— Съжалявам, но не мисля, че ще мога да те наричам по друг начин. За мен ти си Сестра Вирна.
— Не можеш да ме наричаш Сестра.
Ричард затвори вратата, а тя огледа стаята.
— Добре ли си настанен?
— Като крал. Сестро Вирна, знам, че не ми вярваш, но аз наистина съжалявам за това, което стана. Нямах намерение да стоварвам своите неприятности върху теб.
На лицето й се появи широка усмивка.
— Ти си моята постоянна неприятност, Ричард, но този път наистина нямаш вина. Друг е отговорен за онова, което се случи с мен.
— Сестро, знам, че заради мен те понижиха в послушница. Не съм искал това да се случи. Но че те изпратиха да работиш в конюшните, това сама си го направи.
— Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат, Ричард. — В очите й проблесна пламъче. — Мразя да мия чинии. Когато бях послушница, когато бях млада, мразех това повече от всичко на света. Винаги съм се чувствала отвратително в кухнята, още повече с ръце, натопени в мазната помия. Много повече ми харесва да съм при конете. Те не ми отговарят, не спорят с мен. Обичам ги такива, каквито са. Още когато ти насече металните мундщуци, се сприятелих с Джесъп. Сестра Марен си мисли, че тя държи юздите и диктува положението, но всъщност направи онова, което исках аз.
Ричард се усмихна.
— Ти си много особена жена, Сестро Вирна. Гордея се с теб. Но винаги ще съжалявам, че заради мен те направиха отново послушница.
Тя сви рамене.
— Аз служа на Създателя. Няма значение как точно. Но ти наистина нямаш вина. Всичко е заради заповедите на Прелата.
— Имаш предвид онези заповеди, които ти бе написала в книгата ли? Тя ти забрани да използваш силата си върху мен, нали така?
— Откъде знаеш това?
— Сетих се. Понякога те ядосвах толкова, че бе готова да ме засипеш с огън и жупел, но никога не използва силата си, за да ме спреш. Не мисля, че това би се случило, ако не бе получила заповеди да гледаш, без да се намесваш. В крайна сметка, щом Рада’Хан е създадена, за да контролира, защо иначе не би се възползвала от възможностите й?
Тя поклати глава.
— Ти също си много особен човек, Ричард. Откога знаеш всичко това?
— Откакто прочетох книгата ти в Кулата. Защо си тук, Сестро?
— Исках само да се убедя, че си добре. От утре няма да имам тази възможност. Поне за известно време. Не и преди да ме направят отново Сестра. На послушниците Първа степен не се разрешава да имат нищо общо с младите магьосници. Наказанията за тях са много жестоки.
— Днес е първият ти ден като послушница, а вече наруши правилата. Не би трябвало да си тук. Ако някой те хване, ще отидеш директно при помията долу в кухнята.
Тя сви рамене.
— Има неща по-важни от спазването на правилата.
Ричард се намръщи.
— Защо не седнеш?
— Нямам време. Дойдох само, за да изпълня едно обещание. — Тя извади нещо от джоба си. — И да ти донеса това.
Вдигна ръката му и сложи нещо в нея, след това стисна дланта му в юмрук. Когато той разтвори пръсти и погледна, краката му се подкосиха. Къдрицата от косите на Калан, която бе хвърлил.
Сестрата сключи ръце пред себе си.
— Намерих го през първата нощ, когато бяхме заедно.
Без да я погледне, той прошепна:
— Какво искаш да кажеш с това, че си го намерила?
Тя се дръпна назад и погледна към тавана.
— Когато ти заспа, след като реши да не ме убиваш, отидох да се поразходя и го открих.
Ричард затвори очи.
— Не мога да го взема. — Той успя да се насили да каже: — Аз я освободих от себе си.
— Калан направи голяма жертва, за да спаси живота ти. Обещах й да не допусна да забравиш, че тя те обича.
Ричард едва стоеше на краката си. Коленете му трепереха. Ръката му също.
— Не мога да го взема. Тя ме прати далеч от себе си. Аз я освободих.
Сестра Вирна заговори меко:
— Тя те обича, Ричард. Моля те, заради мен, вземи го. Рискувах толкова много, за да ти го донеса. Обещах на Калан да повярваш, че наистина те обича. Днес имах възможност за пореден път да се убедя колко рядко нещо е истинската любов.
Ричард почувства как целият огромен Дворец се стоварва на плещите му.
— Добре, Сестро, заради теб. Но знам, че тя не ме иска. Ако обичаш някого, няма да го молиш да сложи яка около врата си, няма да го пропъдиш на края на света. Тя иска да бъде свободна. Аз я обичам и затова я освободих от себе си.
— Един ден, Ричард, се надявам да разбереш каква огромна саможертва направи тя и колко истинска е нейната любов. Любовта е нещо много ценно и не трябва да се забравя. Не знам точно какво ще се случи с теб, но съм сигурна, че един ден отново ще откриеш любовта си. Но точно сега ми се струва, че имаш повече нужда от приятел. Моето предложение е съвсем искрено, Ричард.
— Ще свалиш ли яката от врата ми?
Тя помълча за миг. Когато проговори, гласът й бе изпълнен със съжаление.
— Не мога, Ричард. Това ще те нарани. Мой дълг е да пазя живота ти. Яката трябва да остане на врата ти.
Той кимна.
— Нямам приятели. Аз съм във вражеска територия, във вражески ръце.
— Това не е вярно, Ричард. Но се опасявам, че като послушница няма да успея да те убедя в противното. Паша ми изглежда приятно младо момиче. Опитай да се сприятелиш с нея. Имаш нужда от приятел.
— Не мога да бъда приятел с човек, когото може да се наложи да убия. Наистина мисля всяка дума, която изрекох днес, Сестро.
— Знам, Ричард — прошепна тя. — Знам. Но Паша е почти на твоята възраст. Понякога е по-лесно да се сприятелиш с човек на твоите години. Мисля, че би се радвала да стане твой приятел. За една послушница това време е толкова важно, колкото и за един млад магьосник. Отношенията между магьосника и послушницата, която трябва да се грижи за него, са уникални. Връзката, която ще укрепва с времето, може да бъде прекъсната единствено когато някой от двамата престане да съществува. Паша също се страхува. През целия си живот тя е била ученичка, послушница. А сега за пръв път ще бъде учител. Не само момчето, но и момичето се учи. И двамата навлизат в нов етап от живота си. И за двамата това е нещо много специално.
— Роб и господар. Единствено такива могат да бъдат отношенията ни.
Тя въздъхна.
— Съмнявам се, че някога послушница е поемала задача, по-трудна от тази, която получи Паша. Опитай се да я разбереш, Ричард. Тя ще направи всичко за теб. Създателят знае, че дори Прелатът би направила всичко за теб.
Ричард гледаше с празен поглед.
— Убивала ли си някога човек, когото си обичала, Сестро?
— Ами, не…
Ричард вдигна Агиел в юмрука си.
— Дена ме държеше в плен благодарение на собствената ми магия, точно както и Сестрите. Тя сложи
