Трима от мъжете посегнаха към нея. Тя ги плесна през ръцете.
— Нали се разбрахме, един по един! — Погледна едрия мъж в очите. Той се изправи срещу другите и те отстъпиха назад. — Как се казваш?
— Тайлър.
— Един по един. Хайде, Тайлър. Докосни ме.
Между каменните стени отекна звукът от тежко дишане. Едрият мъж посегна и я погали. Струваше й огромни усилия да държи краката си разтворени. Едва си поемаше дъх. Молеше се той да не забележи, че цялата трепери. Ръката му се плъзна по тялото й и на лицето му грейна похотлива усмивка. Тя игриво го бутна по ръката и събра колене.
— Виждаш ли? Не е ли по-приятно, отколкото с някоя глезла, която припада при първото докосване и след това лежи на пода като умряла риба?
Другите мъже се развикаха, че е така. Тайлър отново я погледна с подозрение.
— Нещо ми приличаш на Изповедник.
Калан се изсмя.
— На Изповедник ли? — Тя му показа късата си коса. Усещането едва не я накара да закрещи. — Така ли изглеждат Изповедниците?
— Не… но тая рокля…
— Ами — каза Калан, — една не я искаше и аз я взех на заем.
— За пръв път чувам, че ще обезглавяват някого, задето откраднал кат дрехи. Какво си направила, че те хвърлиха тук при нас?
Тя вирна брадичката си.
— Нищо не съм направила! Невинна съм!
Мъжете се захилиха. Един през друг започнаха да крещят, че и те са съвсем невинни. Тайлър не се смееше с тях. Гледаше я лошо. Тя знаеше, че трябва да направи нещо, и то много бързо. Сърцето й биеше така, че си помисли, че може да изскочи от гърдите й. Но все пак успя да си наложи да хване ръката му и да я сложи отново между краката си, след това стисна бедра. Похотливата усмивка се върна на лицето му и приспа бдителността му.
— И какво искаш да правим? — попита той.
— Аз ще се разположа тук, а вие ще идвате при мен. Един по един. Така ще се чувствам достатъчно сигурна, за да изпитам удоволствие от всеки един от вас. Вие също. — Тя погледна едрия мъж, облиза устните си и му се усмихна. — Имам само още едно условие. Винаги съм мечтала да го направя с едър мъжага като теб. Искам ти да си пръв.
Погледът му я накара да изтръпне. Каза си, че тя е Майката Изповедник и че не трябва да губи присъствие на духа. Отново облиза устните си и придърпа ръката му по-нагоре. Тайлър избухна в смях. Другите също се изсмяха нервно.
— Всички вие, изискани госпожички, можете да се правите на каквито си поискате, но стигне ли се до това, се превръщате в едно — в курви. Всичките сте еднакви. — Усмивката му изчезна и той я погледна така, че сърцето й прескочи. — Извих врата на последната курва, дето се правеше на нещо повече от мен, и реших, че ще я накарам да промени мнението си. Оня магьосник ни каза какво ще стане с нас, ако те убием, но това не значи, че няма да те накараме да съжаляваш, ако не удържиш на думата си.
Калан едва успя да кимне с глава и да му се усмихне.
— Хайде, да започваме!
Той замахна с ръка и запрати всички останали в другия край на дупката, докато тя отчаяно се опитваше да извика силата си. Мъжът им изръмжа да се споразумеят кой ще е следващият.
И се обърна към нея.
Започна да разкопчава панталона си.
Калан неистово се опитваше да измисли нещо, което да забави нещата. Имаше нужда от време, за да разбере как може да си върне силата.
— Искаш ли първо целувка?
— Не ми трябват никакви целувки — избоботи той. — Разтвори си краката, както преди малко. Беше гот.
— Е, аз… само защото целувка от такъв едър, красив мъж би накарала всяка жена да направи всичко, което той пожелае.
Той спря за миг, след това я сграбчи за рамото и я блъсна в пода.
— Ти по-добре се залавяй за работа, защото започвам да губя търпение.
— Нали ти обещах, но първо ме целуни.
Тайлър притисна устни до нейните. Дъхът й секна, когато ръката му грубо се плъзна между краката й. Този път движението беше категорично и настойчиво, не като преди. Той взе задъхването й за съпричастие и притисна устните си още по-силно. Тя обви ръце около врата му. От миризмата му й се повдигаше.
Опита се да намери онова място на покой и тишина, както правеше винаги когато се готвеше да използва силата си. Не успя. Нямаше го. Отчаяно търсеше магията си, но не я намираше.
От мисълта, че е загубила, очите й се напълниха със сълзи. Тайлър беше започнал да диша тежко. Притискаше устните си в нейните толкова силно, че зъбите й болезнено се врязваха в плътта й. Преструваше се, че й доставя удоволствие.
Беше почти невъзможно да се съсредоточи при ужаса, който изпитваше от ръката му между краката си. Но не посмя да го прекъсне. Докато си налагаше да държи краката си разтворени, в гърлото й се надигна паника. Токовете й се притискаха до земята и краката трепереха в ботушите й.
Започна да се укорява. Та тя беше Майката Изповедник. Беше използвала силата си толкова пъти. Опита отново.
Нищо.
Споменът за момичетата в двореца на Ебинисия й пречеше да се съсредоточи.
В същия миг си помисли за Ричард. Почти извика от копнеж по него. Ако искаше да го види някога отново, трябваше да използва магията си. Трябваше да е силна. Трябваше да го направи заради него.
Нищо.
Осъзна, че стене от болка. Тайлър го прие за изблик на страст. Отлепи за миг лицето си от нейното.
— Разтвори си повече краката, нека другите момчета видят колко много си пада по Тайлър засуканата мацка.
Почти без да мисли, тя събра пети и разтвори колене. Мъжете изреваха одобрително. Усещаше как ушите й горят. Спомни си думите на Рансън, че ще я лиши от достойнството й. Тайлър отново притисна устните си в нейните. От очите й потекоха сълзи.
Не се получаваше. Не можеше да намери силата си, ако изобщо беше у нея. Нямаше избор. Щеше да се наложи да направи онова, което сама бе предложила на мъжете. Отказът й би прибавил към другото и бой. Нямаше спасение.
Помисли си за бедните жени от Ебинисия. Точно това щеше да се случи и с нея. Положението беше безнадеждно. Мислено се предаде. Остави се на онова, което знаеше, че ще последва.
Изведнъж в съзнанието й изплува нещо, което й бе казал баща й: „Ако някога се предадеш, Калан, си загубена. Бори се с всички сили. До последен дъх, ако се наложи, но не се предавай. Никога. Не им подарявай победата. Бори се с каквото можеш до последния си дъх.“
Тя не правеше това. Беше се предала.
Тайлър се изправи.
— Достатъчно с целувките. Вече си готова.
Времето й беше изтекло. Запита се дали Ричард ще я намрази заради това. Не. Щеше да разбере, че не е имала избор. Щеше да бъде разочарован само ако тя се срамува от това, че е станала жертва. Той беше страдал неописуемо, преди Дена да получи онова, което иска. Знаеше какво е да си безпомощен. Тя не го упрекна за онова, което е бил принуден да направи. И той нямаше да я упрекне. Щеше да я утеши.
Ако не стане с този, щеше да опита със следващия. Може би с него щеше да се получи. Щеше да опита с всеки от тях. Нямаше да се предаде. Трябваше да си върне силата.
— Дръж си краката разтворени — изръмжа Тайлър и смъкна панталона си.
Тя установи, че без да иска, е събрала коленете си. Безропотно ги разтвори отново. По лицето й се
