За пръв път, откакто напуснаха Мадженди, Ричард се усмихна. Зае се да разседлава конете и изпрати Ду Чайлу да донесе вода от езерото с една кофа. Когато тя се скри между тръстиките, Сестра Вирна събра съчки и запали огън, използвайки магията си. Когато той свърши с конете, ги завърза с дълги въжета, за да могат да пасат на воля.
— Предполагам, че е редно да ви запозная — каза Ричард, когато Ду Чайлу се върна. — Сестро Вирна, това е Ду Чайлу, Ду Чайлу, това е Сестра Вирна.
Сестрата очевидно се бе поуспокоила или поне бе сложила на лицето си маска, прикриваща яростта й.
— Радвам се за теб, Ду Чайлу, задето не умря днес!
Ду Чайлу я стрелна с поглед. Ричард знаеше, че тя смята Сестрите на светлината за вещици.
— Въпреки това ми е мъчно — добави Сестрата — за всички онези, които ще умрат вместо теб.
— Ти не се радваш за мен. Искаше да умра. Искаш всички Бака Бан Мана да измрат.
— Това не е вярно. Не искам никой да умира. Но знам, че не мога да те убедя в това. Така че мисли каквото си искаш.
Ду Чайлу извади свещения нож от колана си и размаха острието пред очите на Сестра Вирна.
— Те ме държаха вързана на онази верига три луни — тя погледна зелената дръжка и посочи една от сцените, гравирани върху нея. — Онези кучета правеха това с мен.
Сестрата погледна ножа и Ду Чайлу й посочи друга сцена.
— А също и това, и това.
Сестра Вирна гледаше как гърдите на младата жена се издуват от ярост.
— Не мога по никакъв начин да те убедя, Ду Чайлу, колко се отвращавам от това, което са ти направили или са възнамерявали да направят. Има много неща на този свят, които ме отвращават, но нищо не мога да направя и в някои отношения дори трябва да ги търпя в името на великото добро.
Ду Чайлу плесна с ръка по стомаха си.
— Този път луната не дойде при мен! Тези кучета ми направиха дете. Сега ще трябва да отида при акушерките и да ги помоля да ми дадат билки, за да убия копелето.
Сестра Вирна плесна с ръце.
— Моля те, Ду Чайлу, не прави това. Всяко дете е дар от Създателя. Моля те, не отхвърляй неговия дар.
— Дар! Този велик Създател има отвратителни начини за раздаване на дарове!
— Ду Чайлу — каза Ричард, — досега Мадженди са убивали всеки пленник от Бака Бан Мана. Ти си първата, която се освободи. Повече няма да убиват. Мисли за това дете като за символ на новия живот на народите. За този нов живот, за всички деца, които ще се родят. Убийствата трябва да спрат. Нека детето живее! То не е направило нищо лошо!
— Баща му е направил много лоши неща!
Ричард преглътна.
— Децата не са непременно лоши само защото бащите им са такива.
— Ако бащата е нечестив, и детето ще бъде като него.
— Това не е истина — каза Сестрата. — Бащата на Ричард беше изключително лош човек, причинил смъртта на много хора, а самият Ричард търси начини да спаси живота на хората. Неговата майка е знаела, че вината за едно престъпление си остава само на онзи, който го е извършил. Тя не отказала на Ричард любовта си само защото е била изнасилена от баща му. Ричард е бил отгледан от добри хора, които са го възпитали добре. Именно затова ти си жива днес. Ти също би могла да възпиташ добре своето дете.
Гневът на Ду Чайлу сякаш в миг угасна. Тя обърна поглед към Ричард.
— Наистина ли? Вярно ли е, че майка ти е преживяла онова, което преживях аз, че е била в лапите на такова зло куче?
Ричард едва успя да кимне.
Ду Чайлу притисна ръце към корема си.
— Ще помисля над това, което ми каза, преди да реша. Ти ми спаси живота, ще помисля над твоите думи.
Ричард я стисна за рамото.
— Сигурен съм, че ще намериш най-доброто решение. Каквото и да е то.
