— Защото ми помогна да разбера жената, която ме обича и винаги ме е обичала. Какъв сляп глупак съм бил! Ти ми отвори очите.
Тя го погледна студено.
— Но сега си тук, Ричард. С времето ще я забравиш. Ще разбереш, че аз съм създадена за теб.
Той се усмихна щастливо.
— Паша, съжалявам, нямам нищо против теб. Ти си прекрасна млада жена. Един ден и ти ще си намериш някого. Би могла да имаш всеки мъж, когото пожелаеш. Всички те харесват. Но аз не съм за теб. Може би ако доживея до сто, но не и преди това…
Усмивката се върна на лицето й.
— Тогава ще чакам.
Ричард я целуна по челото и влезе в стаята си. Не мислеше, че ще може да заспи от превъзбуда и щастие, но бе толкова изтощен от цялото тичане, че едва стоеше на краката си. Последната му мисъл, преди да потъне в прегръдките на съня, бе за Калан. Представяше си я толкова ясно, че все едно стоеше пред него. Виждаше особената й усмивка, дълбоките зелени очи, блестящата дълга коса. Заспа най- щастливия си сън от месеци насам.
През следващите няколко дни се чувстваше така, сякаш краката му не докосваха земята. Всички бяха изненадани от доброто му настроение. Отначало го поглеждаха изпод вежди, но постепенно се заразяваха от веселостта му. Някои от Сестрите се заливаха в непринуден смях, когато им казваше, че са красиви като слънчев ден.
Подтикваше Сестрите, които идваха да го обучават, да полагат още повече усилия, за да му помогнат да открие своя Хан. Караше ги да остават с него повече от обикновено. Сестрите Тови и Сесилия преливаха от ентусиазъм, Мериса и Ничи си позволиха по една доволна, но сдържана усмивка, Армина бе предпазлива, но също се радваше, а Лилиана направо сияеше от щастие. Ричард искаше да свали яката и разбра, че това няма да стане, преди да е направил онова, което те искат от него.
Тъй като отдавна не беше виждал Уорън, един ден реши да слезе в подземието и да провери докъде са стигнали проучванията му. Сестра Беки вече я нямаше, а Сестрата, която я заместваше, се изкикоти, когато той й смигна.
Уорън беше приятно изненадан да го види и въодушевен от някои неща, които бе открил. Нямаше търпение да му ги разкаже. Когато вратата на една от вътрешните стаи се затвори плътно зад тях, започна да разгръща трескаво книгите, натрупани на масата.
— Онова, което ми каза, много ми помогна. Ето, виж тук — Уорън посочи някакви думи, които Ричард не можеше да прочете. — Точно както ми каза. Тук се споменава, че дори Камъкът на сълзите да е пренесен в този свят, сам по себе си той не може да освободи Пазителя.
— И какво толкова му е важното?
— Ами това означава, че той е заключен с няколко ключалки. И това, че една от тях е превъртяна, не означава, че той е на свобода. Съществуват редица начини да му се помогне да избяга, редица магически предмети. Но Камъкът на сълзите трябва да бъде използван от някой от този свят, от някой, който притежава едновременно Адитивна и Субстрактивна магия. Само така може да бъде освободен Пазителят. Онези, които притежават само Адитивна магия, могат да причинят вреда, да разкъсат още повече воала. Но не и да го освободят.
— Мисля — продължи Уорън бодро, — че ако сме достатъчно внимателни, дори този черен камък да е пренесен в нашия свят, не ни грози опасност.
— Камъкът не е черен. Никога не съм ти казвал такова нещо. Описах ти само формата и големината му.
Уорън докосна с пръсти горната си устна.
— Не е черен ли? Тогава какъв е на цвят?
— Кехлибарен.
Уорън кръстоса ръце пред гърдите си и въздъхна с облекчение.
