който може да се отвори вратата на познанието. Вярвам, че в твоя случай има нещо такова. То се отнася за теб. Трябва да намериш начин да го използваш. Ти си този, който трябва да го направи. Само ти можеш да ни спасиш.
Ричард гледаше след нея, докато тя се опитваше да успокои раздразнените животни. И преди се бе замислял над това пророчество, търсейки смисъла му. Какво ли би могло да означава? Понякога имаше чувството, че е стигнал до предела на прозрението, но то винаги му се изплъзваше точно преди да е постигнал целта си. Беше използвал меча много пъти и познаваше възможностите му. Но знаеше също, че те не са безгранични. Срещу един противник мечът беше безспорен победител, но в случая Ричард бе сам, а противниците — много. Мечът не можеше да помогне срещу тридесет души наведнъж.
— Добри бойци ли са? — попита Ричард.
— Бака Бан Мана са несравними. Бият се изключително добре. Майстори на острието, обучавани от сутрин до вечер, всеки ден, години наред. Дори на нощна светлина. Готовността за борба при тях е нещо като религия. Когато бях млада, видях един от майсторите на острието от Бака Бан Мана, който беше проникнал в гарнизона на Танимура, да убива близо петдесет добре въоръжени войници. Чак след това го заловиха. Те се бият като непобедими духове. Някои хора вярват, че наистина са такива.
— Чудесно — каза Ричард под мустак.
— Ричард — тя не го погледна, — знам, че двамата с теб не си пасваме добре. Очите ни виждат едно и също нещо, но всеки го приема по различен начин. Идваме от различни светове и двамата сме твърдоглави и не се обичаме особено много един друг. Но искам да знаеш, че в този случай не проявявам капризи или инат. Беше прав, като каза, че това касае теб като Търсач, а не като мой ученик. По някакъв начин, който не разбирам, това също е свързано с пророчеството. Ти си във вихъра на събитията. А аз се явявам просто страничен наблюдател. И въпреки че е така, умреш ли ти, аз също умирам. — Сестрата най-сетне го погледна. — Не знам как да ти помогна, Ричард. Заобиколени сме от хора, дошли да видят какво ще стане, и знам, че ако опитам да се намеся, ще ме убият. Има го в пророчеството — ти и Бака Бан Мана. Аз не играя никаква роля в този случай. Но ако умреш ти, ще умра и аз. Не знам какво означава пророчеството и виждам, че ти също не знаеш. Но въпреки това не преставай да мислиш за него и може би в даден момент ще ти стане ясно как трябва да го използваш. Ако можеш, опитай се да използваш и своя Хан.
Ричард стоеше с ръце на хълбоците.
— Добре, Сестро, ще опитам. Съжалявам, че не съм добър в гатанките. Но ако ме убият, благодаря ти, че се опита да ми помогнеш.
Той вдигна поглед към небето, където черен воал от облаци скриваше луната. Мракът беше на страната на онези, които се спотайваха в гората около тях. Нямаше причина и Ричард да не използва това прикритие. Той беше горски водач и в тъмната гора се чувстваше като у дома си. Беше прекарал стотици часове в игри с другите водачи. Това беше и неговата естествена среда, не само тяхната. Нямаше да се наложи да играе по правила, които само те познават. Приклекна и се отдалечи от Сестрата и конете към тъмните дървета, където се превърна в една от дебнещите сенки. Откри първия, който гледаше не там, където трябва. Неподвижен и смълчан, облечен в широки дрехи, паднал на едно коляно, той се взираше в тъмния силует на Сестра Вирна. В единия си юмрук стискаше здраво късо копие, чийто край бе забит в пръстта. Край него на земята имаше още две подобни. Ричард се съсредоточи върху дишането си, успокои го и се плъзна зад мъжа. Стъпка, спиране. Още една. Пак спиране. Приближи се съвсем. Протегна ръка. Когато стигна на сантиметри от копието, ръката му се вкамени — мъжът извърна глава и скочи на крака, но Ричард бе прекалено близо. Докато другият успее да реагира, той вече му нанасяше удар със собственото му копие отстрани по главата. Онзи мигновено се строполи на земята, без да има време да вдигне тревога.
„Един по-малко“, помисли си Ричард, щом се изправи. И то без да се налага да го убива. Или поне се надяваше, че не го е убил. В мрака се появи още една фигура. И още една от другата страна. Изведнъж Ричард видя, че го обкръжават от всички страни. Преди да направи и крачка, бе заобиколен.
