Точно за това ще използваме изобретението си! Ти каза, че ще нападнем през нощта. Техните коне ще бъдат вързани на кордони. Ще препуснем в галоп с Дейзи и Пип от двете страни на кордона и веригата ще пречупи краката на техните коне. Така ще се справим наведнъж с целия кордон!
Калан направи няколко крачки. Погледна към Питър и кимна, обмисляйки идеята.
— Брин, да свържеш два коня по този начин и да ги подкараш в галоп е доста опасно!
— Но може би ще помогне да се справим с конете им. Трябва да го направим! Ще опитаме заради теб!
— Но те имат около две хиляди коня.
Двамата за пръв път се спогледаха неуверено и забиха погледи в земята.
— Две хиляди — прошепна Питър разочаровано и се почеса по рамото.
Калан погледна капитан Райан. Той сви рамене, като че искаше да й каже, че не може да прецени дали планът им е добър. Другите мъже наоколо търкаха бради и потропваха с крака, обмисляйки чутото.
— Няма да стане — каза накрая Калан. Брин отпусна сломено рамене. — Твърде много са, за да се справите само двамата. Ще са необходими много повече коне, свързани по този начин.
Брин и Питър вдигнаха глави и я погледнаха с широко отворени очи.
— След като вие двамата знаете как се прави, съберете всички коне заедно с конярите. Нека покажат колко са сръчни. Използвайте всичко от каруците, което може да ви влезе в работа. И без това няма да ги взимаме със себе си. Откачете всички вериги. Направете каквото трябва, обяснете на останалите и тренирайте. Работата не е никак лесна.
Питър и Брин застанаха един до друг.
— Ще го направим, Майко Изповедник. Ще го направим! Можеш да разчиташ на нас!
Тя ги изгледа строго.
— Това, с което се заемате, е твърде опасно. Но ако успеете, ще бъде от голяма помощ за нас. Може да спаси живота на мнозина. Тяхната кавалерия е страшна. Заемете се сериозно с работата. Войниците им ще се опитат да ви убият.
Те удариха с юмруци в гърдите си и вдигнаха веригата от земята.
— Ще внимаваме, Майко Изповедник, можеш да разчиташ на всички коняри. Няма да остане нито един здрав вражески кон!
Калан проследи с поглед отдалечаващите се ездачи. Те се спряха при група мъже и започнаха да им обясняват нещо, сочейки към нея.
— Само от няколко месеца са при нас — каза капитан Райан. — Още са момчета.
Калан го изгледа изпод вежди.
— Те са мъже, които ще се бият за Средната земя. Когато те видях за пръв път, си помислих същото и за теб. Но сега ми се струва, че изглеждаш дори малко по-възрастен от мен.
Капитанът я погледна.
— Мисля, че си права. Ако те наистина успеят, ще е истински подвиг.
Чу се тропот на бързо приближаващ се кон и след миг ездачът скочи пъргаво на земята пред нея и я поздрави.
— Майко Изповедник, аз съм Синрик, от съгледвачите.
— Какво има, Синрик?
— Каза, че искаш да знаеш всичко, затова реших да ти докладвам незабавно. Бяхме на пост на един час път от тук, близо до пътя, който води към прохода Джара. На кръстопътя се появи каруца, идваща откъм Келтон. Спряхме я.
— Кой е в нея?
— Едно възрастно семейство. Богати търговци или нещо такова. Не разбрахме съвсем точно, но говореха за някакви овощни градини.
— Какво им казахте? Споменахте ли нещо за нас? Нали не сте им казали, че наблизо има цяла армия?
Той поклати глава.
— Не, Майко Изповедник, казахме, че група бегълци се укрива наблизо, а ние сме патрул, който оглежда местността. Казахме им, че няма да ги пуснем да преминат през прохода, преди да сме се посъветвали с командирите си. Наредих им да чакат, докато се върнем.
Калан кимна.
— Бързо мислиш, Синрик!
— Кочияшът се казва Ахерн. Опита се да спори с нас и дори ни заплаши. Старецът слезе от каретата и ни обвини, че искаме да го ограбим. Размахваше около нас черния си бастун. Накрая обаче се прибра в каретата.
— Как се казваше този старец?
Синрик почеса веждата си.
— Робен, или Рубен, или нещо подобно. Опасен старец. Рубен! Мисля, че беше Рубен Рибник, май беше точно така!
Калан въздъхна и поклати глава.
— Не ми се вярва да са шпиони. Но ако Орденът ги хване и те знаят нещо, ще изпеят всичко още преди войниците на Д’Хара да са приключили с тях. — Тя погледна съгледвача. — Какво правят по тези места?
— Старецът каза, че жена му е болна и я води при някакви лечители в Никобарезе. Жената наистина не изглеждаше добре. Очите й сякаш се бяха обърнали навътре.
— Е, щом като са тръгнали по северозападния път и се канят да преминат през прохода Джара, значи няма да се озоват особено близо до Ордена. — Тя отметна назад няколко къдрици. — Но преди да сме ги пуснали да си вървят по пътя, искам да поговоря с тях!
Още преди да е направила няколко крачки, сержант Фрост пристигна тичешком.
— Майко Изповедник, варта е готова, палатките са разпънати.
Калан въздъхна шумно. Погледна сержант Фрост, Синрик и другите мъже, които чакаха, за да разговарят с нея или да получат заповеди. Отново въздъхна.
— Виж, Синрик, нямам време да дойда до там, съжалявам, но не мога.
Той кимна.
— Добре, Майко Изповедник. Разбирам. Какво ще заповядаш да направим?
— Убийте ги!
— Майко Изповедник?
— Убийте ги! Не можем да сме сигурни в това, което казват. Трябва да сме много внимателни с разните непознати, които се мотаят наоколо. Не можем да рискуваме. Направи го бързо, така че да не страдат.
Тя извърна глава към сержант Фрост.
— Но, Майко Изповедник… Кочияшът им, Ахерн, има кралски пропуск.
Калан се обърна и смръщи лице.
— Какво?
— Има кралски пропуск, медальон, даден му от самата Кралица Сирила. Казва, че е герой, че е помогнал на народа на Ебинисия по време на блокадата. Заради службата си получил пропуск за цяла Галеа.
— Лично Кралицата му е дала пропуск?
Синрик кимна.
— Ще направя, каквото ми наредиш, Майко Изповедник, но този медальон му гарантира нейната защита из цялата страна.
Калан потърка чело с пръсти. Беше толкова изморена, а трябваше бързо да измисли нещо.
— След като тя му е дала пропуска, трябва да го уважим. — Тя посочи с пръст съгледвача. — Но им кажи веднага да се махат оттук. Повтори им историята за бегълците. Кажи им, че преследвате тези бегълци и че ако засечете отново този Ахерн или каретата му, ви е наредено да смятате, че са на страната на онези, които преследвате, и ще трябва да ги екзекутирате на място. Пътят за Никобарезе завива на североизток. Кажи им да вървят само по него, да не се отклоняват и да не спират, докато не се отдалечат на достатъчно разстояние оттук.
Синрик удари с юмрук в гърдите си. Всички се заеха с работата си. Изведнъж застудя. Въздухът натежа
