Войниците се появиха тичешком и вдигнаха глави към нея.
— Дипломатическите привилегии са премахнати! Ако видя още веднъж тази келтонска свиня или някой от неговите гвардейци в този Дворец преди сесията на Съвета утре сутрин, ще ви одера живи, след като го убия със собствените си ръце.
Войниците вдигнаха ръка за поздрав и излязоха. Във фоайето Калан мерна лейди Ордит, която наблюдаваше с интерес току-що случилото се.
— Лейди Ордит!
Тя вече бе вдигнала очи към нея.
— Доколкото си спомням, споменахте, че сте отседнала в двореца на Келтон. Тогава да не съм ви видяла повече в моя Дворец!
Калан се извърна на пети и чу зад себе си нещо за довиждане, което промърмори лейди Ордит. Тръгна към стаята си. По пътя събра няколко от стражите, които стояха на пост в коридорите. Изчака пред вратата, докато направят шпалир.
— Ако някой влезе в стаята ми тази нощ, най-добре ще е да бъде само през труповете ви! Разбрахте ли ме?
Всички я поздравиха в знак, че разбират. Вътре Калан се наметна с пелерината си и излезе на балкона. Нощта беше леденостудена. Тя застана до перилото и погледна към двора под себе си. Искаше й се да избяга, но не можеше. Беше Майката Изповедник. Трябваше да направи онова, което бяха правили всички Майки Изповедници преди нея — да защитава Средната земя. Беше съвсем сама. Нямаше кой да й помогне да изпълни задължението си.
Докато гледаше как пламъците се издигат и поглъщат леглото й, по бузите й закапаха сълзи. Леглото, което беше обещала на Ричард.
Петдесет и осма глава
Отражението на Майката Изповедник, облечена в бялата рокля, танцуваше върху всяка от полираните черни мраморни колони, докато тя прекосяваше изложбената зала, за да влезе в залата на Съвета през личния си вход. Беше подранила с един час. Искаше да седне на стола си и да наблюдава пристигането на всеки от съветниците. За да не им оставя време за разговори, докато я чакат.
Отвори вратата и замръзна на мястото си. Залата беше претъпкана. Всички съветници бяха по местата си. Балконите бяха пълни с хора — не само официални лица, чиновници, персонал и благородници, но и обикновени хора — фермери, търговци, готвачи, каруцари, занаятчии. Мъже и жени от всички съсловия. Щом се показа на вратата, хиляди очи се впиха в нея. Възцари се пълна тишина. На Стола на първия седеше някой. Не го виждаше от вратата, но знаеше кой е.
Вдигна пръсти към костената си огърлица и се помоли на добрите духове за сила и защита. Тръгна през обляната в светлина зала и стъпките й отекнаха в просторното помещение. На пода пред подиума имаше нещо, но тя не можеше да разбере какво е.
Когато се приближи до овалната маса, видя, че мъжът, който седи на Стола на първия, не е онзи, когото очакваше да види. Нещото на пода, което до преди малко не можеше да различи, бе тялото на принц Фирен. Кожата му беше пепелява, ръцете — скръстени върху пропитата с кръв риза. Мечът бе върху тялото му. Гърлото му — прерязано почти до началото на гръбначния стълб.
Калан вдигна глава към сериозните тъмни очи, които я наблюдаваха. Той се наведе напред на стола и се подпря върху масата пред себе си. Един бърз поглед й разкри нещо, което не бе забелязала досега — цялата зала бе обградена от стражи. Тя стрелна с яден поглед мъжа с тъмната коса и брада:
— Махай се от стола ми или ще те убия със собствените си ръце!
Въздухът в залата зазвънтя от изтеглените мечове. Без да свали очи от нея, мъжът направи жест с ръка и всички мечове се прибраха в ножниците.
— Няма повече да убиваш хора, Майко Изповедник — каза той с равен глас. — Принц Фирен беше последната ти жертва.
Калан се намръщи.
— Кой си ти?
