Долната устна на Паша започна да трепери и тя избухна в сълзи. Прихвана полата си с ръце и хукна надолу по хълма, без да гледа къде стъпва. Ричард почеса Бони по носа.
— Бъди добро момиче. Чакай ме тук!
Намери Паша седнала на една скала, обвила коленете си с ръце, да плаче неудържимо. Повдигна брадичката й, но тя извърна лице встрани.
— Махни се! — Паша заби челото си в коленете. — Или си дошъл да ме насечеш на парчета?
— Паша…
— Ти искаш само да убиваш!
— Това не е истина! Не искам нищо повече от това убийствата да спрат веднъж завинаги.
— Да, разбира се — изкрещя тя. — Ето защо не говориш за нищо друго.
— Това е само защото…
— През целия си живот съм се молила за този ден. Винаги съм искала да бъда Сестра на светлината. Сестрите помагат на хората. Исках да бъда една от тях. А сега никога няма да стана Сестра! — Тя пак се разрида.
— Разбира се, че ще станеш.
— Не! И то заради теб! Заради това, което говориш, защото ти ще ни избиеш всички, до една! Ти ни заплаши още в първия миг, когато дойде при нас!
— Паша, ти не разбираш!
Тя вдигна разплаканото си лице.
— Не разбирам, така ли? Ние направихме тържество, за да те посрещнем. Аз бях там сама и трябваше да казвам на всички, че си се почувствал зле. Гледаха ме с такова съжаление! Послушниците водеха своите момчета, които искат да се учат. Моите приятелки са ми разказвали как техните ученици на шега слагат в джобовете им жаба или бръмбар. А ти сложи в моя сбърз! Сестра Марен каза, че ще се разбираме добре двамата. Каза го съвсем убедено. Тя никога не казва нещо, което не мисли. Ти беше жесток с нея. Тя отговаря за послушниците още от времето, когато аз дойдох тук. Много е взискателна, но това е защото се грижи за нас. Тя си отваря очите на четири за всяка една от послушниците. Когато бях малка, в първия си ден в Двореца бях ужасно изплашена. Никога дотогава не бях излизала сама далеч от къщи. Сестра Марен ми подари една картина. Каза ми, че това е картина на Създателя. Сложи я на възглавницата ми и каза, че той ще ме пази през цялата нощ, за да бъда спокойна. — Паша искаше да спре сълзите си, но не успяваше. — Запазих завинаги тази картина. Исках да я дам на моето момче през неговата първа нощ, за да не се страхува. Вчера я взех със себе си. Когато те видях, разбрах, че не мога да ти я дам. Не искам да ти преча. Когато те видях, си казах — е, добре, Паша, той не е малко момче като на другите послушници, но Създателят ти е дал най-красивия мъж, когото някога си виждала. Бях щастлива и сложих най-хубавата си дреха, която пазех специално за този ден. — Тя се задъхваше. — А после ти ми каза, че съм грозна, че съм облечена безвкусно!
Ричард затвори очите си.
— Паша, много съжалявам.
— Не, ти не съжаляваш — извика тя. — Ти си само един свиреп звяр! Ние бяхме приготвили всичко за теб. Дадохме ти една от най-хубавите стаи в Двореца. Теб обаче това не те интересува. Осигурихме ти пари, за да нямаш нужда от нищо, но с това само те ядосахме. Дадохме ти прекрасни нови дрехи, а ти дори не ги погледна. Знам, че някои от Сестрите ти се виждат големи егоистки, но те иначе са много мили и правят на мравката път. А ти какво направи, извади меч пред тях още в първия миг и им обеща да ги убиеш. — Тя зарови ръце в полата си и скри лице в мокрия от сълзи плат.
Ричард сложи ръка върху рамото й, но Паша я блъсна настрани. Той не знаеше какво да прави с ръцете си.
— Паша, много съжалявам. Знам, че сигурно ти изглеждам като…
— Не, не съжаляваш! За нищо! Ти искаш да махнеш Рада’Хан, но това може да стане само чрез мен, ако овладееш умението да използваш дарбата си. Ти обаче не ми даваш ни най-малка възможност да те науча да го правиш. Знай, че без яката ще умреш. Две Сестри дадоха живота си за теб. Те никога няма да се върнат в къщи при своите приятели. Тези приятели скриха сълзите си и те посрещнаха с добре дошъл. В замяна на това, че се опитват да ти помогнат, че се опитват да спасят живота ти, ти ги заплаши, че ще убиеш всички, до една!
Ричард сложи внимателно ръка върху главата й.
— Паша…
— Никога няма да стана Сестра. Вместо да ми дадат момче, което да обучавам, получих мъж с меч. Завинаги ще ме подиграват в Двореца. Ще плашат малките момичета с Паша Маес и с онова, което й се е случило. Всичките ми мечти рухнаха.
Заболя го, че я вижда потънала в такава искрена скръб. Прегърна я. Тя се опита да го отблъсне, но след миг се отпусна, сложи глава на рамото му и зарида още по-силно. Ричард започна да я гали по косата и тя скоро се успокои.
— Аз само искам да ти помогна, Ричард — заекна тя. — Да те уча.
Той я залюля в ръцете си.
— Знам, знам, всичко ще се оправи.
Тя допря челото си в рамото му.
— Не, няма да се оправи!
— Ще се оправи, ще видиш!
Тя вдигна ръце, скри лицето си в тях и продължи да плаче. Ричард не я пускаше.
— Наистина ли мислиш, че можеш да ме научиш да използвам дарбата си? И че след това Сестрите ще свалят яката от врата ми?
Тя каза едва чуто:
— Това ми е работата. За това съм се готвила цял живот. Толкова много исках да ти покажа красотата на Създателя, неговите дарове за теб. Това исках.
Ръцете й го обгърнаха. Тя се прилепи плътно до него. Ричард погали косите й.
— Ричард, когато вчера те докоснах, когато докоснах Рада’Хан и усетих твоя Хан, долових нещо от чувствата ти. Знам, че отвътре ти си дълбоко наранен. Прилоша ми дори от малкото, което почувствах. Не знам много за нещата, които могат да наранят толкова дълбоко един човек, Ричард, не бих могла да ги премахна.
Той затвори очи и свали ръце от раменете й. Преглътна болката си. Паша заби пръсти в косите му и наклони главата му към рамото си.
— Може би няма да ми стане нищо, ако някога облека някоя от онези дрехи — каза той след малко.
Тя го погледна през сълзи.
— Може би, за да отидеш в трапезарията при Сестрите?
Той сви рамене.
— Това сигурно е важно за тях. Ще ми кажеш какво да облека. Не разбирам нищо от хубави дрехи. — Той се усмихна. — Та аз съм само горски водач.
Лицето й светна.
— Ще бъдеш много красив в червена дреха.
Ричард потрепери.
— В червено ли? Задължително ли е да съм облечен в червено?
Тя плъзна пръсти по врата му към Агиел.
— Не, не е задължително, разбира се, просто си помислих, че ще бъдеш много красив с тези широки рамене.
Ричард я погледна.
— Ще се чувствам глупаво, каквато и дреха да ми облечеш. Още повече пък ако е червена.
— Ти никога не можеш да изглеждаш глупаво, толкова си красив. — Паша се усмихна. — Ще видиш. Всички жени ще те заглеждат. — Тя вдигна Агиел.
— Ричард, какво е това?
— Част от умението ми да изглеждам красив и чаровен. Готова ли си да тръгваме? Мисля, че вече е време да започнеш да ме обучаваш. Колкото по-рано го направиш, толкова по-скоро ще махна яката. Тогава