— Благодаря на Създателя! — Той подсвирна от щастие. — Това е новината на годината. Кехлибарен означава, че е докоснат от магьосническа сълза. Това отблъсква Пазителя. Това е все едно ние да ядем червясало развалено месо. Неговите пратеници няма да го докоснат!
Усмивката на Ричард се разшири. Сигурно Зед го е направил. Ето защо нещо в Камъка му напомняше за Зед. Това, след вчерашното му откритие за Калан, му дойде твърде много. Не можеше да задържи толкова много щастие в себе си.
— Уорън, имам и друга добра новина. Влюбен съм. Ще се женя.
Уорън отново подсвирна и го погледна с грейнало лице, но изведнъж усмивката му се стопи.
— Не е Паша, нали? Ако е тя, ще те разбера, вие двамата сте прекрасна…
Ричард го бутна по рамото.
— Не, не е Паша. Ще ти разкажа за нея някой друг път. Не исках да те прекъсвам. Какво още имаш да ми казваш?
— Е, добре. — Уорън придърпа друга книга към себе си. — Има няколко ценни сведения за кръглата кост, за която ми говори, и за скрина. Едното е в разклонено пророчество, свързано със зимното слънцестоене, което ще настъпи след няколко седмици. Пророчеството е доста объркано, с много разклонения. Едва напоследък научихме, че пророчеството за онази жена и нейния народ произтича от вярното разклонение…
Уорън продължи да говори за разклонения и пророчества, в които Ричард постепенно се изгуби напълно. Почти единственото нещо, което запомни, бе зимното слънцестоене.
— Какво общо има всичко това със зимното слънцестоене?
Уорън вдигна глава.
— Зимното слънцестоене. Най-краткият ден в годината. Най-краткият ден и най-дългата нощ. Схващаш ли накъде бия?
— Не. Какво общо има това със скрина?
— Най-дългата нощ в годината. Най-дълга нощ, най-много мрак. Нали разбираш, има определени моменти в годината, когато влиянието на Пазителя върху нашия свят е най-силно. Нему принадлежи светът на мрака и когато ние сме в период на най-много тъмнина, воалът е най-уязвим. Тогава той може да причини най-много злини.
— Значи след няколко седмици, в деня на зимното слънцестоене, ще сме в голяма опасност.
Уорън повдигна доволно вежди.
— Да. Но ти ми даде информация за разрешаването на едно предстоящо пророчество, към което можем да прибавим и това, че знаем кое е вярното разклонение. Нали разбираш, с това зимно слънцестоене е свързано едно пророчество за опасността, грозяща света на живите. Пазителят трябва да разполага с много и правилно подредени елементи, за да бъде това вярно разклонение. Като например с отворена порта. Но за това му е необходим агент в този свят. — Уорън се наведе напред със сияещо лице. — А освен това и скрин. Ако разполага с тази кост от скрин, за която ми каза, той може да призове пазача и да го унищожи. И след това да премине през портата.
— Уорън, това звучи доста страховито!
Уорън махна небрежно с ръка.
— О, няма такова нещо. Има много пророчества, които звучат ужасно като това. Но много рядко може да се случи всички елементи да са си по местата. Така че обикновено страховитите пророчества се оказват произтичащи от грешни разклонения, защото…
— Уорън, не се отклонявай!
— А, да. Ами, нали разбираш, ти ми каза, че костената фигурка, която може да извика скрина, е у твоята приятелка. От друга страна, Пазителят се нуждае от агент в този свят, с какъвто не разполага. При положение, че костта на скрина не е у него и че това разклонение, както знаем, е вярното, значи другото е грешно. Така че сме в безопасност!
Някакъв импулс дълбоко в съзнанието на Ричард се опитваше да му каже нещо, но той скоро бе удавен в увереността на Уорън. Ричард се остави да бъде завладян от ентусиазма на приятеля си. Тупна го по гърба.
— Добра работа си свършил, Уорън. Сега вече мога да се съсредоточа върху това да се науча да
