посоки.
— На колко километра?
— На повече, отколкото би искал да отидеш. Предполагам, че до земите на диваците.
— Имаш предвид Бака Бан Мана.
Тя кимна.
— Да, горе-долу до там, струва ми се.
— И никой няма да ме пази?
Тя сложи ръце на хълбоците си.
— Възложено ми е да те обучавам. Засега ще те придружавам почти навсякъде. Когато нашите момчета придобият повече опит, започват сами да излизат където си искат.
— Когато и да поискам, мога просто да се скитам наоколо?
— Виж, ти живееш тук, в Двореца. И трябва винаги да си наблизо заради уроците. Аз ще те обучавам, както и голяма част от Сестрите. Ние ще те научим да се справяш с твоя Хан и когато покажеш, че си го овладял, ще започнем с уроците за неговото управление.
— Защо различни Сестри? Защо не само една, само ти например?
— Защото взаимодействието на Хан при различните хора не винаги е еднакво по сила. Някои от Сестрите имат голям опит, повече познания. Винаги има една или няколко от нас, които могат по-добре от другите да ти помогнат в момента. Затова с теб ще се занимават различни Сестри, докато се установи с коя се сработвате най-добре.
— Сестра Вирна ще бъде ли сред тях?
Паша го изгледа изпод вежди.
— Вирна вече не е Сестра. Занапред не би трябвало да се обръщаш към нея с това звание. Тя е послушница, така че трябва да я наричаш просто Вирна. Послушниците освен тази, която отговаря за теб, тоест аз, нямат право да дават уроци. Послушниците от Първа степен, каквато е Вирна, не работят с момчетата. Дълг на послушниците е да се обучават, а не да преподават.
Ричард си помисли, че му е невъзможно да мисли за Сестра Вирна като за Вирна. Звучеше му странно.
— Кога отново ще стане Сестра?
— Тя трябва да служи като послушница като всички останали. Да мие чинии в кухнята, както аз, когато бях малка. Един ден, ако работи така, както работех аз, ще има щастието да стане Сестра на светлината. Но дотогава ще е послушница.
Ричард си помисли, че всичко това се случи със Сестра Вирна заради него. Докато стане отново Сестра, тя ще бъде вече старица. Той смени темата на разговора.
— А защо ни позволявате да се разхождаме наоколо?
— Защото вие не сте опасни за хората. Когато се научиш да управляваш своя Хан, ще ограничат движението ти. Хората от града се страхуват от момчетата, овладели силата си. Случвали са се нещастия. Когато момчетата придобият повече опит, ограничават излизанията им в града. Колкото повече напредват с магьосническите си умения, толкова повече ограничения получават. В края на обучението си биват допускани само в отделни части на Двореца. Но засега си свободен да ходиш където искаш. Чрез твоя Рада’Хан ще знам винаги къде си.
— Искаш да кажеш, че всяка Сестра може да ме открие веднага заради това проклето нещо?
— Не, само тази, която ти е дала яката, защото тя я държи и разпознава силата й. И след като аз съм натоварена с твоето обучение, трябва да знам къде си през цялото време. Трябва да накарам моя Хан да опознае излъчването на твоята Рада’Хан. — Паша отвори вратата и влезе в тъмната стая. Вдигна ръка и всички лампи светнаха.
— Трябва да ме научиш на този номер — промърмори Ричард.
— Не е номер, а моят Хан. А това е едно от най-простите неща, на които ще те науча.
Таванът на просторната стая беше нашарен с линии, преплетени в сложни фигури. По стените имаше ламперия от черешово дърво в топли тонове. Високите прозорци, на които висяха богато набрани завеси в морскосиньо, гледаха към нощта навън. Имаше камина, от двете страни на която се издигаше по една бяла колона. По-голямата част от дървения под бе скрита под дебели килими. Из цялата стая и пред камината имаше удобни на вид столове и канапета.
Ричард си помисли, че цялата му къща би се побрала два пъти в тази стая. Той свали раницата от гърба си и я опря на стената край камината. До нея остави и колчана със стрелите и лъка си. След това отиде в дясната половина на стаята и застана пред една двойна врата, направена от малки стъклени плочки, над която бе спуснато кремаво перде. От другата страна на вратата видя огромен балкон, който гледаше към града.
— От тук залезите са много красиви — каза Паша.
Залезите не го вълнуваха особено. Огледа внимателно двора под себе си, портите, пътищата, патрулиращите войници, мостовете към града и околните хълмове. Постара се да запамети разположението на колкото се може повече обекти. Върна се в стаята и отиде в другия й край, където също имаше врата. Зад нея откри спалня, почти толкова голяма, колкото и първата стая. Никога не бе виждал по-огромно легло. Беше покрито с пурпурночервена кувертюра. Подобна на другата стъклена врата водеше към друг балкон, с изглед на юг, към морето.
— Прекрасна гледка — каза Паша. — Романтична. — Тя видя, че Ричард гледа към помещенията от другата страна на Двореца, и посочи с ръка. — Отвъд този двор са част от покоите на жените. Там се намират повечето от стаите на Сестрите. — Тя му се закани с пръст: — Там, млади момко, нямаш работа. — Извърна се към вратата. — Освен ако някоя Сестра не те покани в стаята си — добави накрая едва чуто.
— Как да те наричам — попита той. — Сестра Паша ли?
Тя се изкикоти.
— Не, засега съм послушница, макар да се надявам да докажа себе си в работата с теб и съвсем скоро да стана Сестра. Дотогава съм просто Паша.
Ричард се обърна към нея и я стрелна с поглед.
— Аз се казвам Ричард. Ще ти представлява ли проблем да запомниш името ми?
— Виж, аз отговарям за теб и…
— Щом ти е толкова трудно да го запомниш, нямаш никакъв шанс да станеш Сестра. Никога. Защото ако се опитваш да ме унижаваш, като ме наричаш с други имена, а не с моето, ще се постарая незабавно да направя така, че да се провалиш на теста. — Той се наведе напред и погледна страшно в широко отворените й очи. — Разбра ли, Паша?
Тя преглътна.
— Не ми повишавай тон, млади… — Тя повдигна брадичката си. — Не ми повишавай тон, Ричард.
— Така е по-добре. Благодаря ти. — Надяваше се с това разговорът им да приключи, тъй като не беше в настроение да проявява повече любезност.
Извърна се към балкона. От него се виждаше доста по-малко, отколкото от другия. Поне що се отнася до нещата, които го интересуваха. Затова се върна в спалнята.
Паша го следваше по петите.
— Виж какво, Ричард, ще трябва да се научиш на добри обноски, защото в противен случай…
Чашата преля. Той се обърна рязко към нея. Изненадана, тя се закова на място, като едва не се блъсна в него.
— Не си обучавала никого преди мен, нали така?
Тя не помръдна.
— Бих казал, че за пръв път поемаш някаква отговорност и изпитваш ужас да не сгафиш някъде. И понеже си неопитна, си мислиш, че ако се държиш като господар, ще заблудиш хората, че знаеш какво правиш.
— Ами аз…
Той се наведе над нея и приближи лицето си на милиметри от нейното. Гласът й заглъхна.
— Не бива да се страхуваш да ми покажеш, че нямаш опит в отношенията с хората, Паша. Онова, от което наистина трябва да се страхуваш, е, че ще те убия.
