Уорън заби очи в пода.
— А, да. Разбирам, и другите не се интересуват много от старите книги. Аз просто си помислих, че след като вчера спомена за онова пророчество, може би ще ти е интересно да си поговорим на тази тема. Но разбирам! Извинявайте и двамата, че ви притесних.
Ричард се намръщи.
— Какво пророчество?
— Онова, дето го спомена накрая. Ами — Уорън преглътна, — за онзи, който носи смърт. Никога досега не бях срещал някой, който е свързан с пророчество. След като си споменат там, мислех, че може би… — Той млъкна и погледна пак в земята, като се готвеше да си тръгне. — Но, разбирам, съжалявам, че…
Ричард внимателно хвана ръката на Уорън и го обърна към себе си.
— Както казах, не съм много добър в гатанките. Но може би ти можеш да ме научиш на нещо, свързано с тях, за да не съм такъв невежа. Бих се радвал да науча нещо ново.
Лицето на Уорън светна. Когато се изправи, се оказа, че е висок почти колкото Ричард.
— Бих искал. Толкова бих искал да ти разкажа за това пророчество. То е истинска главоблъсканица. До наши дни никой не е успял да я разгадае. Може би с твоя помощ…
Покрай тях мина широкоплещест мъж в роба и с Рада’Хан на врата. Очите му не се откъсваха от Паша. Той й се усмихна ласкаво.
— Добър вечер, Паша, време е за вечеря. Реших да мина да те взема. — Очите му я изгледаха от горе до долу. — Но ти не си облечена, а и косите ти не са сресани. По-добре иди да се пооправиш.
Мъжът се извърна настрани. Паша хвана ръката на Ричард.
— Страхувам се, че имам други планове, Джедидайа.
Мъжът изгледа Ричард с нескрито любопитство.
— Кое е това селянче? Да не би двамата да сте ходили да сечете дърва или да ловите зайци? — Усмивката на Джедидайа се доближи до лицето на Ричард.
Паша вирна брадичката си.
— Ричард уби сбърз.
Веждите на Джедидайа се вдигнаха от изненада.
— Я, колко било смело селянчето!
— Ти никога няма да можеш да убиеш сбърз — вметна Уорън.
Джедидайа обърна очите си към него.
— Какво правиш над земята, Къртицо? — той се обърна пак към Паша. — А ти видя ли как го убива? Бих се обзаложил, че е бил сам във времето, когато твърди, че го е убил. Може би е намерил сбърза умрял от старост и го е нарязал с меча си, преди да ти го покаже, за да те впечатли. — Този път се обърна към Ричард. — Нали така, селяко?
Ричард се засмя.
— Така е, прав си!
— Така си и мислех! — Той се усмихна ослепително на Паша. — Ела по-късно при мен, дете, ще ти покажа една магия. Мъжка магия.
Джедидайа тръгна величествено и изчезна зад ъгъла на коридора. Паша опря юмруци в полата си.
— Защо му отговори така? Защо го остави да си мисли такива неща за теб?
— Направих го заради теб — каза Ричард. — Мислех, че искаш да престана да създавам главоболия и да започна да се държа като благородник. — Той разпери елегантно ръце. — Е, добре, започвам! — Ричард се обърна към Уорън, който се бе свил до мраморната колона. — Ако той ти направи нещо, Уорън, искам само да ми кажеш. Аз ще се заема с него. Ти само ми кажи.
Лицето на Уорън светна.
— Наистина ли? Благодаря ти, Ричард. Но не мисля, че ще има възможност да го стори. Надявам се да се видим в подземието, когато имаш време. — Той се усмихна на Паша. — Лека нощ, Паша. Толкова се радвам, че те срещнах. Прекрасна си тази вечер, лека нощ.
Тя се усмихна.
— Лека нощ, Уорън. — Тя го проследи с поглед, докато той се отдалечаваше бързо по коридора. — Какъв странен младеж. Едва си спомних името му. Всички го наричат Къртицата. Той рядко излиза от подземието, за да дойде в Двореца. — Паша погледна Ричард. — Е, тази вечер си спечели един приятел, който не може с нищо да ти помогне, и един враг, който може да ти напакости по всякакъв начин. Стой далеч от Джедидайа. Той е много опитен магьосник, скоро ще бъде освободен. Докато се учиш да общуваш с твоя Хан, той може да те нарани много лошо. Може дори да те убие.
— Тук изглеждате като едно голямо, щастливо семейство!
— Между магьосниците има особени правила. Могъщите си съперничат за надмощие. Понякога те стават много опасни. Джедидайа е гордостта на Двореца и няма да приеме лесно мисълта, че някой ще се осмели да оспорва първенството му.
— Едва ли мога да бъда заплаха за силата на един магьосник.
Паша повдигна вежди.
— Джедидайа никога не е убивал сбърз и всички го знаят.
След като се убеди, че Ричард не харесва червения цвят, Паша облече зашеметяваща тъмнозелена рокля, която още повече подчертаваше фигурата й. Ричард си помисли, че е неразумно да показва толкова много гърдите си. Мъжете, поканени на вечерята на Сестрите, щяха да бъдат изложени на риска повече да гледат в нея, отколкото да се хранят.
Мнозина от младежите с яки около врата сами дойдоха да се представят на Ричард и го увериха, че биха искали да го опознаят по-добре. Те обещаха да му покажат града и някои от неговите забележителности. При последното обещание лицето на Паша пламна. Ричард ги попита дали знаят откъде войниците от охраната си купуват бира и те обещаха да го заведат, когато пожелае.
Сестри от всякакви възрасти идваха да го поздравят. Всички се държаха, като че ли предишната вечер нищо не се беше случило. Когато Ричард я попита защо, Паша му обясни, че Сестрите разбират трудностите, които един младеж може да срещне в Двореца. Каза, че са свикнали с различни прояви на чувства и затова не им обръщат внимание. Ричард си помисли, че точно този път е трябвало да ги вземат присърце.
Някои от Сестрите изразиха надежда, че ще имат възможност да работят заедно, и обещаха да направят всичко възможно, за да постигне по-скоро успехи. Ричард се усмихваше и се чудеше защо изобщо се съгласи да дойде тук.
Когато привършиха с яденето, две красиви млади жени, едната в розово, другата в жълто, станаха от масата и тръгнаха към него и Паша. По пътя спряха и размениха по няколко думи с други млади жени. Накрая стигнаха до ъгъла на Паша и Ричард. Едната се приближи до Паша.
— Чу ли? Джедидайа паднал по стълбите. — Тя се наведе напред, за да съобщи следващата си новина. — Счупил си крака.
Паша зяпна от изненада.
— Не. Кога? Та ние го видяхме преди малко.
Жените се смееха и кимаха.
— Наистина, станало е току-що, преди няколко минути. Лечителките вече са при него.
— Как е станало?
Жената сви рамене.
— Несръчност. Спънал се в килима и полетял надолу. Толкова бил ядосан, че запалил килима и го направил на пепел.
— Магьоснически огън! — прошепна Паша. — В Двореца?
— Не, не с магьоснически огън, разбира се. Не, глупаво момиче. Дори Джедидайа не е толкова безочлив. С най-обикновен огън. Беше един от най-старите килими в Двореца. Сестрите никак не са очаровани от този изблик на характер. Наредиха като наказание болките му да не бъдат облекчавани чак до утре сутринта.
Накрая очите на младите жени се спряха любопитно върху Ричард. Паша го представи на приятелките си Челия и Дулси — послушници със задължения като нейните. Ричард похвали дрехите и прическите им. Те се усмихнаха широко. Когато си тръгнаха, Паша му благодари.
— За какво?
