Петдесет и шеста глава
Ричард непрекъснато си намираше някакво занимание в Двореца и дните се нижеха бързо един след друг. Калан и Зед му бяха казали, че в Средната земя вече няма магьосници, които притежават дарбата. И нищо чудно, след като всички очевидно бяха събрани в Двореца на пророците. Бяха общо над сто момчета и младежи. Според наблюденията на Ричард повечето от по-големите идваха от Средната земя, а имаше и неколцина от Д’Хара.
Благодарение на убития сбърз той си спечели завидна слава сред малките момчета. Две от тях — Кип и Хърш — бяха най-упорити. Следваха го навсякъде, молеха го да им разказва случки от своя живот. Понякога проявяваха невероятна за възрастта си мъдрост — сякаш бяха пораснали преждевременно. Друг път си бяха просто палави момчета и не правеха нищо друго освен пакости.
Обикновено жертва на лудориите им бяха Сестрите. Хлапетата никога не преставаха да измислят нови номера, които да им прилагат. Главните им оръжия бяха водата, калта и влечугите. Сестрите рядко получаваха пристъпи на истински гняв заради пакостите им и обикновено бързо им прощаваха.
В началото момчетата се опитаха да прилагат някои от номерата си и на Ричард. Но той имаше по- сериозна работа и скоро им даде да разберат, че няма нито време, нито търпение за лудориите им, така че те го оставиха на мира и насочиха вниманието и кофите си с вода към други обекти.
Фактът, че Ричард успя да накара останалите момчета да се отнасят по друг начин с него, накара Кип и Хърш да го харесват още повече. Те очевидно изпитваха огромна нужда от мъжко приятелство. Ричард ги награждаваше с разкази за приключения, а понякога, когато присъствието им не му пречеше на другата работа, ги взимаше със себе си извън Двореца и ги учеше как да се оправят в гората, как да разчитат следи и да познават различните животни. Двете момчета не желаеха нищо повече от доброто отношение на по- възрастния си приятел и затова когато той им казваше, че иска да бъде сам, го оставяха на спокойствие и се изпаряваха при първия му знак с глава или пръст. Ричард ги викаше почти винаги когато беше с Паша, защото така или иначе в нейно присъствие не можеше да свърши кой знае какво. Объркана от факта, че няма възможност да остане насаме с него, тя, от друга страна, със задоволство установи, че двете момчета явно са я изключили от списъка на жертвите си. Вече не намираше кални петна по изящните си рокли, нито пък змии в шаловете си.
Понякога Ричард възлагаше на хлапетата да му изпълнят дребни поръчки, за да ги изпробва. Планираше да използва техните заложби.
Другите младежи с яки на врата искаха да покажат на Ричард града. Двама от тях — Пери и Исаак, — които живееха близо до него в „Гийом Хол“, го заведоха в таверната, където пиеха повечето войници от охраната. Скоро след това Ричард купи на Кевин Анделмиър обещаната бира.
Повечето от младежите рядко преспиваха в Двореца. Ричард скоро разбра защо. Те, както и той, разполагаха с много пари и умееха да ги харчат. Обличаха се като принцове, а нощите извън Двореца прекарваха в луксозни заведения и странноприемници, като край тях никога не липсваха жени, желаещи да споделят забавленията им. Изключително красиви жени.
Всеки път, когато Пери и Исаак го водеха в града, към тях мигом се прилепваха рояк хубавици. Ричард никога не бе виждал някой да се държи така нахакано с жените. Всяка вечер двамата младежи си избираха различни красавици, понякога по няколко, купуваха им подаръци, дрехи или дрънкулки и после тръгваха към стаите им. Казаха му, че ако не желае да се разправя с купуване на подаръци, може просто да отиде в някой публичен дом, но го увериха, че жените там не са така млади и хубави като момичетата, които срещат из улиците. Все пак, признаха му двамата, и те ходели понякога в публичните домове, когато не им се завързвали запознанства, а имали желание за секс.
Благодарение на яката Ричард привличаше жените по същия начин като Пери и Исаак. Постепенно започна да разбира какво е имала предвид Сестра Вирна, когато го уверяваше, че той скоро ще се отдаде на чифт хубави крака. Двамата му спътници често му повтаряха, че е луд да отхвърля предложенията на толкова хубавици. Понякога Ричард мислеше, че са прави.
