Рансън повдигна вежда.
— Лъжеш до последния си миг, Майко Изповедник. Не искаш да си признаеш дори това.
В залата влезе лейди Ордит и се приближи до овалната маса с вирнат във въздуха нос. Тя заяви, че предишната нощ е чула Майката Изповедник да заплашва принц Фирен. Съветниците също потвърдиха, че са я чули да казва, че ще му пререже гърлото.
— Това ли са ти доказателствата? — попита Калан.
Рансън махна с ръка.
— Доведете свидетеля. Виждаш, Майко Изповедник, че знаем истината. Една от твоите бивши приятелки изяви желание да скрие истината от нас. Наложи се да приложим извънредни мерки, за да я накараме да ни сътрудничи. Но накрая успяхме.
В залата въведоха треперещата госпожа Сандерхолт. От двете страни на прегърбената й, слабовата фигура стоеше по един войник. Лицето й бе изнурено, под зачервените й очи зееха тъмни сенки. Нямаше и следа от привичната й жизненост. Когато спряха, те се залюля, очевидно не можеше да стои на крака без чужда помощ. Госпожа Сандерхолт държеше ръцете си отпред, страхувайки се да не докосне нещо с тях. Всичките й нокти бяха изтръгнати. В гърлото на Калан отново заседна горчивата буца.
Рансън погледна жената строго.
— Кажи какво знаеш за това убийство!
Госпожа Сандерхолт го погледна, без да примигва с очи. Прехапа долната си устна. От очите й потекоха сълзи. Беше ясно, че не иска да говори. Рансън удари с юмрук по масата.
— Говори! Или ще намерим доказателства, че си съучастница в убийството.
— Госпожо Сандерхолт — каза Калан нежно и жената я погледна. — Госпожо Сандерхолт, аз знам истината и ти я знаеш, това е най-важното. Тези хора ще направят, каквото са решили, със или без твоята помощ. Не искам да страдаш заради мен. Моля те, кажи им това, което искат да чуят.
По лицето на жената потекоха сълзи.
— Но…
Калан настръхна.
— Госпожо Сандерхолт, аз, Майката Изповедник, ти заповядвам да свидетелстваш срещу мен.
Госпожа Сандерхолт се опита да й се усмихне. След това извърна лице към Съвета.
— Видях Майката Изповедник да се промъква зад принц Фирен. Тя му преряза гърлото. Не му даде никаква възможност да се защити.
Рансън се усмихна и кимна.
— Благодаря ти, госпожо Сандерхолт. Въпреки че беше нейна приятелка, ти застана срещу нея и прие да свидетелстваш, защото искаш Съветът и хората да научат истината?
По лицето й продължаваха да текат сълзи.
— Да. Макар да я обичах, трябваше да кажа на хората каква убийца е.
Изведоха я навън. Съветът единодушно обяви Калан за виновна. Рансън вдигна ръка за тишина, преди да се обърне към залата.
— Майката Изповедник е виновна по всички обвинения!
Хората в залата се разкрещяха, чуваха се викове за незабавна екзекуция. Той отново вдигна ръка, за да спре виковете.
— Тя е обвинена в престъпления срещу народа на Средната земя. Хората трябва да получат справедливо възмездие за страданията си. Ще им бъде дадена възможност да присъстват на обезглавяването. То ще стане след няколко дни, за да могат всички, които са страдали от нейните престъпления, да присъстват на екзекуцията. — Рансън се обърна към нея: — Мислиш, че можеш да използваш магията си върху мен, нали, Майко Изповедник?
Тя наистина си го бе помислила, след като разбра, че ще умре. Но не каза нищо. Усмивката на Рансън беше студена и жестока.
— Няма да успееш. Ще те лиша от три неща. Първо, от твоята сила и нейния символ. Второ, от достойнството ти. И, трето, от живота ти.
Стояха един срещу друг. Калан разбра, че не може да направи нищо срещу силата, която се движеше във въздуха около нея.
