Паша беше забила яростно очи в земята, когато Сестра Марен се обърна намръщено към нея.
— Това глупаво дете никога не стъпва на под, който не е измит, изчистен и лъснат. И единственият случай, в който си подава главата навън от вратата на стаята си, е щом чуе, че в Танимура са докарали нова коприна. Едва ли би могла да различи заек от вол и със сигурност не би познала… Каква е тази воня?
— Мечи черва — каза невинно Ричард.
Паша отстъпи встрани, щом той вдигна ръка да покаже пътя. Сестрата прихвана широката си дреха и тръгна към дърветата. Паша го погледна изпод вежди, но когато двамата чуха учестеното й дишане, вдигна глава и на устните й грейна усмивка. Щом Сестрата се обърна към тях с бяло като платно лице, момичето отново заби поглед в земята. Треперещите пръсти на Сестра Марен повдигнаха брадичката на Паша.
— Ти си казала истината, дете — прошепна тя. — Прости ми!
Паша направи реверанс.
— Разбира се, Сестро Марен, благодаря ти, че отдели от времето си, за да провериш лично доклада ми.
Сестрата временно забрави надменността си и стана по-сърдечна. Обърна се към Ричард.
— Как умря това същество?
Ричард изтегли няколко сантиметра от меча над ножницата и после го плъзна обратно.
— Значи всичко, което казва Паша, е истина. Ти си го убил?
Ричард сви рамене.
— Прекарал съм доста голяма част от живота си под открито небе и знаех, че не е заек.
Сестра Марен се обърна отново към съществото, като си мърмореше под носа.
— Трябва да го изследвам. Това е невероятна възможност.
Паша извърна поглед към Ричард и смръщи нос от отвращение, когато Сестрата прокара пръстите си по тънкия процеп на устата на сбърза, бръкна в ушните му миди и накрая плъзна ръка по лъскавата черна козина. Изправи се, взряна в разпилените по земята вътрешности. Най-накрая се обърна към Ричард.
— Къде му е пелерината? Паша каза, че имало и пелерина?
Когато сбързът се бе спуснал да го нападне, пелерината му се бе развяла назад и ударът на Ричард, с който го бе разполовил, не я беше засегнал. Докато чакаше Паша да доведе Сестрата, Ричард случайно разбра какво удивително нещо може да върши тази пелерина. Той я изми от кръвта, окачи я между дърветата да съхне и след известно време я пъхна в раницата си. Нямаше намерение да се разделя с нея.
— Тя си е моя. Боен трофей. Ще си я запазя.
Сестрата изглеждаше объркана.
— Но ножовете… мъжете не ценят ли като бойни трофеи по-скоро нещо такова? Защо ти е пелерина при положение, че можеш да имаш ножове.
Ричард потупа дръжката на меча.
— Имам си моя меч. Защо са ми ножове, които са се оказали по-неефективни от него? Винаги съм искал да имам дълга черна пелерина, а тази ми харесва, тъй че ще я задържа.
Лицето й отново се намръщи.
— Това ново условие към примирието ли е?
— Щом искаш, приеми го така!
Чертите й поомекнаха. Тя се замисли.
— Струва ми се, че не е толкова важно. В крайна сметка важно е съществото, а не пелерината му. — Тя се обърна към вонящия труп. — Трябва да го изследвам.
Докато Сестрата оглеждаше останките на сбърза, Ричард окачи лъка, колчана и раницата си на седлото на Бони. След това сложи крак в стремето и се метна на гърба й.
— Не оставай тук след залез-слънце, Сестро Марен!
Тя го погледна през рамо.
— Конят ми, не можеш да ми взимаш коня!
Ричард се усмихна извинително.
— Докато се борих със сбърза, си изкълчих глезена. Сигурен съм, че не би допуснала най-новият възпитаник на Двореца да изкуцука целия път до в къщи, нали? Може да падна и да си счупя главата.
— Но…
Ричард се наведе и стисна Паша за ръката. Тя ахна от изненада, когато той я метна зад гърба си.
— Не оставай тук след залез-слънце, Сестро. Чувал съм, че по мръкнало е доста опасно в Блатистите гори.
Паша зарови лице в гърба му и положи много усилия, за да не се разкикоти на глас.
— Да, да — каза Сестра Марен, а очите й не се откъсваха от сбърза. — Добре. Вие двамата се връщайте. Аз трябва да проуча това същество, преди да са го изяли животните.
Паша така го стискаше през кръста, че Ричард едва си поемаше дъх. Действаше му разсейващо да усеща допира на стегнатите й гърди до гърба си. Пръстите й се забиваха в тялото му, сякаш тя се страхуваше, че всеки миг ще падне от коня.
Когато излязоха от гората и започнаха да се спускат по хълма, той каза на Бони да върви ходом и откъсна от себе си ръцете на Паша. Тя моментално ги върна на мястото им.
— Ричард, ще падна!
Той отново ги бутна надолу.
— Няма да паднеш, стой спокойно и остави бедрата си да се движат с ритъма на коня. Използвай равновесието, няма защо да ме стискаш, като че от това зависи животът ти.
Тя отмести ръцете си встрани.
— Добре, ще опитам.
Когато се спуснаха надолу към града, небето беше станало златисто. В главата на Ричард се въртяха вихрено сцените от изминалата нощ. Случилото се в Блатистите гори изгаряше съзнанието му.
— Наистина ли си си изкълчил глезена? — попита Паша, след като дълго време бяха яздили мълчаливо.
— Не.
— Ти излъга Сестра. Ричард, трябва да се научиш, че да се лъже е лошо. Създателят мрази лъжите.
— Знам, Сестра Вирна ми го е казвала.
Той реши, че повече няма да язди с нея, залепена на гърба му, слезе от коня и поведе Бони за юздата. Паша се полюляваше на седлото.
— Защо го направи, след като знаеш, че не бива да се лъже?
— Защото исках Сестра Марен да походи на връщане. Тя те е накарала да вървиш пеша като наказание за нещо, за което нямаш вина.
Паша се смъкна от гърба на Бони и се доближи до Ричард. Опита се да приглади косите си с пръсти.
— Много мило от твоя страна, Ричард — тя сложи ръката си върху неговата. — Мисля, че ще станем добри приятели.
Ричард отмести ръката си.
— Можеш ли да свалиш тази яка от врата ми?
— Рада’Хан? Не. Само истинска Сестра може да го направи. Аз още не знам как.
— Тогава няма да станем приятели. Нямам полза от теб.
— Ти пое много голям риск заради Сестра Вирна. Тя сигурно ти е приятел. Такива неща се правят само за приятели.
— Сестра Вирна не ми е приятел. Направих го само защото беше наказана несправедливо по моя вина. Това е единствената причина. Решил съм, че ще стана приятел само на онзи, който свали яката от врата ми. Сестра Вирна много ясно ми каза, че няма да го направи. Когато дойде времето и тя застане на пътя ми, ще я убия, както и другите Сестри, които се опитат да ме спрат. Както и теб, ако се опиташ да ми попречиш.
— Ричард — прошепна Паша, — ти едва започваш да се учиш, не бива да се хвалиш толкова със силата си. Не е прилично за един млад мъж. Дори не бива да се шегуваш с подобни неща. — Тя отново го хвана за