Веднъж ги попита не се ли притесняват, че бащите на тези момичета могат да ги пребият от бой заради онова, което правят с дъщерите им. Те се засмяха и му казаха, че мъжете от града понякога дори сами им предлагали дъщерите си. Ричард вдигна ръце и ги попита не се ли притесняват, че някоя от тях може да забременее. Те му обясниха, че ако това стане, Дворецът поема грижите не само за нея и детето, а и за цялото й семейство.
Когато Ричард попита Паша какво стои зад това странно споразумение, тя скръсти ръце пред гърдите си, обърна му гръб и му обясни, че мъжете имат неконтролируеми страсти, които, ако не бъдат задоволени, могат да се окажат пречка за овладяването на Хана. Така че Сестрите окуражават младежите да задоволяват нуждите си. Ето защо тя не го придружаваше нощем в града — за да не пречи в задоволяването на… нуждите му.
След като му обясни всичко това, тя извърна лице към него и го замоли, когато има подобни нужди, да се обръща към нея. И му обеща да направи така, че той никога повече да не пожелае друга жена. След това допълни, че ако въпреки това има желание да отиде в града, тя с готовност би била една от жените, които споделят постелята му. Увери го, че може да го задоволи по-добре от всяка друга, и предложи да го докаже.
Този разговор изуми Ричард. Поведението й още повече. Обясни й, че ходи в града, за да разглежда. Че тъй като е прекарал целия си живот в гората, не познава градските нрави и му е интересно да ги наблюдава. Каза й, че не е свикнал да се отнася с жените по този начин, но й обеща, че когато почувства подобна нужда, тя ще бъде първата, към която ще се обърне. Паша остана толкова доволна от отговора му, че не каза нищо, когато той й напомни, че още не е готов. Тя, разбира се, нямаше как да знае, че понякога Ричард се чувства толкова самотен, че едва издържа на изкушението да се отпусне в прегръдките й. Беше безспорно привлекателна жена и имаше моменти, в които наистина му бе трудно да стои на една ръка разстояние от нея.
Ричард я накара да му покаже всичко в Двореца, до което има достъп. Също и града, пристанището, големите лодки. Тя му обясни, че се наричат кораби, защото плуват в морето. Ричард никога не бе виждал толкова огромни плавателни съдове. Тя му каза, че са купени от градове в Стария свят, намиращи се надолу по брега.
В разходките си край морето двамата прекарваха цели часове, загледани във вълните. Тя му разказа за приливите и отливите и Ричард с изненада научи, че това е природно явление, а не резултат от магия. Беше очарован от морето, а за Паша беше достатъчно, че я взима със себе си. Но той не можеше да си позволи да седи и да гледа морската шир твърде често. Чакаше го работа.
На Паша не й беше позволено да излиза с него в града нощем, тъй като можеше да му се прииска да бъде с жена. Ричард всеки път й обясняваше, че излиза не с такава цел. Което си беше самата истина — той нито веднъж не се докосна до някоя от разголените красавици, които му се предлагаха. Именно защото беше вярно, му бе доста трудно да я убеди. Разбира се, никога не й спомена защо всъщност ходи там.
Реши, че щом Дворецът му осигурява толкова много пари, би трябвало да ги използва по някакъв начин. Харчеше ги за всичко, което би могло да му бъде полезно в бъдеще. Стана редовен посетител на таверната, посещавана от охраната. Винаги когато беше там, никой от войниците не плащаше и грош за пиенето си. Направи си труда да научи имената на всички войници. Записваше в една тетрадка всяко ново име и се опитваше да научи колкото се може повече за човека и за навиците му. Най-много внимание обръщаше на войниците от охраната на Прелата и на онези, които охраняваха забранените зони в Двореца. Постепенно научи всичко за тези момчета. Познаваше приятелките и жените им, децата, родителите, какво обичат да ядат, какви проблеми имат.
Веднъж купи на Кевин ужасно скъпи бонбони — любимите на неговата приятелка. Този жест има огромен успех. Оттогава нататък Кевин грейваше в усмивка всеки път, щом го видеше.
Освен това Ричард с готовност заемаше пари на всеки от войниците, знаейки, че никога няма да му ги върнат. Дори не искаше да слуша обясненията и извиненията им, казваше само, че много добре ги разбира.
Имаше двама, които пазеха в западната част на Двореца. Те му позволяваха от време на време да им купува по някоя бира, но продължаваха да се държат хладно с него. Ричард прие поведението им като предизвикателство. Предложи им жени и пиене. Когато го попитаха защо, обясни, че те по цял ден стоят на
