суматоха успяваме да се промъкнем, да убием който ни попадне пред очите и да се изпарим незабелязано. Никой не би искал да се задържи задълго на това място. Те са научени да разпознават външните хора, особено, ако тези външни хора са руси и светли.
Освен това там живеят всякакви прослойки хора. Повечето от редовите войници са най-обикновени гангстери и убийци, които Джаганг има навика да пуска да вилнеят на свобода. Всички те обаче имат достъп само до ограничени места в собствения им лагер. Мъжете, охраняващи зоните с по-висока степен на сигурност, далеч не са толкова тъпи и мързеливи като редовите войници.
Вярно, по численост далеч отстъпват на разхайтената маса разбойници, но пък са добре обучени. Те са винаги нащрек, не дават пиле да прехвръкне в съответната зона и са изключително опасни. Ако някак си успееш да се промъкнеш през морето от бандюги и достигнеш до сърцето на лагера, където се намират палатките за изтезания и шатрите на командния състав, тези професионални войници за нула време ще приключат с теб.
А самите те не са от едно ниво. Външният обръч около сърцето на лагера, освен, че се охранява от тези професионални бойци, е под командването на Сестрите. Те хем живеят там, хем използват уменията си, за да следят за неправомерно нахлуване в зоната. След тях има следващи обръчи, най-напред на елитната гвардейска част, а накрая и на личните гвардейци на императора. Тези мъже от години се бият на страната на Джаганг. Ако някой им се стори подозрителен, го убиват на мига — ако ще да е от елитната гвардейска част на собствената им армия. Достатъчно е да чуят дори най-бегъл слух, че някой говори с неуважение или очерня по някакъв начин императора, и са готови да хукнат по дирите му и да го преследват, докато го пипнат. Такъв човек бива подлаган на мъчения, след което, ако изобщо оцелее, бива екзекутиран. Не казвам, че аз и хората ми не сме готови да пожертваме живота си, за да се опитаме да спасим Зед; просто твърдя, че подобен опит би бил напразна жертва.
В палатката надвисна тягостно настроение, всички бяха обзети от отчаяние.
Рикка върна писмото на генерала, който го вдигна в ръка.
— Случайно да знаете какво е това Вселител, Прелате?
Вирна се взря в сините му очи.
— Крадец на души.
— Моля? — смръщи поглед генералът.
— По време на Голямата война отпреди три хиляди години магьосниците превръщали хора в оръжия. Пътешествениците по сънищата, какъвто е Джаганг, е едно от тези оръжия. Най-разбираемото обяснение, което мога да измисля, е следното: Вселителят е нещо като пътешественик по сънищата — поне в известна степен. Пътешественикът по сънищата прониква в съзнанието на жертвата и го контролира. Доколкото ми е известно, Вселителят е нещо подобно, само че той не завладява съзнанието, а душата ти.
— Но защо? — смръщи чело Рикка.
Вирна разпери безпомощно ръце.
— Не знам точно. Вероятно с цел да контролира избраната жертва. Практиката да бъдат променяни хора с дарбата е доста древна. Обикновено се прави с точно определена цел. С помощта на Субстрактивната магия се отнемат определени черти или качества от същността на даден магьосник примерно, след което се прилага Адитивна магия, за да бъде добавено или усъвършенствано друго качество или способност. По този начин се създават чудовища.
Трябва да призная, че не съм много информирана по тези въпроси. Когато станах Прелат, получих достъп до книги, които не бях срещала никога в живота си. Именно там попаднах на някои сведения, касаещи така наречените Вселители. Те са били използвани, за да се промъкват в душата на други хора и да открадват тяхната същност — духа им.
Трансформирането на хора, за да бъдат създадени същества като Вселителите, е отдавна отмряло изкуство. Наистина не съм добре информирана в това отношение. Но си спомням, че някъде прочетох, че съществата, наречени Вселители, са изключително опасни.
— Отдавна отмряло изкуство, значи — повтори замислено генералът. Явно му струваше доста усилия, за да се овладее да не избухне. — Тоест древните магьосници са създавали оръжия като въпросните Вселители, но как е успял да го стори Джаганг! Той не е магьосник. Възможно ли е да лъже?
