— Защо ни трябват три коня? — измърмори той, все още раздразнен.
— Ще вземем Орск с нас!
— Какво?
Калан сви рамене.
— Ти не можеш да стреляш с лъка си, докато рамото ти не оздравее. Как ще ме защитаваш? Орск ще може да се бие със здравата си ръка. Ще вземем и копие.
— Няма да мога да те разубедя, нали?
— Няма да можеш! — каза тя с усмивка. — А сега да се приготвяме за път.
Тя хвърли последен поглед към мъжете. Нейните мъже. Поздрави ги с юмрук върху сърцето. Всички до един мълчаливо отговориха на поздрава й. С тези мъже тя загуби много, но и спечели много.
— Пазете се. Всеки от вас и всички заедно!
Четиридесет и осма глава
— Та значи, кога ще срещнем твоите хора, дето ще ни заведат със Сестра Вирна до Двореца?
Ду Чайлу го погледна през рамо и отметна назад тежката си черна коса.
Тя водеше коня си за повода. На Ричард му бе писнало от оплакванията й и когато категорично отказа да язди повече, той реши да се примири и я остави да върви пеш. Самият той също походи малко. Сестра Вирна яздеше ходом зад тях и гледаше към Ду Чайлу като бухал от дърво.
— Скоро.
Хладното й, дистанцирано поведение го разтревожи.
— Много скоро.
Отношението й бе започнало постепенно да се променя, откакто напуснаха земята на Мадженди и навлязоха дълбоко в тази на нейния народ. В началото беше бъбрива и открита, но постепенно ставаше все по-сдържана и високомерна. Сестра Вирна рядко обръщаше очи към нея, а и тя на свой ред не проговаряше нито дума на Сестрата. Бяха като две настръхнали котки — мълчаливи и кротки, но готови всеки миг за нападение. Ричард имаше чувството, че непрекъснато се изпитват една друга по някакъв непонятен за него начин. По държанието на Сестра Вирна ясно личеше, че не е доволна от онова, което научава за новата им спътница. Ричард вече се бе научил да познава кога Сестрата общува със своя Хан. Личеше си по очите й. Точно в този момент той бе с нея.
Мръкваше. Ду Чайлу излезе от широката горска пътека и ги поведе по тясна ивица земя сред гъсталака. От двете им страни бяха избуяли дебели тръстики, чиито корени потъваха в мътни дълбоки блата. Виждаха се и някакви растения с широки розово-жълти листа и издължена форма. Ричард се взираше в сенките между дърветата. Ду Чайлу спря в края на малка песъчлива полянка. Подаде юздите на коня си на Ричард.
— С другите ще се срещнем на това място. Чакай тук, магьоснико.
Начинът, по който се обърна към него, го накара да настръхне. Пое юздите на коня й.
— Ричард! Казвам се Ричард. Аз съм този, който ти спаси кожата. Помниш ли?
Ду Чайлу го изгледа изпитателно.
— Моля те, никога не мисли, че не ценя онова, което направи за мен. За моя народ. Твоята доброта винаги ще топли сърцето ми. — Погледът й се отнесе нанякъде, в гласа й прозвучаха нотки на съжаление. — Но въпреки това ти си магьосник. — Тя изправи гръб. — Чакай тук!
Жената се обърна и изчезна в гората. Ричард я проследи с поглед, докато се скри между дърветата. Сестра Вирна слезе от коня си и пое юздите на трите коня.
— Ще се опита да те убие. Сега — каза тя с тон, с който би му съобщила, че утре ще вали дъжд.
Ричард я погледна.
— Но аз й спасих живота!
Сестрата поведе конете към гората.
— За тези хора ти си магьосник. А те убиват магьосниците.
Ричард не искаше да се съгласи с нея, но май беше права.
— Тогава използвай своя Хан, за да го предотвратиш, Сестро, да спасиш един живот, както учеше Ду Чайлу да направи с нероденото си дете.
Сестра Вирна погали коня си по главата.
— Тя също може да използва своя Хан. Ето защо Сестрите винаги избягват срещите с тези хора. Някои от тях си служат с Хан по неразбираем за нас начин. Приложих й някои неща, за да я изпитам. Заклинанията, които правех срещу нея, потъваха като камък в кладенец. И не оставаха незабелязани. Ду Чайлу знае какво се опитвам да направя и по някакъв начин успява да го обезвреди. Казах ти и преди, че тези хора са опасни. През целия път се борих да предотвратя това. Предупредих те да не размахваш брадвата над главата си. Ти не обърна никакво внимание на думите ми.
Ричард стисна зъби. Лявата му ръка се вкопчи в дръжката на меча. Усети релефните букви на думата „Истина“ както с ръката си, така и чрез магията.
— Нямам намерение да убивам когото и да било.
— Добре. Дръж гнева на меча навън. Ще имаш нужда от него, за да оцелееш. Докато разговаряме, те ни заобиколиха. Поне това моят Хан може да ми каже.
За миг Ричард почувства, че нещата се изплъзват от ръцете му. Не искаше да нарани никого. Не беше спасил Ду Чайлу, за да се бори с нейния народ.
— Тогава предлагам да извикаш своя Хан, Сестро. Аз съм Търсач, а не убиец. Няма да започна да избивам враговете ти вместо теб.
Тя направи няколко крачки към него. Гласът й беше равен.
— Казах ти, че моят Хан няма да може да помогне. Ако можех, щях да спра опасността, но не мога. Ду Чайлу има някаква сила срещу магията. Предупреждавам те, Ричард, защитавай се!
Той присви очи.
— Може би не искаш да ми помогнеш. Може би още си ми сърдита, задето развалих споразумението на Сестрите с Мадженди. Отново искаш само да стоиш настрани и да гледаш какво правя. Както винаги.
Тя бавно поклати глава.
— Наистина ли мислиш, Ричард, че съм прекарала половината си живот в изпълнение на дълга си да те открия и да те отведа жив и здрав в Двореца на пророците само за да гледам как ще те убият пред вратата на дома ми? Наистина ли вярваш, че не бих спряла всичко това, ако можех? Такова мнение ли имаш за мен?
Първата му мисъл беше да възрази, но после се отказа. Думите й звучаха логично. Ричард поклати глава и погледна сенките.
— Колко са?
— Около тридесет.
— Тридесет. — Той разпери отчаяно ръце. — Как бих могъл сам да се защитавам срещу тридесет души?
Тя се загледа в мрака за миг, после разпери ръце напред. Полъхна вятър и отнесе към дърветата тънък слой прах.
— Това ще ги забави за малко, но няма да ги спре. — Тя още веднъж обърна кафявите си очи към него. — Ричард, използвах моя Хан, за да потърся някакъв отговор. Единственото нещо, което той ми каза, е, че за да оцелееш, трябва да използваш пророчеството. Ти нарече себе си онзи, който носи смърт, както предсказва то. Това пророчество се отнася за теб. Трябва да го използваш, за да се справиш с тези хора. То казва, че онзи, който носи меча, може да извиква мъртвите, да извиква миналото в настоящето. Точно това трябва да направиш, за да се спасиш — извикай мъртвите, извикай миналото в настоящето.
Ричард отпусна ръцете си.
— Трябва да се справим с тридесет души, които идват, за да ме убият, а ти ми разправяш бабини деветини? Сестро, вече ти казах, че не знам изобщо какво означава това. Ако искаш да помогнеш, кажи ми нещо полезно.
Тя се обърна настрани и тръгна към конете.
— Ще ти кажа! Понякога пророчествата помагат, като изпращат помощ през времето, дават ключа, с
