принудена да проституира, за да ги изхранва.
Калан знаеше, че това е лъжа. Винаги се намираха такива хора, които за няколко гроша бяха готови да разкажат какво ли не. През следващия час един след друг се нижеха „свидетели“ и всички разказваха покъртителни истории за глад и мизерия, за това как Дворецът не се грижел за тях и как децата им умирали от глад. Хората се бяха навели над балконите, за да чуват по-добре, някои дори плачеха заедно със свидетелите. Калан разпозна някои от тях. Спомни си физиономиите им. Госпожа Сандерхолт неведнъж им беше предлагала работа. Но те обикновено идваха, открадваха, каквото могат, и изчезваха. Сега госпожа Сандерхолт предпочиташе да им дава пари и да не ги допуска в Двореца.
Когато и последният свидетел разказа покъртителната си история, магьосник Рансън стана на крака и след като извърна глава във всички посоки, каза:
— Майката Изповедник разполага с несметни богатства, които смята да използва, за да финансира войната срещу народа на Средната земя, който с удоволствие би се отървал от нейната тирания. Тя най- напред краде вашата храна и храната на децата ви, а след това, за да отвлече вниманието ви от стържещия глад в стомасите ви, си измисля някакъв въображаем враг, с когото да започне война. Средствата за тази война са вашите с пот на челото изкарани пари. Които тя е откраднала за и бездруго богатите си приятели! Докато вие умирате от глад, тя се храни добре! Докато вие нямате дрехи на гърба си, тя купува оръжие! Докато вашите синове проливат кръвта си в битките, тя се къпе в разкош! Докато вашите близки са несправедливо обвинявани в престъпления, тя използва магията си, за да ги накара да признаят нещо, което не са извършили. И по този начин потушава протеста им срещу тиранията си!
Хората ридаеха. Чувайки последните му думи, мнозина изпаднаха в истерия. Извисиха се гневни гласове, искащи справедливост. Калан се усъмни, че ще я обезглавят. Тази тълпа щеше да я разкъса на парчета, преди да има време да преброи до три.
Рансън вдигна ръце към насъбралото се множество.
— Като представител на Императорския орден заповядвам хората да получат онова, което им се полага по право. Съкровищата на Ейдиндрил ще бъдат използвани по най-разумния начин. Ще бъдат върнати на потиснатите и онеправданите. Нареждам на всяко семейство да се дава по една златна монета месечно, за да се обличате и да изхранвате децата си. Под управлението на Императорския орден няма повече да умирате от глад.
Залата се ободри. Всички започнаха неистово да ръкопляскат и възгласите им не стихнаха цели пет минути. Рансън седеше отпред и потропваше с пръсти по масата, докато чакаше овациите да стихнат. Не сваляше очите си от Калан, нито пък тя от него. Тя беше наясно, че житейските трудности не се решават толкова лесно. Знаеше, че привидната доброта може да се окаже по-страшна от всяка жестокост. Изчисли наум, че ако бъдат раздавани по този начин, парите в хазната ще стигнат за пет, най-много шест месеца. Запита се какво ще стане на седмия месец, когато парите ще свършат, а дотогава хората ще са спрели да работят, да сеят нивите си, да произвеждат. Тогава със сигурност щеше да настъпи глад. Това щеше да е истинският резултат от подобна щедрост.
Залата най-после утихна. Рансън се наведе напред.
— Никой не може да каже колко хора са загинали от глад или в битка по време на твоето управление, Майко Изповедник. Обвинявам те в предателство срещу народа на Средната земя. Не виждам причина да излагаме още доказателства, които са толкова много, че ще отнеме седмици.
Съветниците закимаха одобрително. Рансън удари с юмрук по масата:
— В такъв случай, виновна по първото обвинение: предателство!
Залата отново се ободри. Калан стоеше неподвижно, сложила маската на Изповедник на лицето си. Рансън продължи да чете обвиненията, за някои от които тя дори не можеше да повярва, че могат да бъдат произнесени със сериозно лице. Появяваха се и изчезваха свидетели, които даваха показания за жестокости, които Калан си мислеше, че всеки здравомислещ човек би приел със смях. Никой не се засмя. Хора, които не беше срещала никога през живота си, споделяха личните си впечатления от неща, за които единствено Изповедниците би трябвало да знаят. Докато слушаше какво си мислят хората за нея, в гърлото й се надигна буца. Хората споделяха невероятни страхове и всякакви клюки за престъпления, извършени от Изповедниците и конкретно от Майката Изповедник.