— Ако живее достатъчно дълго, за да има време да реши — каза Сестра Вирна. — Ти пое обещания, които няма да можеш да изпълниш. Когато Мадженди посадят житото си и нищо не се случи, ще загубят страха си от онова, което им каза днес. Стореното от теб няма да струва и пукната пара и те отново ще обявят война на нейния народ. Всичко беше напразно.
Ричард свали от врата си кожената каишка със свирката на Пилето през главата си.
— Не съм казал, че няма да се случи нищо, Сестро. Напротив, наистина ще се случи нещо! — Той окачи свирката на врата на Ду Чайлу. — Това ми беше подарък, а сега го подарявам на теб, за да спреш убийствата. — Той повдигна гравираната кост. — Това е вълшебна свирка. Тя вика птиците. Може да събере на едно място много повече, отколкото си виждала някога. Разчитам на теб да изпълниш обещанието ми. Ще отидеш в нивите, които ще засаждат. Ще се скриеш. След това, когато слънцето залезе, ще надуеш свирката. Самата ти няма да чуеш никакъв звук, но птиците ще се отзоват на магическия зов. Трябва само да продължиш да си представяш птици. Докато надуваш свирката, си мисли за всички птици, които познаваш. Продължавай да свириш, докато се появят.
Ду Чайлу докосна костената свирка.
— Вълшебна ли? И птиците наистина ще дойдат, така ли?
Той й се усмихна с крайчеца на устата си.
— О, да! Ще дойдат. Без никакво съмнение. Магията ще ги събере. Хората няма да чуят нито звук, но не и птиците. Мадженди няма да разберат, че ти си извикала птиците. Птиците ще са гладни и ще изкълват засятото семе. Всеки път, когато Мадженди засеят нивите си, ти ще викаш птиците и те ще го унищожават.
Тя грейна в усмивка.
— Мадженди ще пукнат от глад!
Ричард наведе лицето си към нея.
— Не. Подарих ти свирката, за да спрат убийствата, а не за да ти помагам да продължиш да убиваш. Ще викаш птиците да кълват семената, докато Мадженди се съгласят да живеят в мир с вашия народ. Когато те изпълнят своята част от споразумението, вие ще трябва да изпълните своята и да заживеете в мир с тях. — Ричард доближи показалеца си до носа й. — Ако злоупотребиш с моя подарък, ще се върна и ще използвам друга магия срещу твоя народ. Доверих ти се и се надявам да изпълниш съвестно задълженията си. Надявам се, че няма да излъжеш доверието ми.
Ду Чайлу наведе очи и кимна с глава.
— Ще го направя. Ще използвам твоя подарък така, както ми каза — Тя скри свирката в роклята си. — Благодаря, че ми помогна да донеса мир за моя народ.
— Това е най-голямата ми надежда. Мирът.
— Мирът — въздъхна Сестра Вирна и погледна критично Ричард. — Нима мислиш, че е толкова просто? Мислиш ли, че след три хиляди години можеш да спреш убийствата? Че заради твоето случайно появяване навиците на хората ще се променят? Ти си едно наивно дете! Макар престъпленията на бащата да не преминават върху сина, ти разсъждаваш толкова опростено, че причиняваш същата вреда като баща си.
— Ако си мислиш, Сестро, че бих участвал в човешки жертвоприношения, много се лъжеш. — Той се накани да извърне глава от нея, но изведнъж спря и отново я погледна. — Каква вреда съм предизвикал аз? Кое убийство е извършено заради мен?
Вирна се наведе към него.
— Ами да вземем например това: ако не помагаме на родените с дарбата — такива като теб, — тя ще ги убие. Както може да убие и теб. Как си мислиш, че ще отвеждаме тези момчета в Двореца оттук нататък? Вече няма да можем да прекосяваме земите на Мадженди. — Тя погледна Ду Чайлу. — Тя обеща само, че ще те преведе през земите на нейния народ. Не е казвала, че ще го направи и за другите. — Сестра Вирна се изправи. — Заради онова, което направи днес, ще умрат много момчета с дарба.
