изтърколи една сълза.
„Добри духове, започна да се моли тя, помогнете ми.“
Нищо.
Добрите духове никога не й бяха помагали. Независимо че правеше всичко, за да им угоди. Независимо от горещите й молитви. И сега нямаше да й се притекат на помощ.
Да вървят при Пазителя всички безполезни добри духове.
„Не плачи, момиче, каза си тя, трябва да победиш. Бори се до последния си дъх, ако се наложи.“
— Моля те — каза на глас, — само още една целувка?
— Достатъчно се целувахме. Време е да изпълниш обещанието си. Време е за мен.
Калан придърпа пети колкото се може по-нагоре, разтвори коленете си възможно най-широко и размърда дупето си.
— Моля те, ти целуваш по-добре от всеки друг мъж на света. Само още една? Моля те? — Тя гледаше как гърдите му се движат учестено. — След това ще ти доставя удоволствие, което не си изпитвал с никоя друга жена. Само още една целувка.
Той се отпусна върху нея, между краката й. Тежестта му изкара въздуха от дробовете й.
— Още една, след това е твой ред.
Той долепи отвратителното си лице до нейното. Беше престанал да се владее. Хапеше устните й със зъби. Тя се опита да не обръща внимание на парещата болка, която й причиняваше. Обви с ръце мускулестия му врат. Дробовете й изгаряха за въздух. Това беше последната й възможност. Последният й дъх. „Бори се до последен дъх, повтаряше си наум, бори се!“
За Ричард.
Както беше правила безброй пъти преди това, освободи ограничителите си, макар да не почувства сила, която да напира в нея.
Беше все едно да скачаш в бездънна черна дупка.
Гръмотевица без гръм.
Страхотният удар във въздуха разтресе помещението, от стените се посипаха каменни отломки.
Всички мъже изкрещяха от болка поради близостта си до нея в момента, в който освободи силата си.
Калан почти изкрещя от щастие. Отново усети магията в себе си. Беше слаба, тъй като току-що я бе изразходвала, но се усещаше. Беше се върнала. Никога не я бе напускала. Рансън си бе послужил с магия, за да я накара да му повярва. Да повярва на една лъжа.
Челюстта на Тайлър се отпусна и той се дръпна назад, загледан в очите й.
— Господарке! — прошепна той. — Заповядай ми нещо.
Другите мъже настъпваха към тях.
— Защитавай ме!
В стените се удряха глави и по камъните потече мозък и кръв. Тайлър чупеше ръце и крака. Свирепата битка продължи няколко минути, докато Калан успее да обуздае Тайлър и да го накара да направи, каквото тя искаше — примирие. Не й се щеше той да се бие с всичките мъже. Успееха ли да го омаломощят, с нея е свършено. Искаше да раздели двата лагера — Тайлър и тя да са в единия ъгъл, като той се грижи за безопасността й, а останалите — в другия. Това й даваше най-много шансове за оцеляване, докато възвърне силата си.
Тя крещеше заповеди както на Тайлър, така и на другите мъже. Само шест от тях бяха на крака, готови да продължават да се бият яростно. Един се валяше на земята и виеше от болка, а от ръката му стърчеше счупена кост. Други четирима, включително онзи, когото бе изритала в лицето, не помръдваха.
Калан им каза, че ще държи Тайлър при себе си, ако те се оттеглят в другия ъгъл и си траят. Те с неохота изпълниха желанието й, като издърпаха при себе си и ранените си другари. Болезнените им стенания ги убедиха да не правят глупости. Калан ги накара да й хвърлят бельото, за да не се налага да праща Тайлър да го вземе. След това седна в ъгъла и опря гръб в стената. Тайлър застана пред нея леко наведен, готов да изпълни мигновено всяка нейна заповед. Останалите наблюдаваха мълчаливо от другия ъгъл.
Тя беше наясно, че това примирие няма да продължи дълго. Рано или късно енергията на Тайлър щеше да се изчерпи. Тогава другите щяха да го хванат. Те също го знаеха.
