Най-доброто от тях попи в тялото му, той не можа да попречи на това. Вече нямаше избор. Не можеше да се сдържа повече. Беше им дал достатъчно възможности да се откажат. Връщане назад нямаше.
Онзи, който носи смърт.
Бойците отново се спуснаха към него.
Той освободи магията и заедно с нея чувството си за мъст. Захвърли всичките си задръжки и се впусна в танца на смъртта. В нощта изригна фонтан от топла кръв. Чу собствения си вик и се остави на движението си. Видя край него да падат мъже и жени, по земята се посипаха парчета плът и отсечени глави. Изпита неудържима страст за кръв. Нито едно острие не успя да се докосне до него. Отблъскваше без грешка всеки удар, сякаш знаеше съвсем точно кой откъде ще дойде. Всяка нова атака означаваше бърза и сигурна смърт за нападателя. Във въздуха полетяха парчета кости и кръв, която напои земята. Целият ужас се сля в една обща картина на смъртта.
Онзи, който носи смърт.
Двама го нападнаха от двете страни и единственото, което Ричард осъзна, бе, че в лявата си ръка стиска нож, а в дясната — меча си. Лявата му ръка се плъзна около врата на мъжа отляво и ножът потъна в меката плът, докато в същото време дясната пронизваше с меча идващия отдясно нападател. Двамата едновременно се строполиха на земята, а Ричард остана прав по средата, като едва си поемаше дъх.
Около него отекна тишината. Не се забелязваше никакво движение, само една жена се опитваше да се изправи, подпирайки се с ръка. Другата й ръка липсваше. Щом стана на крака, тя измъкна от колана си къс нож. Ричард прочете решителността в очите й. Тя се хвърли към него с вик. Ричард стоеше неподвижен, оставил се на магията. Яростта пулсираше в жилите му. Тя вдигна ножа. Мечът на Ричард я прониза в сърцето. Тя политна назад и увлече след себе си меча. Ръцете й се плъзнаха по влажното червено острие. Чу се как изхърка и се отпусна в ръцете на смъртта.
Онзи, който носи смърт.
Ричард вдигна горящите си страшни очи към жената, изправена на скалата. Ду Чайлу слезе на земята, махна кърпата от главата си и се отпусна на едно коляно с наведена глава. Ричард, все още горящ от ярост, тръгна към нея. Вдигна брадичката й с острието на меча. Черните й очи се впиха в неговите.
— Кахарин дойде!
— Кой е Кахарин?
Ду Чайлу го гледаше в очите, без да трепне.
— Онзи, който танцува с духовете.
— Танцува с духовете — повтори Ричард с равен глас.
Сега разбра. Беше танцувал с духовете на онези, които бяха използвали меча преди него. Беше извикал мъртвите, за да танцува с духовете им. Без малко щеше да се засмее.
— Никога няма да ти простя, Ду Чайлу, че ме принуди да убия тези хора. Спасих живота ти, защото мразя да убивам, а ти потопи ръцете ми в кръв.
— Съжалявам, Кахарин, че трябва да носиш на плещите си този товар. Но убийствата могат да спрат само чрез кръвта на тридесет Бака Бан Мана. Само така можем да изпълним волята на духовете.
— Как така убийствата служат на духовете?
— Когато магьосниците откраднаха земите ни, те ни изпратиха тук, на това място. Натовариха ни със задължението да научим Кахарин да танцува с духовете. Само Кахарин може да попречи на Духа на мрака да не превземе света на живите. Кахарин е даден на света като новородено бебе, което трябва да се учи. Част от този дълг лежи върху нас — да го научим да танцува с духовете. Ти научи нещо тази нощ, нали?
Ричард кимна мрачно.