Всички бяха облечени в тъмнокафяви широки дрехи и напълно се сливаха с околността. На главите си бяха омотали кърпи в същия цвят така, че се виждаха единствено тъмните им очи, изпълнени с мрачна решителност.
Нямаше накъде да бяга. Направи няколко крачки встрани към поляната, но обръчът около него също се премести. Прииждаха още и още. Ричард наблюдаваше как оформят втори обръч. И все пак може би щеше да успее да оправи нещата, без да се налага да убива.
— Кой е главният тук? Кой ще говори от името на Бака Бан Мана?
Мъжете от вътрешния обръч застанаха плътно един до друг. Всеки бе стиснал по едно копие в ръката си и сложил по едно на земята, насочено към Ричард. Не го изпускаха от поглед. Другите, от външният обръч, нямаха копия. Ръцете им лежаха отпуснати върху дръжките на мечовете, без да ги изваждат. Започнаха да пеят бавна ритуална песен и поклащайки се ритмично, задвижиха двата обръча в противоположни посоки. Ричард отстъпи назад, опитвайки се да обхване с поглед всички.
— Кой от вас ще говори?
Бавното пеене и ритмичните движения не спряха. На един камък отвъд външния обръч се изкачи тъмна фигура в същите одежди като останалите, също като тях със забулено лице.
— Аз съм Ду Чайлу. Аз ще говоря за Бака Бан Мана.
Ричард не можеше да повярва, че това наистина се случва.
— Ду Чайлу, аз ти спасих живота. Защо искаш да отнемеш нашия?
— Бака Бан Мана не са дошли, за да те убият. Те ще те екзекутират, задето открадна нашите свещени земи.
— Ду Чайлу, аз никога не съм виждал вашите земи. Нямам нищо общо с онова, което се е случило преди много години.
— Нашите земи бяха откраднати от магьосниците. Те потъпкаха законите ни. Ти си магьосник. Ти носиш греховете на другите преди теб. Белязан си с техния знак. С теб ще стане онова, което е ставало с всички магьосници, които сме успявали да хванем досега. Ти трябва да застанеш срещу кръга. Ти трябва да умреш.
— Ду Чайлу, нали ти казах, че убийствата трябва да спрат.
— Разбира се, че ще го кажеш, щом ти си този, който трябва да умре!
— Как смееш да ми говориш така? Та аз изложих живота си на риск, за да сложа край на всичко това, да те спася!
Тя заговори по-меко.
— Ричард, знам. Затова винаги ще те уважавам. Бих ти родила дори синове, ако бе поискал това от мен. Бих дала живота си за теб. С това, което направи, ти винаги ще бъдеш герой за моя народ. Ще закача още една молитва на моята дреха, за да бъдат духовете милостиви към теб. Но ти си магьосник. Старият закон казва, че трябва да се упражняваме всеки ден, да владеем меча по-добре от всеки друг народ. Казано е да убиваме всеки магьосник, когото хванем, в противен случай Духът на мрака ще отнесе света на живите във вечната тъмнина.
— Не можете да продължавате да убивате нито магьосници, нито когото и да било! На това трябва да се сложи край!
— Убийствата няма да спрат заради онова, което ти направи. То ще стане едва когато духовете затанцуват заедно с нас.
— Какво означава това?
— Означава, че трябва да те убием, в противен случай онова, което е казано, ще се случи — Духът на мрака ще избяга от затвора си.
Ричард посочи с копието.
— Ду Чайлу, не искам да убивам никого от вас, но ще се наложи да се защитавам. Моля ви, спрете, докато е време, докато още няма пострадали. Не ме принуждавайте да убивам, моля ви!
— Ако се бе опитал да избягаш, щяхме да забием копията си в гърба ти. Но тъй като си избрал да останеш, спечели правото да стоиш с лице към нас. Така или иначе ще умреш, както са умирали всички магьосници преди теб, които сме успявали да заловим. Ако не се съпротивляваш, ще умреш бързо и няма да страдаш. Имаш думата ми.
Тя вдигна ръка във въздуха и пеенето започна отново. Мъжете от външния обръч изтеглиха мечовете си — дълги, с черни дръжки, всяка от които завършваща с кръгъл предпазител, завързан за врата на боеца с