— Невил Рансън. — Без да я изпуска от очи, той протегна напред ръка и обърна длан. Появи се малко огнено кълбо. — Магьосник Невил Рансън. — Продължи да я гледа, а огненото кълбо бавно се издигна към красивия купол на залата и се разпръсна с гръм на хиляди искри.
Залата ахна. Магьосник Рансън отвори един свитък пред нея.
— Има много обвинения срещу теб, Майко Изповедник, откъде искаш да започнем?
Без да обръща глава, Калан опита да се ориентира в обстановката. Нямаше начин да избяга. Никакъв. Дори и мъжът пред нея да не беше истински магьосник.
— След като всички обвинения явно са скалъпени, все едно откъде ще започнеш. Защо не прекратим този фарс и не преминем направо към екзекуцията.
В залата настъпи мъртва тишина. Магьосник Рансън не се усмихна. Само повдигна вежди.
— О, не става въпрос за фарс, Майко Изповедник, а за сериозна работа. Ние сме тук, за да помогнем на истината. За разлика от Изповедниците, аз отказвам да налагам смъртно наказание на невинни хора. Преди да свършим работата си днес, всеки един тук ще знае истината за твоето предателство. Искам хората да научат цялата истина за твоята отвратителна тирания.
Калан сключи ръце пред себе си и изправи гръб. На лицето й бе застинала маската на Изповедник. Всички в залата леко се наклониха напред.
— Тъй като списъкът е доста дълъг — каза Рансън, — ще започнем с най-сериозното обвинение. — Той сведе поглед. — Предателството.
— И откога това да защитаваш народа на Средната земя се счита за предателство?
Магьосник Рансън удари с юмрук по масата и скочи на крака.
— Да защитаваш народа на Средната земя! Никога през живота си не съм чувал толкова неприлични думи от устата на жена. — Той приглади жълтеникавата си роба и отново седна. — Твоята „защита“ се изразяваше в това да въвлечеш народа на Средната земя във война. Ти обрече хиляди хора на смърт, за да не може никой да ти попречи да управляваш. Да управляваш с единодушното съгласие на Съвета, бих добавил.
— Едва ли е „единодушно“, щом Майката Изповедник е против…
— Тя е против, подбуждана от свои собствени егоистични мотиви.
— И кой предлагаш да управлява Средната земя? Келтон? Ти самият?
— Спасителят на всички народи. Императорският орден.
По тялото й преминаха ледени тръпки. Тя почувства как огромният купол над нея се сгромолясва върху плещите й. Зави й се свят. Помисли си, че ще повърне тук, пред всички. Стегна се, за да не позволи на буцата в стомаха си да тръгне нагоре.
— Императорският орден! Императорският орден изкла народа на Ебинисия. Те смазват всеки свой противник, за да управляват безнаказано и еднолично.
— Лъжи! Императорският орден управлява с любов към хората. Те просто искат да сложат край на кръвожадните ти намерения!
— С любов към хората! Те изнасилиха и изклаха народа на Ебинисия.
Рансън се изсмя подигравателно.
— Хайде, хайде, Майко Изповедник, Императорският орден не е убивал никого. — Той се обърна към един мъж, когото Калан не познаваше. — Съветнико Търстан, да си чувал за някакво нападение над вашия престолен град?
Младият мъж изглеждаше искрено изненадан.
— Преди два дни пристигнах от красивия град Ебинисия. Там никой не е чувал, че е бил заклан.
Тълпата се изкикоти заедно с него. Рансън се усмихна победоносно.
— Не си очаквала, Майко Изповедник, че ще имаме свидетели срещу твоите измислени истории. Това са само измислици, с които целиш да създадеш страх у хората и да ги подтикнеш към война. — Рансън щракна с пръсти. Към него се приближи жена с раздърпани дрехи. Магьосникът много внимателно й каза да не се страхува и да разкаже историята си. Жената заплака. Децата й умирали от глад, защото нямала пари. Била
