— Никога не ми е било позволявано да вечерям заедно със Сестрите и с послушниците, които обучават младежите. За пръв път вечерях като истинска Сестра. А ти беше любезен и почтителен с всички, накара ме да се гордея, че сме заедно. Освен това си много красив в тези дрехи.
— Колкото до дрехите, никога не съм носил толкова набрана риза и толкова бяла. Нито толкова червено сако. Мисля, че приличам на глупак.
На лицето на Паша грейна самодоволна усмивка.
— Мога да те уверя, че Челия и Дулси не мислят така. Учудена съм, че не забеляза как им течеха лигите по теб. Помислих си дори, че още малко и ще седнат на коленете ти.
Ричард щеше да й отговори, че щом това червено сако толкова се харесва на Челия и Дулси, той с радост би им го подарил, но си замълча.
— Защо магьосник като Джедидайа беше облечен така семпло?
— Само начинаещите магьосници носят разкошни дрехи и могат да слизат в града. След някои важни събития в живота на магьосниците те сменят начина си на обличане. С приближаването на края на тяхното обучение започват да носят все по-скромни дрехи.
— Това пак ли са някакви стари правила?
— Така се вижда разликата. Тези, които носят красиви дрехи, разхождат се в града и разполагат с неограничени средства, всъщност имат най-малко сила. Никой не ги уважава заради тези неща. Трябва да се научат, че уважението идва заради онова, което носят вътре, а не върху себе си.
— Тогава носенето на тези дрехи е понижение за мен. Аз бях облечен скромно.
— Все още не си заслужил честта да носиш скромни дрехи. Все пак, ако искаш, от време на време можеш да си слагаш старите дрехи. Но ако вместо панталона и ризата имаше роба, това нямаше да ти е позволено. Хората в града познават способностите на магьосниците и тяхната сила по дрехите им. Магьосник, който носи семпла роба, не може да отиде в града. — Тя се усмихна. — Един ден, когато напреднеш достатъчно, ще получиш разрешение да се обличаш като истински магьосник.
— Не ми харесват техните роби. Харесвам си моите дрехи.
— Когато свалят яката ти и напуснеш Двореца, можеш да носиш, каквото си поискаш. Разбира се, мнозина носят робата си, докато са живи, защото уважават професията си.
Ричард реши да смени темата на разговора.
— Искам да видя Уорън. Кажи ми как да отида при него.
— Сега, тази нощ? Ричард, денят беше твърде дълъг, а отгоре на всичко все още не съм ти дала първия урок.
— Кажи ми как да намеря Уорън. Дали е там толкова късно?
— Съмнявам се, че изобщо излиза. Мисля, че дори спи сред книгите. Днес бях много изненадана, когато го видях в Двореца.
— Не искам да мисли, че съм го забравил. Само ми кажи как да отида при него.
— Добре — въздъхна тя, — щом настояваш, ще отидем заедно. Трябва да те придружавам навсякъде из Двореца на пророците. Поне засега.
Петдесет и четвърта глава
От сърцето на двореца на пророците двамата започнаха да слизат към подземията. Стълбите на горните етажи имаха красив и изящен вид, докато тук, долу, бяха от груб камък, със заоблени, захабени стъпала. От чистачките, които бе видял да бродят по горните етажи, нямаше и следа.
Тухлените стени постепенно се смениха с каменни зидове. На някои места се виждаха огромни греди. По стените имаше закачени газени лампи, но всъщност коридорите се осветяваха с факли. Звуците на дворцовия живот постепенно останаха високо горе и бяха заменени от мъртва тишина. Някои от коридорите бяха подгизнали от вода.
— Какво има в тези подземия? — попита Ричард.
— Тук се съхраняват книгите с пророчествата, историческите книги, а също и архивите на Двореца.
— Но защо под земята?
— За да са по-добре защитени. Пророчествата са нещо опасно за необучените умове. Всички послушници изучават книгите с пророчества, но само някои от Сестрите имат разрешение да прочетат всичките и да работят с тях. Младите магьосници, които покажат, че тяхната дарба им дава склонност към пророчества, биват обучавани от тези Сестри. Има няколко младежи, които работят и учат в подземията. Тук Уорън е онова, което горе е Джедидайа. Всеки магьосник има своя област. Ние ще работим с теб, за да открием вродените ти способности. Когато това стане, обучението ти ще протече много бързо.
— Сестра Вирна ми каза нещо подобно. Каква способност мислиш, че бих могъл да имам?
— Обикновено зависи от индивидуалността на момчето. Някои са много сръчни и правят различни магически неща. Някои обичат да лекуват рани и стават лечители. И какво ли още не. Обикновено не е трудно да се разбере.
— А какво ще кажеш за мен?
Тя го погледна.
— Никой от нас не е виждал досега такъв като теб. Още нямаме никаква идея. — Лицето на Паша се оживи. — Но и това ще стане.
Стигнаха до огромна отворена врата с кръгла форма и дебелина колкото височината на Ричард. Зад нея се виждаха врати, издълбани направо в каменните основи на Двореца. Лампите не спомагаха особено за осветеността на мястото. Зад вратата имаше нещо като общо помещение с множество дълги, овехтели маси, върху които бяха разпилени книги. По стените се издигаха етажерки, също пълни с книги. На две от масите седяха жени и приближили плътно лампите над книгите си, си водеха бележки. Едната от тях вдигна поглед и се обърна към Паша.
— Какво правиш тук долу, дете?
Паша се поклони.
— Дойдохме да видим Уорън.
— Уорън ли? Защо?
От мрака изникна магьосникът.
— Всичко е наред, Сестро Беки, аз ги поканих да ме навестят.
— Добре, но следващия път те моля да ме предупредиш.
— Да, Сестро, ще го направя.
Уорън застана между двамата и като ги хвана за ръцете, ги поведе между етажерките, отрупани с книги и ръкописи. Когато осъзна, че е хванал ръката на Паша, се изчерви до корените на косата си.
— Изглеждаш… блестящо, Паша.
— Благодаря ти, Къртицо. — Тя се изчерви на свой ред и сложи ръка на рамото му. — Съжалявам, Уорън… не исках да кажа това. Исках да кажа Уорън.
Той се усмихна.
— Няма нищо, Паша, знам, че хората ме наричат така. Мислят, че е обидно, но за мен това е комплимент. Нали виждаш, къртицата си има свои пътища в тъмнината, там, където другите са слепи. Точно това правя и аз — виждам там, където другите не могат.
Паша въздъхна с облекчение.
— Радвам се, Уорън. Къртицо, чу ли, че Джедидайа е паднал по стълбите и си е счупил крака?
— Така ли? — Той потърси очите й. — Може би Създателят е искал да го научи да не си вири толкова носа, за да вижда къде върви.
— Не знам дали Джедидайа ще си вземе някаква поука от уроците на Създателя — каза Паша. — Говори се, че бил толкова ядосан, че изгорил килима.
Уорън все още я гледаше в очите.
— Ти си тази, която би трябвало да се ядоса, а не Джедидайа. Той ти каза жестоки неща. Никой не може да говори с теб по този начин.
— Обикновено е мил с мен, а освен това наистина не изглеждах много добре тогава.
— Някои от тези книги изглеждат мръсни и раздърпани на пръв поглед, но важното е какво има вътре в тях, а не прахът по кориците им.
