Докато стояха загледани в ширналия се пред очите им пейзаж, Уорън каза:
— Прелатът е чела пророчества и истории за „камъка в езерото“.
Ричард моментално наостри уши. Спомни си, че в песента за смехавците, която му бе изпяла Калан, се говореше за „камъка в езерото“. Оказа се, че Уорън не се е занимавал с тези пророчества и до този момент не е осъзнавал важността им.
— Знаеш ли Второто правило на магьосника, Уорън? — попита Ричард.
— Второ правило ли? Нима магьосниците имат правила? Какво е първото?
Ричард го погледна.
— Помниш ли нощта, когато Джедидайа си счупи крака и аз ти казах, че имаш пепел от килима по раменете си, а ти посегна да се изчистиш. Тогава използвах Първото правило на магьосника.
Уорън се намръщи.
— Помисли си върху това, Уорън, и ми кажи, когато измислиш нещо. Междувременно няма да е лошо да ускориш проучванията, за които те помолих.
— Добре, сега ще е малко по-лесно, защото Сестра Беки напоследък всяка сутрин се чувства зле и не наднича през рамото ми както преди. Бременна е — допълни той накрая в отговор на въпросителния поглед на Ричард.
— Много от Сестрите ли имат деца?
— Да — каза Уорън. — При толкова млади магьосници, на които вече се забранява да излизат в града, това е нормално. Сестрите им помагат в задоволяването на нуждите им, за да могат да учат пълноценно.
— Детето на Сестра Беки от теб ли е? — попита Ричард.
Уорън се изчерви и го погледна сърдито.
— Не — каза той и обърна очи към града. — Аз чакам онази, която обичам.
— Паша — каза Ричард.
Уорън кимна. Ричард погледна към Двореца на пророците и заобикалящия го град. Нужди.
— Уорън, всички ли деца на родените с дарбата я наследяват?
— О, не. Говори се, че преди много хиляди години, преди да се разделят Новият и Старият свят, мнозина са притежавали дарбата. Но с течение на времето силните на деня започнали да избиват младежите, родени с дарба, за да не застрашават управлението им. Властниците освен това, лишавали бъдещите магьосници от необходимото обучение. Било време, когато бащите сами обучавали синовете си, но тъй като родените с дарба значително намалели и започнали да се появяват през няколко поколения, онези, които знаели как да ги обучават, също намалели и ревностно пазели познанията си. Точно затова е създаден Дворецът на пророците — за да помага на родените с дарбата, за които нямало повече учители. С течение на времето дарбата се превърнала в истинска рядкост за човешката раса. Това осигурило на магьосниците, които държат властта, липса на опозиция. Сега, когато дарбата вече не е отличителна черта на нашата раса, роденият с нея се счита за изключение. Може би едно дете на хиляда, чийто баща е магьосник, се ражда с нея. Ние сме изчезващ вид.
Ричард отново погледна града, след това пак обърна очи към Двореца и се изправи на крака.
— Те не се грижат за нашите „нужди“ — прошепна той. — Използват ни като животни за разплод.
Уорън също се изправи и повдигна вежди.
— Какво?
— Те използват Двореца и младите мъже в него, за да създават магьосници.
Уорън смръщи чело.
— Но защо?
Ричард стисна зъби и мускулите на лицето му потръпнаха.
— Не знам, но възнамерявам да разбера.
— Добре — каза Уорън и се усмихна. — А сега имам нужда от приключение.
Ричард го погледна хладно.
— Знаеш ли какво е приключение, Уорън?
Магьосникът кимна, все още усмихнат.
— Вълнуващ опит.
— Приключение е да бъдеш изплашен до смърт и да не знаеш дали ще оживееш или не, дали хората, които обичаш, ще оживеят. Приключение е да попаднеш в ситуация, от която не знаеш как да се измъкнеш.
Пръстите на Уорън мачкаха бродерията на ръкавите му.
— Никога не съм възприемал това от подобна гледна точка.
— Е, сега ще имаш възможност — каза Ричард. — Защото съм на път да започна приключение.
— Какво ще правиш?
— Колкото по-малко знаеш, толкова по-далеч ще си от приключението, толкова по-малко главоболия ще имаш. Ти току-що откри неща, които трябваше да знам. Ако воалът на отвъдния свят е разкъсан, ние всички ще станем герои в едно безкрайно приключение.
— Добре — каза Уорън и в погледа му блесна искрица, — тогава значи съм намерил поне едно полезно нещо.
— Камъкът на сълзите?
Уорън кимна с усмивка.
— Поразрових се и установих, че е невъзможно да си го видял. Той е заключен зад воала. По някакъв начин е част от него.
— Сигурен ли си? Сигурен ли си, че е невъзможно да съм го видял?
— Напълно. Камъкът на сълзите е ключът, който държи Безименния в неговия затвор на смъртта, в отвъдния свят. Безименният може да управлява душите на мъртвите, но не може да дойде в този свят. Камъкът на сълзите го държи заключен в отвъдния.
— Добре — каза Ричард и въздъхна с облекчение. — Това е чудесно, Уорън. — Той хвана Уорън за робата и приятелски го дръпна към себе си. — Значи си сигурен. Няма начин Камъкът на сълзите да попадне в този свят.
Уорън поклати глава.
— Никакъв начин. Невъзможно е. Освен ако не премине през портата.
Ричард усети как настръхва.
— Порта ли? Каква порта?
— Е, добре де, това е условно казано. Проход. В случая между света на живите и света на мъртвите. Този проход е направен с магия и от двата свята. И може да бъде отворен единствено с помощта на Адитивна и Субстрактивна магия. Безименният владее само Субстрактивната, защото живее в отвъдния свят, следователно няма как да отвори тази порта. Също както не може да го направи и някой, който живее в света на живите, защото той ще притежава само Адитивна магия.
По ръцете на Ричард се посипаха иглички.
— Но някой, който живее в този свят и владее и двете форми на магията, може да отвори прохода, така ли?
— Е, тогава, да! — заекна Уорън. — Ако знае къде се намира проходът. Но той е загубен преди повече от три хиляди години. Няма го. — Той се усмихна на Ричард успокоително. — Ние сме в безопасност.
Ричард не отвърна на усмивката му. Хвана Уорън за робата с две ръце и приближи лицето му до своето.
— Уорън, кажи ми, че проходът не се нарича „Магията на Орден“, кажи ми, че това не са трите кутии на Орден.
Очите на Уорън бавно се разшириха, докато станаха големи колкото жълтици.
— Къде си чувал тези имена за него? — прошепна той притеснено. — Аз съм единственият в Двореца, освен Прелата и още две Сестри, на когото се разрешава да чете книгите, в които проходът е назован с древното му име.
Ричард стисна зъби.
— Какво ще стане, ако една от кутиите бъде отворена?
— Това не може да стане — каза Уорън. — Невъзможно е. Нали ти казах, че се изисква владеене и на
