, докато топят сняг, за да утолят жаждата си“ и всякакви други идеи, от абсурдни до такива, които си струва да се пробват. Тя изслушваше всички внимателно и даваше искрено мнението си, а на няколко пъти и заповеди да бъдат осъществени.
Лейтенант Хобсон се приближи с малка паница в ръце — последното нещо, от което Калан имаше нужда точно сега.
— Майко Изповедник, запазих ти малко топла яхния! — Лейтенантът й поднесе паницата с усмивка. Калан се опита да изглежда благодарна. Хобсон закрачи редом с нея, цял сияещ. Тя се насили да гребне една лъжица и да му каже колко е вкусно. Това беше всичко, което можа да направи.
След като използват силата си, всички Изповедници имат нужда от възстановяване. При някои то отнема дни, при Калан — няколко часа. Но малкото почивка, която си позволи, се оказа недостатъчна. А за тази нощ не се очертаваше друга възможност. Храната бе последното нещо, от което се нуждае един Изповедник, след като изразходва силата си. Тя отклонява енергията, наместо да я концентрира върху възстановяването на силите. Трябваше да измисли начин да откаже предложената й паница яхния, в противен случай просто щеше да я изсипе на земята за изненада на всички. За щастие стигна до каруците, преди да й се наложи да гребне втора лъжица. Помоли лейтенант Хобсон да намери Чандален и двамата братя и да ги доведе. Щом той тръгна, тя остави паницата на земята и се покатери на каруцата. Докато броеше бъчвите, направи знак на капитан Райан да се качи при нея.
— Извикай няколко войници. Заповядай им да разтоварят горната редица. След това да изправят бъчвите от най-долната и да издърпат чеповете. — Докато той правеше знак на неколцина близкостоящи войници да се приближат, тя попита: — Чандален научи ли ви да приготвяте трога?
Трогата представляваше най-обикновено парче твърдо въже или тел с дървени дръжки в двата края и достатъчно дълго, за да може да се затяга като примка около врата. Мяташе се изотзад, след това дръжките се затягаха. Направена от тел, поставена на точно определено място на врата и затегната от достатъчно силни ръце, трогата спокойно можеше да отреже главата на жертвата, преди тя да е издала звук. Но дори не от тел, а от най-обикновено въже и затягана от не чак толкова силни ръце, трогата умъртвяваше жертвата за нула време.
