примирие. Но при няколко условия. — Ричард повдигна кожената пръчка на врата си, Агиела. Отвъд магията на меча, Агиелът му причиняваше само лека болка. — И преди съм носил яка. Жената, която сложи тази яка на врата ми, ми причини много болка, за да ме накаже, да ме обучи, да ме подчини на волята си. Това е единствената цел на всяка яка. Човек слага яка около врата на животно. На враг.
Направих на онази жена същото предложение, което ще направя и на теб. Исках да ме пусне. Тя не го направи. Бях принуден да я убия.
Никоя от вас не може и да се надява да е толкова добра, че да е достойна да оближе дори обувките й. Тя правеше всичко онова с мен, защото е била измъчвана и пречупена, била е доведена до такава лудост, че да я накарат да използва яка, за да причинява болка на други хора. Правеше го противно на природата си. А вие — той огледа безбройните очи около себе си — го правите, защото смятате, че това е ваше право. Превръщате хората в роби заради вашия Създател. Аз не го познавам. Но знам, че единственият извън този свят, който е способен да иска от вас подобно нещо, е Пазителят.
Тълпата ахна.
— Доколкото мога да преценя, вие със същия успех бихте могли да сте последователи на Пазителя. Ако използваш тази яка, за да ми причиняваш болка, ще прекратя примирието. Мислиш, че държиш в ръката си веригата, но ти обещавам, че ако се стигне до прекратяване на примирието, ще установиш, че онова, което държиш, всъщност е било светкавица.
В залата настъпи мъртвешка тишина. Ричард нави левия си ръкав. Изтегли Меча на истината. Характерният звън на стомана изпълни притихналата зала.
— Бака Бан Мана са на моя страна. Те приеха да живеят в мир с всички народи отсега нататък. Всеки, който вдигне оръжие срещу тях, ще отговаря пред мен. Ако не приемете това и не оставите Бака Бан Мана да живеят в мир, край на примирието. — Той посочи меча.
— Сестра Вирна ме направи свой пленник. Аз се борих с нея на всяка крачка от нашето пътуване. Тя направи всичко възможно, за да ме доведе дотук. Единственото, което не направи, бе да ме убие и да ме доведе на гърба на коня си. Макар тя също да е мой враг, съм й задължен. Ако някой се опита да й причини нещо лошо заради мен, ще го убия. И край на примирието.
С крайчеца на окото си Ричард видя, че Сестра Вирна затвори очи. Ръцете й покриха пребледнялото лице. Тълпата ахна, щом Ричард прокара острието на меча по вътрешната страна на ръката си. Обърна го и потопи и другия му край, докато кръвта закапа от върха. След това вдигна меча във въздуха.
— Давам ви кървава клетва! Ако нараните Бака Бан Мана, Сестра Вирна или мен, слагам край на примирието и ви обещавам война. А случи ли се това, ще направя всичко възможно, за да унищожа Двореца на пророците!
От горния балкон, където Ричард не виждаше добре, над тълпата се извиси нечий подигравателен глас:
— Сам ли ще го направиш, а?
— Не ви карам да ми вярвате. Аз съм затворник. Нямам за какво да живея. Аз съм плътта на едно пророчество. Аз съм онзи, който носи смърт.
В тишината не последва отговор. Ричард прибра меча в ножницата. След това разтвори ръце в изящен поклон. Изправи се усмихнат.
— А сега, след като се разбираме взаимно, след като приехме примирието, вие, дами, можете да се заемете отново с празненството си по случай моето залавяне.
Той се обърна с гръб към изумената тълпа. Сестра Вирна стоеше с наведена глава, а устните на Паша бяха посинели от стискане. Пред Ричард мина жена със сурово изражение на лицето и застана пред Сестра Вирна. Изчака я да вдигне глава и да се изправи.
— Сестро Вирна. Ти очевидно не притежаваш нито таланта, нито уменията да бъдеш Сестра на светлината. Ти се провали. От този момент нататък си понижена в послушница Първа степен. Ще служиш като послушница, докато Създателят реши, че имаш правото да носиш името Сестра на светлината.
Сестра Вирна вдигна брадичката си.
— Да, Сестро Марен.
— Послушниците не разговарят със Сестрите без разрешение. Не съм ти разрешила да говориш! — Тя направи знак с ръка. — Отнемете й дакра.
Сестра Вирна протегна ръка и в дланта й се появи сребърният нож.
— От утре ще работиш в кухнята. Ще миеш чинии, докато реша, че можеш да правиш нещо, което да отговаря на твоите възможности. Разбра ли?
— Да, Сестро Марен, разбрах.
Сестра Марен застана пред Ричард и му се усмихна.
— Надявам се, че това не е повод да се наруши примирието ти.
В залата не се чуваше нито звук. Ричард погледна Сестра Вирна, но тя не вдигна очи. Паша изведнъж застана между тях.
— Вирна вече няма нищо общо с теб. Ръката ти кърви. След като отговарям за теб, ще се заема с раната ти. Има голямо пиршество в чест на твоето пристигане. Може би ще се почувстваш по-добре в голямата трапезария. Всеки ще иска да те поздрави лично. — Тя размаха пръст пред него. — Надявам се, че ще се държиш добре, млади момко!
След като прибра меча в ножницата, голяма част от яростта му утихна. Голяма част, но не цялата.
— Не съм гладен. Заведи ме в килията ми, дете.
Тя впи юмруците си в синята си дреха. Изгледа го мрачно.
— Много добре. Така да бъде. Ще си легнеш без вечеря като наказано дете. — Тя се извърна на пети. — Последвай ме!
Петдесета глава
Сестра Вирна хвана месинговата дръжка на вратата. Стаята беше оградена с въздушен щит. Тя пое въздух и почука. Зад тежката врата й отговори груб глас:
— Влез.
Преградата падна. Сестрата отвори дясното крило на вратата и пристъпи вътре. В двата ъгъла насреща имаше по едно писалище. Две жени бяха седнали, всяка на своето място, и пишеха нещо. Нито една от тях не вдигна поглед.
— Да — каза тази, която седеше отляво, като продължи да пише, — какво има?
— Дойдох да върна дневника на пътуването, Сестра Улиция.
Сестрата наплюнчи пръсти и обърна следващата страница.
— Да, просто го сложи на писалището. Няма ли да отидеш на пиршеството по случай завръщането ти? Мислех, че ще искаш да се срещнеш със старите си приятели?
Сестра Вирна скръсти ръце.
— Имам по-важна работа от пиршеството. Искам да дам дневника за пътуването си на Прелата, лично. Трябва да говоря с нея, Сестро Улиция.
Двете вдигнаха глави.
— Ами — започна Сестра Улиция, — Прелатът едва ли ще иска да разговаря с теб, Сестро Вирна, тя е заета жена. Не може да си губи времето с разни незначителни неща.
— Незначителни ли? Не са незначителни!
— Недей да повишаваш тон в този кабинет, Сестро Вирна — предупреди я другата. След това натопи перото си в мастилото и продължи да пише.
Сестра Вирна пристъпи напред. Във въздуха между писалищата и вратата се появи невидима, съскаща преграда.
— Прелатът е заета жена — повтори Сестра Улиция. — Ако се интересуваше от твоето завръщане, щеше да изпрати да те повикат. — Тя приближи свещта до книгата, в която пишеше. — Просто остави бележките си на писалището ми. Ще се постарая да стигнат до нея.
Сестра Вирна се опита да не повишава тон, само стисна силно зъби.
— Бях понижена в послушница.
Двете вдигнаха очи.
