всеки друг път. Повече, отколкото си представяше, че се съдържа в него. Магията върлуваше със застрашителна сила. Дори въздухът вибрираше. Хората, които стояха по-наблизо, отстъпиха назад. Ридаещите жени утихнаха. Лицето на Кралицата-майка беше бяло като платно на фона на черните й дрехи. Хиляда мъже стояха вцепенени от ужас като един.
— Духовете не желаят повече жертвоприношения! Жертвоприношенията не доказват вашата отдаденост на тях. Те доказват единствено, че сте способни да убивате хора! Отсега нататък ще трябва да показвате уважението си към духовете, като показвате уважение към живота на хората от Бака Бан Мана. Не го ли направите, духовете ще ви покажат колко са ядосани, като ви унищожат. Вземете присърце заплахата им, иначе те ще изпратят на Мадженди глад и смърт! — Той се обърна към войниците, които бяха стеснили кръга около него: — Ако някой от вас посегне на мен или на тези две жени, Кралицата-майка ще умре.
Те се спогледаха, търсейки смелост в очите на другите около тях.
— Можете да си помислите да ме убиете — продължи той, а стрелата в ръката му не се помръдваше дори на милиметър, — но това няма да стане, преди да умре Кралицата-майка. Видяхте как стрелям. Ръката ми е водена от магия. Аз винаги улучвам целта си.
Мъжете отстъпиха назад.
— Оставете го! — извика Кралицата-майка. — Да чуем какво има да ни каже!
— Вече ви предадох думите на духовете! Трябва да им се подчините!
Кралицата-майка замълча за миг.
— Ние сами ще се допитаме до духовете.
— Имате намерение да ги наскърбявате още повече, така ли? Да си признаете, че не цените достатъчно думите им, а се подчинявате единствено на своите желания!
— Но ние трябва…
— Не съм дошъл да се пазаря в тяхна полза! Духовете се разпоредиха да дам свещения нож на тази жена, за да го отнесе тя на своя народ в знак на това, че Мадженди повече няма да ги преследват. Духовете ще ви предупредят за това колко са ядосани, като ви отнемат семето, което ще засеете. То ще покара чак след като изпратите при Бака Бан Мана свои представители, които да им кажат, че оттук нататък ще се съобразявате с желанията на духовете. Ако не изпълните желанията им, ще умрете от глад! А сега ние тръгваме. Искам думата ти, че ще напуснем страната ви невредими. В противен случай ще умреш на мига!
— Трябва да обмислим…
— Докато преброя до три, трябва да вземеш решение. Едно, две, три!
Кралицата-майка ахна. Жените в черно ахнаха. Тълпата ахна.
— Какво реши?
Тя вдигна свободната си ръка, без да изпуска от поглед стрелата в лъка му.
— Можете да си вървите! Имате думата на Кралицата-майка, че ще напуснете страната ми безпрепятствено!
— Мъдро решение!
Ръката й се сви в юмрук, само един пръст сочеше към Ричард.
— Но това е нарушение на споразумението, което имахме с мъдрите жени. Край на договора. Трябва да напуснете земите ни незабавно. От този момент нататък не сте добре дошли тук.
— Така да бъде — каза Ричард. — Но дръж на думата си или ще съжаляваш за всяко необмислено действие. — Той отпусна лъка. Застана изправен на стремената и вдигна високо свещения нож така, че всички да го виждат. — Тази жена ще занесе ножа при своя народ и ще им предаде волята на духовете. Бака Бан Мана от своя страна повече няма да се бият срещу Мадженди. Както и вие срещу тях. Никой повече няма да причинява беди на другия. Изпълнете думите на духовете или бъдете готови за последствията — гласът му премина в свиреп шепот, но от магията думите се чуваха в най-отдалечения край на площада и отекваха във всяко ухо. — Направи каквото ти казвам или ще страдаш. Няма да пестя силите си.
Магията падна ниско над площада като мъгла в долина, безплътна и същевременно много истинска, недвусмислено доказателство за гнева му, който докосваше всички присъстващи.
Ричард скочи от коня. Мъжете отскочиха още няколко крачки назад. Сестра Вирна не можеше дума да промълви от ярост. Той никога не я беше виждал в подобно състояние. Стоеше неподвижна, сякаш парализирана, със стиснати юмруци. Ричард насочи очите и гнева си към нея.
— Качвай се на коня си, Сестро. Тръгваме!
Челюстта й щеше всеки миг да се разтроши на парчета от напрежението в стиснатите й зъби.
— Ти си луд! Ние няма да…
Ричард размаха пръст пред нея.
— Ако искаш да спориш с някого, Сестро, можеш да останеш и да си спориш с тези хора. Сигурен съм, че те няма да ти откажат. Отивам в Двореца, за да сваля яката от врата си. Ако искаш да дойдеш с мен, качвай се на коня.
— Няма да стане. Не можем да пътуваме през земите на Мадженди. Ние сме изгнаници.
Ричард посочи Ду Чайлу.
— Тя ще ни води до Двореца на пророците през земите на Бака Бан Мана.
Ду Чайлу скръсти ръце и се усмихна важно на Сестрата.
— Ти наистина си луд, не можем…
Ричард изскърца яростно със зъби, магията продължаваше да го изпълва с гняв.
— Ако искаш да стигнеш с мен в Двореца на пророците, качвай се на коня си. Аз тръгвам!
Ду Чайлу остави Ричард да напъха свещения нож в кожения й колан.
— Натоварих те с отговорност. Ще трябва да се справиш с нея. А сега качвай се на този кон.
Внезапно притеснена, Ду Чайлу отпусна ръце, хвърли бърз поглед към коня, след това отново обърна глава към Ричард.
— Не желая да яздя този звяр. Смърди.
— Както и ти! — изрева Ричард. — Качвай се на коня!
Тя отскочи назад. Очите й се изпълниха с ужас пред неговия святкащ поглед. Тя преглътна, опитвайки се да си поеме въздух.
— Сега вече знам какво е Търсач! — Тя се качи на гърба на Джералдин, Сестрата яхна Джесъп, а Ричард — Бони.
Един последен поглед към мъжете на площада и Ричард пришпори коня. Тръгна в галоп. Другите два коня веднага го последваха.
Магията искаше кръв, крещеше за нея. Ричард копнееше някой да се опита да го спре. Никой не го направи.
— Моля те — каза Ду Чайлу, — вече почти мръкна. Не може ли да спрем или поне да ме оставиш да вървя пеш. Това животно ми причинява болка. — Тя се беше вкопчила на живот и смърт в седлото на Джералдин и подскачаше отгоре като чувал с картофи, докато кобилата тичаше в тръс. Цветните ивици пъстър плат по роклята й се тресяха. Ричард чуваше коня на Сестра Вирна да препуска някъде зад тях, но не се обърна. Само хвърли един поглед към слънцето, залязващо зад плътната стена от клони. Заедно със светлината угасваше и яростта му. За момент му бе минало през ума, че тя никога няма да утихне. Ду Чайлу вдигна брадичка и посочи с нея надясно, страхувайки се да махне ръката си от седлото.
— Ей там, между тръстиките, има малко езерце. Край него има и полянка.
— Сигурна ли си, че сме в земята на Бака Бан Мана?
Тя кимна.
— Да, вече от няколко часа. Нашата земя е. Познавам това място.
— Добре, ще спрем да пренощуваме. — Той хвана коня й и тя, стенейки, се плъзна на земята и започна да разтърква с длани задните си части.
— Ако и утре ме накараш да яздя това животно, ще те ухапя!
