Паша се изчерви.
— Благодаря ти, Къртицо, но защо… аз мисля…
Уорън погледна Ричард.
— Не знам защо дойде. Много хора казват, че ще дойдат, но никога не го правят. Много се радвам, че си тук. Заповядай. Паша, опасявам се, че ти ще трябва да почакаш тук.
— Защо? — Тя се наведе напред и Ричард си помисли, че ако не се изправи бързо, гърдите й могат да се изсипят от дълбокото й деколте. — И аз ще дойда.
Очите на Уорън се разшириха.
— Но аз трябва да го заведа в една от задните стаички. Ти си послушница. Там не е разрешено за послушници.
Тя се усмихна.
— Къртицо, след като не е разрешено за послушници, да не искаш да кажеш, че е разрешено за новите ученици?
Уорън присви очи.
— Той е споменат в пророчество. След като пророците са си направили труд да пишат за него, сигурно са искали да види написаното.
Тук Уорън изглеждаше много по-уверен в себе си, отколкото горе, в разкошните коридори на Двореца. Паша го стисна за рамото. Той заби поглед в земята.
— Уорън, ти си Къртица, показваш пътя на другите. Аз съм натоварена с обучението на Ричард, аз съм тази, която показва неговия път. Той още не може да се справя без моите уроци. Трябва заедно да му помогнем да разбере смисъла на пророчеството и на своята служба към Създателя. Нали това е най- важното?
Уорън вдигна очи и каза да почакат. Тръгна към Сестрите и им прошепна нещо тихичко. Накрая се върна усмихнат.
— Сестра Беки разреши. Казах й, че разбираш малко високо Д’Харански. Ако те попита, кажи, че е така.
Тя се наведе към него.
— Уорън, недей да лъжеш, знаеш какво ще стане, ако разберат.
Той й се усмихна.
— Знам.
— Какво ще стане? — попита Ричард силно заинтригуван.
Уорън махна с ръка нетърпеливо.
— Няма значение. Да тръгваме.
Те го последваха в мрака. Вървяха покрай безкрайни редици от книги, докато стигнаха до дебела каменна стена. Уорън сложи ръка върху металната плочка встрани от нея и част от стената потъна навътре, а зад нея се показа малка стаичка. Вътре имаше маса и десетина етажерки с книги. Четири лампи разпръскваха бледа светлина. Уорън докосна подобна метална плоча от вътрешната страна и каменната стена се затвори зад тях. Подаде стол на Паша и накара Ричард да седне от лявата му страна. Накрая взе от една етажерка подвързана с кожа книга и внимателно я сложи пред него.
— Моля те, не я докосвай — каза Уорън. — Много е стара и крехка. Напоследък е четена повече от обикновено и страниците й могат да станат на прах в ръцете ти. Нека аз да ги отгръщам.
— Кой я е чел толкова често? — попита Ричард.
— Прелатът. — На устните на Уорън се появи загадъчна усмивка. — Когато тя реши да дойде да чете тук, праща пред себе си двете си огромни пазачки да изгонят всички. Опразват подземието, за да е сама и никой да не знае какво чете.
— „Огромните си пазачки“ ли? — попита Паша. — Искаш да кажеш двете Сестри от нейния кабинет?
— Да — каза Уорън. — Сестра Улиция и Сестра Финела.
— Видяхме ги днес — вметна Ричард. — Не ми се видяха чак толкова огромни.
Уорън почти изкрещя.
— Ако някога им се изпречиш на пътя, ще мислиш по друг начин. Тогава наистина ще ти се видят огромни.
— След като изпразват цялото подземие, откъде знаеш какво чете Прелатът?
— Знам. — Той погледна книгата. — Знам, тя чете точно в тази стая. Аз живея с книгите и винаги разбирам, когато някой ги е докосвал. Виждаш ли тези пръсти върху праха? Не са мои. На Прелата са.
Уорън внимателно отгърна корицата и отдолу се показа пожълтяла страница. Ричард не можеше да прочете нито дума, не позна дори една буква. Уорън продължи да отгръща страниците, и на една се спря. Ричард почувства, че вижда нещо познато в написаното. Нещо изплува в паметта му. Уорън се наведе над рамото му и посочи нещо.
— Това е пророчеството, за което ти говори. — Уорън се премести малко надясно. — Това е оригиналът, написан от ръката на самия пророк. Малцина са го виждали. Разбираш ли високо Д’Харански.
— Не, изглежда ми като драсканица. — Ричард погледна безсмислената в очите му драсканица. — Каза, че имало спорове около това пророчество.
Очите на Уорън засвяткаха.
— Така е. Нали виждаш, то е много старо. Може би е, откакто съществува Дворецът, а може и да е отпреди това. Това е оригинално пророчество. Написано е на високо Д’Харански, както и всички книги в тази стая. Много малко хора разбират този език.
Ричард кимна.
— Значи хората са чели само преводи и има причина да се мисли, че някои от тях не са били точни.
— Ти разбираш — прошепна Уорън. Движенията му се оживиха. — Да, да, ти веднага схвана къде е проблемът. Повечето хора не разбират. Мислят, че едно нещо на даден език има същото значение на друг. С цел да завършат превода си, те правят интерпретация, която пасва на смисъла, който виждат. По този начин създават текстове, които могат да съответстват, а могат и да не съответстват на оригиналните.
— И по този начин не вземат под внимание възможните разночетения — каза Ричард. — С други думи, превеждайки, те предават само един от възможните смисли, без да предават текста в неговата цялост и многосмисловост.
Уорън въодушевено се хвърли напред.
— Да! Ти го разбра! Точно това другите не могат да разберат и затова спорят върху различните преводи, като че ли е възможно да има верен и грешен смисъл. Но това пророчество е написано на високо Д’Харански…
Думите на Уорън заглъхнаха. Ричард се загледа в страницата. Образите го поглъщаха в себе си. Дори сякаш му нашепваха нещо. Никога преди не беше виждал подобни букви, но те сякаш се свързваха с нещо дълбоко в него. Ръката му бавно се вдигна, сякаш привлечена от една от думите. Показалецът му се спря върху нея.
— Тази — каза Ричард като в транс.
Думите сякаш се повдигнаха от страницата и оживели, се завъртяха около пръста му, тъмните линии го галеха почти с интимна ласка. Пред очите му заплува образът на Меча на истината. Бялото лице на Уорън се вдигна от книгата.
— „Драука“ — прошепна той. — Тази дума лежи в центъра на противоречията. „Фуер грисса ост драука“ — онзи, който носи смърт.
Паша се наведе напред.
— И какво представляват тези противоречия? Да не искаш да кажеш, че тези думи могат да се превеждат по различен начин.
Уорън махна с ръка.
— Ами и да, и не. Това е буквалният превод. Онова, което е спорно, е значението им.
Ричард дръпна ръката си назад. Пропъди образа на меча.
— Смърт. Има различни значения.
Уорън направо легна на масата, навеждайки се напред.
— Да! Ти разбираш!
