използвам своя Хан.
Уорън засия.
— Благодаря ти, Ричард. Толкова се радвам, че успя да ми помогнеш! Откакто те познавам, напреднах повече, отколкото изобщо си мислех, че е възможно.
Все още усмихнат, Ричард удивено поклати глава.
— Уорън, никога не съм срещал толкова умен човек, при това толкова млад!
Уорън започна да се смее, сякаш Ричард бе казал най-смешното нещо на света.
— Какво е толкова смешно?
— Ами шегата ти — успя да вметне Уорън през смях, бършейки сълзите от очите си.
— Каква шега?
Смехът на Уорън утихна до приглушено кикотене.
— Ами за мен, дето съм бил млад. Видя ми се страшно смешно.
Ричард задържа любезната усмивка на лицето си.
— Уорън, защо ти се видя толкова смешно?
От смеха на Уорън остана само широка усмивка.
— Защото съм на сто петдесет и седем години.
Ричард настръхна.
— Сега пък ти се шегуваш, нали? Това е шега, Уорън, кажи ми, че е шега!?
Доброто настроение на Уорън се изпари. Той примигна.
— Ричард… ти знаеш, нали? Те би трябвало да са ти казали. Бях сигурен, че са ти казали досега…
Ричард блъсна книгата настрани. Приближи стола си до този на Уорън.
— Какво да са ми казали? Уорън, не ми казвай нещата наполовина. Ти си ми приятел, ако има нещо, трябва да го науча от теб.
Уорън се покашля, след това навлажни устните си с език. Наведе се напред.
— Ричард, съжалявам. Мислех, че знаеш, иначе отдавна да съм ти го казал сам. Наистина.
— Какво да ми кажеш, Уорън?
— За магията. Магията на Двореца на пророците. В нея има елементи както от Адитивната, така и от Субстрактивната магия, които се отнасят по странен начин към външния свят. Това прави времето тук вътре да тече по различен начин.
— Уорън — каза Ричард дрезгаво, — да не би да искаш да ми кажеш, че това се отразява на всички нас? На всички, които носят яка?
— Не… На всички, които живеят в Двореца. Включително и на Сестрите. Върху това място е направено заклинание. Докато Сестрите живеят в Двореца, те остаряват също като нас. Благодарение на това заклинание това става много по-бавно. Времето тук тече по-различно.
— Какво искаш да кажеш с това „по-различно“?
— Заклинанието забавя процесите. За всяка година от нашия живот навън са изминали между десет и петнадесет години.
Ричард завъртя глава.
— Уорън, това не може да бъде истина. Не може!
Той се опитваше да намери някакво доказателство.
— Паша, Паша може би ще…
— Ричард, аз познавам Паша отпреди повече от сто години.
Ричард дръпна назад стола и заби пръсти в косата си.
— Но това е абсурдно. Това е нещо като… Но защо?
Уорън го хвана за ръката и седна до него. Придърпа стола си по-близо до неговия. И заговори с глас, с който обикновено се съобщават лоши новини.
— Обучението на магьосниците продължава много дълго. Според хода на времето на външния свят аз например съм се учил да докосвам своя Хан повече от двадесет години. Но тъй като през това време съм бил тук, в Двореца, ми е отнело две години. Навън са изминали двадесет, а аз съм пораснал само с две. Ако в Двореца не забавят времето, ние всички ще умрем като престарели дядовци още преди да сме се научили как се палят лампите с помощта на Хан. Не съм чувал обучение на магьосник да е продължило по-малко от двеста години. Обикновено отнема около триста, а понякога и повече, близо четиристотин. Магьосниците, които са създали Двореца, са знаели това и така са го отделили от външния свят, където времето има друг ход. Не знам как точно става, знам само, че е истина.
Ричард поклати глава.
— Но… аз искам да махна тази яка. Трябва да отида при Калан. Не мога да чакам толкова дълго, Уорън, помогни ми. Не мога да чакам толкова години.
Уорън заби поглед в пода.
— Съжалявам, Ричард, но не знам как да сваля яката ти, нито пък как могат да се преодолеят бариерите, които ни държат тук. Знам как се чувстваш, въпреки че съм прекарал последните петдесет години почти без да излизам от подземията. Някои от другите момчета не се вълнуват чак толкова от това и казват, че така имат възможност по-дълго да се наслаждават на женска компания.
Ричард бавно се изправи.
— Не мога да повярвам.
Уорън се обърна към него.
— Ричард, моля те, прости ми, че ти казах. Съжалявам. Причиних ти болка. А ти винаги…
Ричард сложи ръка върху рамото на Уорън.
— Ти нямаш вина. Не си го измислил. Само ми каза истината.
Гласът му звучеше, като че ли идваше от дъното на отвъдния свят.
— Благодаря, че ми каза, приятелю.
Когато излезе през вратата, всичките му мечти бяха рухнали. Ако не свалеше веднага яката, всичко щеше да бъде загубено.
Сестра Улиция и Сестра Финела се изправиха веднага щом той влезе в стаята им. Те, както и войниците от охраната пред вратата, се дръпнаха моментално встрани, когато видяха изражението на лицето му. Той премина, без да забави ход, през святкащия въздушен щит. Вратата се отвори пред него, без дори да я е докоснал.
Прелатът седеше на стола си, облегнала ръце върху отрупаната с книги маса. Щом той влезе, очите й се вдигнаха към него. Ричард застана до масата и се наведе напред.
— Трябва да отбележа, Ричард — каза тя с тих глас, — че не съм предупредена за това посещение.
— Защо Сестра Вирна не ми каза?
— Аз й заповядах да не ти казва!
— А защо ти не го направи?
— Защото исках първо да научиш важни за теб неща, за да разбереш по-добре своето значение. Това е основната задача на магьосниците, а и на Прелата също.
Ричард се свлече на колене пред писалището й.
— Ан — прошепна той, — моля те, помогни ми. Трябва да сваля Рада’Хан от врата си. Аз обичам Калан. Имам нужда от нея. Трябва да се върна. Бяхме разделени много дълго. Моля те, Ан, помогни ми.
Тя остана известно време със затворени очи. Когато ги отвори, бяха пълни със съчувствие.
— Казах ти истината, Ричард. Ние не можем да свалим Рада’Хан, докато не се научиш как да си помогнеш сам. А това ще отнеме време.
— Моля те, Ан, помогни ми, няма ли някакъв друг начин?
Тя бавно поклати глава.
— Не, Ричард. С времето ще свикнеш. Всички свикват. За останалите е по-лесно, защото идват тук като момчета и нищо не разбират. Никога не сме го казвали на възрастен човек като теб, който може да направи разликата.
Мислите на Ричард се замъглиха. Сякаш бе попаднал в ужасен сън.
— Но ние ще загубим толкова много време. Тя ще е остаряла. Всички, които познавам, ще са остарели.