Магьосникът вдигна ръце. Калан видя светкавицата. Изкрещя, щом тя се заби в тялото й. Все едно бе скочила в ледена река. В очите й се появиха сълзи. Никога не бе предполагала, че студът може да причинява толкова силна болка. Но сега вече го знаеше.
Нещо отвътре се опитваше да разкъса гърдите й. Изкрещя. Изведнъж осъзна, че е паднала на колене. Рансън държеше ръце над главата й. Когато болката отмина, тя изпадна в паника.
От силата й не бе останала и следа. Чувстваше се съвсем празна. Толкова пъти беше искала да се освободи от силата си, но никога не беше и помисляла как би се чувствала без нея. Отново извика. Лицето й бе обляно в сълзи. Сякаш се бе изправила гола пред погледите на всички тези хора. Наложи си да не плаче. Той я сграбчи за косата и я повлече по студения под. Взе меча на принц Фирен и отсече косата й почти до основата на врата. Косата, която Ричард толкова харесваше. Тя преглътна сълзите, напиращи отново в очите й.
Невил Рансън хвърли няколко шепи от косата й на подивялата тълпа. Калан, паднала на колене, гледаше в нищото, докато войниците завързаха китките й зад гърба. Рансън я хвана под мишниците и я изправи на крака.
— Първото е изпълнено, Майко Изповедник. Лиших те от силата ти и от нейния символ. Както обещах. Сега ще се погрижа и за останалото.
Калан мълчеше. Нямаше какво да каже. Войниците я помъкнаха нанякъде. Не обръщаше внимание къде я водят. Мислеше си за Ричард и се надяваше, че той ще си спомни колко много го е обичала. Потъна в спомени. Издигна се над Съвета. Добрите духове я бяха изоставили.
Това, което ставаше с нея, не можеше да я изкара от вцепенението й. Празнотата от загубата на силата беше равна на половин смърт. Никога не беше предполагала, че силата означава толкова много за нея, че съставлява огромна част от съществото й. Сега, когато я изгуби, си даде сметка. Не можеше да си представи живота си без магията.
Помисли си, че Ричард беше единственият, който я възприе такава, каквато е — с нейната сила. Самата тя така и не успя да го направи напълно, но не и Ричард. Сега го направи, но беше твърде късно. Страдаше за загубата на магията си повече, отколкото за загубата на живота си. Вече знаеше как се чувстват другите същества, когато загубят магията си. Страдаше и за тях.
Ръката на Рансън я блъсна към една желязна врата в тесния коридор. Един от войниците отключи. Калан познаваше тази врата. Тук приемаше изповедите.
— А сега второто ми обещание, Майко Изповедник, ще те лиша от достойнство.
Калан изохка, когато той я сграбчи за остатъка от косата й и дръпна главата й назад. Докато стоеше така безпомощна, с болезнено вързани зад гърба китки, Рансън я целуна по врата.
Точно там, където я беше целунал Мрачният Рал.
През тялото й премина същият вледеняващ ужас. Потръпна от отвращение при този спомен. В съзнанието й отново изплуваха младите жени от Ебинисия, но този път се видя като една от тях.
— Сам бих те изнасилил — прошепна в ухото й Рансън, — но намирам чувството ти за достойнство за отвратително.
Вратата пред тях се отвори и без да каже нищо повече, той я блъсна вътре.
Петдесет и девета глава
Усещайки как пада в празното пространство, Калан отвори уста да изкрещи, но преди да има време да осъзнае какво ще стане, когато се удари в пода, нечии груби ръце се вкопчиха в нея и я повалиха върху ледените каменни плочи. На светлината на единствената факла, която мъждукаше в помещението, видя няколко ухилени мъжки лица.
Въжето се впиваше в китките й. Ужасът и чувството за безпомощност я подтикнаха към отчаяни действия. Изрита един в слабините. Беше повалена по гръб на пода, но можеше свободно да движи краката си. Заби тока на ботуша си в лицето на друг, който се навеждаше над нея. Той изкрещя и политна назад.