— Той упражнява директен контрол върху цяла армия хора с дарбата — отговори на въпроса му Вирна след известна пауза. — Някои от тях умеят да си служат с магия от отвъдния свят. Както споменах, не съм много информирана по тези въпроси, но предполагам, че не е изключено да е намерил начин да го направи.
— Но как? — попита генералът. — Как е могъл Джаганг да направи подобно нещо? Та той дори не е магьосник.
— Той разполага със Сестри на светлината и на мрака — скръсти ръце Вирна. — Предполагам, че повече не му е нужно. Той има доста добри исторически познания. От личен опит знам, че е голям ценител на книгите. Притежава внушителна и наистина доста ценна колекция. Натан, Пророкът, силно се притесняваше от този факт и се постара да унищожи голяма част от най-ценните ни книги, за да не попаднат в ръцете на Джаганг. Въпреки това императорът притежава не по-малко ценни екземпляри — колекцията му е наистина огромна. А сега, след като е завзел Магьосническата кула, има достъп до изключителни библиотеки. Книгите в тях са опасни, иначе не биха били заключени в Кулата.
— И Джаганг има свободен достъп до тях. — Генерал Мейферт прокара пръсти през косата си. Грабна стола, поставен пред малката маса, за облегалката и се подпря на нея. — Вярвате ли му, че е заловил Зед и Ейди?
С въпроса си той отчаяно търсеше някаква искрица надежда, за която да се вкопчи. Вирна преглътна и прие зададения въпрос с дълбока сериозност. Отговори му съвсем честно, като не искаше да им създава фалшиви илюзии. Откакто прочете писмото на Джаганг, самата тя отчаяно търсеше същия лъч надежда.
— Не смятам, че Джаганг е човек, който би получил удовлетворение от безпочвено самохвалство за нещо, което не е постигнал. Предполагам, че казва истината и злорадства, наслаждавайки се на тази ситуация.
Генералът пусна стола и се обърна, замислен над думите на Вирна. Накрая зададе още по-тежък въпрос:
— И дали наистина Вселителят му е заловил Господаря Рал и Майката Изповедник? Мислите ли, че това ужасно създание, въпросният Вселител, наистина скоро ще ги предаде в ръцете на Джаганг?
Вирна се запита дали пък това не е била причината, накарала Ан и Натан да хукнат презглава към Стария свят. Доколкото знаеше, Ричард и Калан се намираха някъде там. Едва ли можеше да съществува по-спешна причина, налагаща незабавна реакция. Дали наистина бе възможно този Вселител вече да ги е заловил, да се е вселил в душите им? Сърцето и падна в петите. Дали пък Ан не знаеше, че Вселителят е пленил Ричард и затова не искаше да говори за мисията си?
— Нямам представа — отвърна накрая Вирна.
— Смятам, че Джаганг допусна грешка — рече Зимер.
— Къде по-точно? — изгледа го въпросително Вирна.
— Той току-що ни показа, че има проблем със завземането на проходите. Увери ни в надеждността на нашата охрана и ни разкри собственото си безсилие. Ако не успее да премине през планината това лято, армията му ще трябва да изкара още една зима в бездействие. И затова той настоява да го пуснем.
Зимата в Д’Хара е студена, особено за хора като неговите войници, които не са свикнали с такива тежки условия. Видях с очите си колко жертви даде армията му през студените зимни месеци. Стотици хиляди мъже бяха покосени от различни болести.
— Но той разполага с достатъчно хора — обори го генерал Мейферт. — Може да си позволи дадените жертви. Свежите попълнения само чакат да им бъде даден знак, за да дойдат на местата на загиналите от болести и студ миналата зима.
— Значи според теб капитанът греши? — попита Вирна.
— Не, съгласен съм, че Джаганг много държи да премине през планината; просто не мисля, че му пука колко жертви ще даде. Най-важната му цел е да завладее света. И тъй като по природа е търпелив, вече вижда осъществяването на целта си съвсем близо, само трябва да протегне ръка, и светът ще е негов. Ние сме единствената пречка по пътя му — препятствието, което отдалечава целта от ръката му. Хората му