— Аз съм пазителка на законите на нашия народ. Ние бяхме длъжни да те научим на това. Ако бяхме пренебрегнали задължението си, Кахарин нямаше да научи какво има вътре в него и щеше бъде безпомощен срещу силите на мъртвите. Накрая мъртвите щяха да завладеят целия свят. Мадженди правят жертвоприношенията си с нас, за да не забравяме дълга си към духовете и да ни напомнят, че непрекъснато трябва да се обучаваме с оръжията. Вещиците от своя страна помагат на Мадженди, за да бъдем обкръжени и да нямаме път за бягство, да няма къде да отидем. По този начин винаги сме изложени на опасност и не ни остава възможност да забравим задълженията си. Казано е, че Кахарин ще съобщи за своето пристигане, като танцува с духовете и пролее кръвта на тридесет Бака Бан Мана. Това може да стори единствено Избраният. Казано е, че щом това стане, ние ще трябва да му се подчиним. Вече не сме свободен народ, а трябва да изпълняваме всяко негово желание. Всяко твое желание, Кахарин. Старите думи казват, че ако всяка година пращаме по един от нас да занесе молитвите ни на духовете, една година те ще изпратят Кахарин и ако изпълним дълга си, той ще ни върне земята.
Ричард стоеше като в сън и гледаше жената със страшен поглед.
— Тази нощ ти отне от мен нещо много ценно, Ду Чайлу.
Тя се изправи и застана до него.
— Не ми говори за жертви, Кахарин. Моите петима съпрузи, които толкова обичах, които децата ми обичаха, които не ме бяха виждали, откакто ме плениха Мадженди, бяха между тридесетте, които ти току- що уби.
Ричард се свлече на колене. Почувства как му прилошава.
— Ду Чайлу, прости ми за това, което направих тази нощ.
Тя внимателно сложи ръка върху наведената му глава.
— За мен беше голяма чест да бъда духовен водач на нашия народ, когато Кахарин дойде. Да бъда онази, която носи молитвената дреха и да го заведа при неговия народ. Сега трябва да изпълниш дълга си и да ни върнеш земите, както казват старите думи.
Ричард вдигна глава.
— Казват ли старите думи как трябва да изпълня този свой дълг?
Ду Чайлу бавно поклати глава.
— Казват само, че ние ще ти помогнем и че ти ще успееш. Ние сме на твоите заповеди.
В мрака Ричард усети, че по бузите му потекоха сълзи.
— Тогава заповядвам всички убийства да спрат. Ще го изпълниш така, както вече съм ти заповядал. Ще използваш свирката, която ти подарих, за да сте в мир с Мадженди. В същото време ще изпълниш и обещанието, което ми даде, и ще намериш водач, който да ни заведе до Двореца на пророците.
Без да го погледне, Ду Чайлу щракна с пръсти. Ричард за пръв път осъзна, че кървавата поляна е заобиколена от коленичили хора, които стояха с наведени глави. Когато Ду Чайлу щракна с пръсти, неколцина скочиха на крака и се приближиха.
— Водете го до голямата каменна къща.
Ричард застана пред нея, загледан в тъмните й очи.
— Ду Чайлу, толкова съжалявам, че убих твоите съпрузи. Молех те да спреш всичко това, толкова съжалявам.
В очите й разпозна безвременния поглед, който беше виждал и другаде — в очите на Сестра Вирна, на вещицата Шота и на Калан. Вече знаеше, че това е белег за дарбата. На устните й се появи едва забележима усмивка. Той не можеше да си обясни как е възможно тя да се усмихва в момент като този.
— Те показаха най-доброто, което някога Бака Бан Мана са могли да покажат на бойното поле. За тях беше огромна чест да обучават Кахарин. Те дадоха своя живот в името на народа си. Сами се покриха със слава и ще живеят в нашите легенди. — Тя посегна и докосна голите му гърди. Знака на Мрачния Рал. — Сега ти си мой съпруг.
Ричард я погледна с широко отворени очи.
— Какво?
Тя се намръщи.
— Аз нося молитвената дреха. Аз съм духовният водач на моя народ. Ти си Кахарин. Такъв е старият закон. Ти си мой съпруг.
Ричард поклати глава.
— Не, не съм. Аз съм… — Понечи да й каже, че вече има своя любима. Но думите потънаха обратно в гърлото му. Калан го беше пропъдила надалеч. Той си нямаше никого.
Ду Чайлу сви рамене.