Шестдесета глава
Нощта напредваше. Мъжете не откъсваха очи от нея, Тайлър я пазеше. От време на време Калан се унасяше в неспокойна дрямка. Нямаше представа колко е часът, но реши, че сигурно скоро ще съмне.
Макар да се страхуваше, защото знаеше, че рано или късно ще дойдат, за да я обезглавят, изпита радост, че е успяла да си върне силата. Че поне в това се е оказала победител. Не добрите духове й бяха помогнали. Помогна си сама. Беше доволна от себе си. Не се предаде.
Добрите духове, както винаги, я бяха оставили сама да се оправя. Изпита гняв към тях. Бе им посветила целия си живот, а те не й бяха помогнали нито веднъж.
Край. Повече не искаше да има нищо общо с тях, нито с неблагодарния народ на Средната земя. Какво й донесе нейната загриженост? Пред Съвета получи възможност да си отговори на този въпрос. Донесе й смъртната омраза на собствения й народ. Същият народ, за когото се бе борила през целия си живот, я мислеше за убийца на деца. Хората не обичаха Изповедниците и се страхуваха от тях по най-различни причини, но тя беше смаяна да разбере какво наистина мислят за нея.
Отсега нататък щеше да се грижи само за себе си и за своите приятели, за Ричард. Всички останали да вървят при Пазителя. Ако иска, да ги прибере всичките! Тя беше дотук. Доскоро беше Майката Изповедник, от днес нататък ще е просто Калан.
Факлите припукаха и помещението потъна в пълна тъмнина.
— Още веднъж ви благодаря, добри духове! — изкрещя тя с пълно гърло. Думите й отекнаха в дупката. — Дано всички отидете при Пазителя!
В тъмнината мъжете започнаха да се приближават към Тайлър. Калан не знаеше какво става. Чуваше само викове, ръмжене и шум. След това нещо издрънча. Не можа да разбере какво. И тогава чу приглушен глас, крещящ името й. Познатият глас идваше някъде отгоре.
— Чандален! Чандален! Аз съм тук, долу, отвори вратата!
— Майко Изповедник! — чу се отново гласът му. — Как да я отворя?
Калан изпищя, когато една ръка се протегна към глезена й. Чул писъка й, Чандален отново я повика. Тайлър се вкопчи в пръстите, стегнали глезена й, и започна да ги извива, докато се чу пукане. В тъмнината отекна мъжки крясък.
— Чандален, трябва ти ключ! Използвай ключа!
— Ключ ли? Какво е това ключ?
— Чандален! — извика тя и блъсна нечия глава, промъкнала се край нея. — Чандален, помниш ли, когато бяхме в града с мъртвите хора? Помниш ли, че стаята на Кралицата беше заключена? И тогава ти показах ключ, с който може да се отвори. Чандален, един от стражите горе трябва да има на колана си метален обръч. Ключът е там. Побързай!
Калан разпозна тежкото дишане на Тайлър, който беше притиснат до стената. Чуваше как яростно раздава юмруци. Отгоре нещо издрънча.
— Майко Изповедник, не се превърта!
— Значи не е истинският ключ! Търси друг!
Някой се хвърли върху нея и я повали на земята. Тя заби нокти в очите му. Мъжът я стисна през кръста. Изведнъж в дупката стана светло. Тайлър видя, че върху Калан има мъж и моментално се хвърли към нея. Отгоре се спусна стълба.
— Тайлър, дръж ги настрани от стълбата!
Тя с един скок се озова до стълбата и се вкопчи в нея. Мъжете едновременно се нахвърлиха върху Тайлър. Калан го чу да изръмжава, след което вратът му изпука. Успя да вкара крака си в едното стъпало, но нечия здрава ръка се вкопчи в глезена й. Тя изрита мъжа в лицето с всички сили и продължи нагоре. Той политна назад и повлече със себе си останалите. Само след секунда всички отново се хвърлиха към