Тя, както и другите Изповедници, бе посветила целия си живот на тези хора, а те през цялото време са вярвали на тези ужасии. Докато слушаше показанията на един свидетел, в които се казваше, че за да запазят магическата си сила, Изповедниците трябвало редовно да се хранят с човешка плът, Калан си помисли, че в залата ще избухне смях. Вместо това видя ужасени погледи и чу как всички ахнаха едновременно. Трябваше да се ухапе отвътре по бузата, за да не избухне в сълзи. Не защото я обвиняваха в подобни неща, а защото виждаше, че хората искрено им вярват.
Накрая престана да слуша. Докато Рансън продължаваше да чете обвиненията и да извиква свидетелите, а Съветът я обявяваше за виновна за престъпление след престъпление, тя си мислеше за Ричард. Опита се да си припомни всички мигове, които бяха прекарали заедно, всички случаи, когато се бе усмихвал, всички пъти, в които го бе докосвала. Всяка целувка.
— Смяташ всичко това за забавно! — изкрещя Рансън.
Калан вдигна поглед. Установи, че на лицето й грее усмивка.
— Моля?
Близо до нея една жена хлипаше в кърпичката си. Калан примигна и отново погледна Рансън.
— Съжалявам, май изпуснах част от представлението.
Тълпата изръмжа нервно. Рансън се облегна назад и отвратен поклати глава.
— Виновна за упражняване на Изповедническа магия върху деца!
— Какво? Ти да не си луд? Деца?
Рансън посочи плачещата жена.
— Тази жена се закле, че детето й е изчезнало, както и много други деца. И че е публична тайна, че Изповедниците отвличат деца, за да се упражняват върху тях. Като магьосник мога да потвърдя верността на думите й.
Тълпата виеше от гняв. Калан го погледна.
— Боли ме главата. Би ли ми направил една услуга — защо не я отсечеш?
— Неловко ти е, а, Майко Изповедник? Неловко ти е да се изправиш срещу всички тези хора, които за пръв път имат възможност да застанат лице в лице със своя потисник, да чуят за нечувани престъпления!
Калан отново сложи маската си на Изповедник, за да не заплаче.
— Единственото, за което съжалявам е, че отдадох целия си живот на народа на Средната земя. Ако знаех, че ще са толкова неблагодарни и ще повярват на тези гадости след всичко, което съм направила за тях, щях да бъда по-голяма егоистка и да ги оставя да разберат наистина какво значи тирания.
Рансън се намръщи.
— Ти си работила за Пазителя през целия си живот.
Тълпата отново се разшумя.
— И продължаваш да му служиш. Ти продаде душата на народа си на своя господар — Пазителя на отвъдния свят.
Хората крещяха от истеричен ужас. Под високия купол отекнаха викове за отмъщение. Размахвайки юмруци, тълпата напираше напред. Стражите задържаха хората с копията си. Рансън вдигна ръце и призова за ред и тишина. Калан се огледа.
— Предавам ви в ръцете на Императорския орден! — извика тя високо. — От доста време се боря, за да ви спася. Вие ще бъдете наказани за това, че повярвахте на лъжите. Наказани заради егоистичните желания, които този човек събуди във вас. Аз вече знам, че ще умра и никога повече няма да мога да ви помагам. Съжалявам само за сълзите, пролени заради вашите страдания. Вие всички ще отидете при Пазителя. — Калан гледаше магьосник Рансън. — Хайде, да приключваме. Отсечете главата ми! Прилоша ми от това нечувано изопачаване на истината. Ти и твоят Императорски орден победихте. Убий ме, за да се отърва от този живот и да отида в света на духовете, където няма да страдам заради това, че се опитвам да помагам на някого. Признавам всичко. Екзекутирайте ме. Виновна съм за всичко! — Тя погледна към тялото в краката си. — Освен за убийството на тази келтонска свиня. Сега ми се иска да го бях направила, но за съжаление не мога да се похваля с това.
