долапа имало гоблен с три бели коня, изправели на задните си крака. Е, какво е? — Отпусна тефтера.
— Топка — преглътна Зед.
— Много ясно, че е топка, дъртофелнико изкуфял — стрелна го с гневен поглед Сестрата. — Въпросът е за какво служи? Какво прави? С каква цел се използва?
Зед спря очи върху топката, не по-голяма от мъжки юмрук. Спомни си.
— Това е детска топка за игра. Целта и е да доставя удоволствие.
Спомни си как тази топка, навремето ярко оцветена, често тупкаше из коридорите на Магьосническата кула, а дъщеря му я гонеше, заливайки се в смях. Беше и я подарил като награда за добри постижения в училище. Обичаше да я изтърколва в някой коридор и да я подбутва с пръчка, все едно разхожда домашния си любимец. Но най-любимото и беше да я удря в пода, за да отскочи и да се блъсне в някоя стена, след което да рикошира в отсрещната стена, а като стигне до някое разклонение, да прехвърчи покрай ъгъла и да се забие в стената на друг коридор. Дъщеря му наблюдаваше по кой коридор ще тръгне топката и хукваше да я гони. Един ден се прибра, цяла обляна в сълзи. Той я попита какво има. Тя се сви в скута му и проплака, че топката и е отишла някъде и се е изгубила. Искаше баща и да я разгуби. Зед и обясни, че ако я потърси хубавичко, най-вероятно ще я намери. Малката се лута с дни из коридорите на Кулата, като отчаяно търсеше любимата си топка. Така и не я намери.
Най-накрая, една ранна сутрин, малко след изгрев слънце, Зед слезе чак до далечния Ейдиндрил и отиде право на пазара. Там за пръв път бе видял сергия, където продаваха такива играчки, и беше харесал топката със зигзагообразните линии за дъщеря си. Купи и нова топка — не съвсем същата, но вместо линии имаше розови и зелени звездички. Съвсем съзнателно избра съвсем различна от изгубената топка, за да не се заблуждава дъщеря му, че желанията се изпълняват ей така, чудодейно. В същото време искаше да и покаже, че съществуват варианти, които разрешават проблемите.
Спомни си как дъщеря му, обгърнала коленете си с ръце, му благодари за новата топка и му каза, че той е най-добрият баща на света и че ще внимава страшно много с новата топка и никога няма да я изгуби. Той се усмихна, докато тя вдигаше ръчичката си до сърцето и произнасяше тържествена момичешка клетва, измислена в движение.
Топката на розови и зелени звездички стана едно от малкото и съкровища. Понеже беше малка, бе сред малкото вещи, които дъщеря му успя да вземе със себе си, когато, вече пораснала, трябваше да избяга заедно със Зед в Средната земя, след като Мрачният Рал я бе изнасилил.
Като малък и Ричард си беше играл с тази топка. Зед никога нямаше да забрави усмивката на лицето на дъщеря си, която гледаше как собственият и син си играе с безценната играчка. Докато наблюдаваше Ричард, в красивите и очи блестяха спомени от нейното детство. Тази топка остана с дъщеря му през целия и живот — до самата и смърт.
А сега пред него стоеше топката, която дъщеричката му бе изгубила. Сигурно се е изтърколила зад шкафа и е попаднала в някоя кухина отзад, където е останала през всичките тези години.
Зед се надвеси напред и отпусна чело върху прашната топка, украсена с избледнели зигзагообразни сини и розови линии — топката, която мъничките пръсти на дъщеря му бяха гушкали, — и зарида.
Сестра Тахира го сграбчи за косата и го изправи.
— Не се опитвай да ме мотаеш. Това е магически предмет. Искам да знам какво представлява и за какво се използва. — Дръпна главата му още по-назад и го погледна от упор. — Знаеш, че няма да се поколебая да направя всичко необходимо, за да те накарам да ми съдействаш. Негово сиятелство не приема извинения за ничий провал.
Зед я погледна и примигна, за да прогони сълзите.
— Наистина е топка, най-обикновена играчка. Това е.
Тя се усмихна презрително и го пусна.
— Великият и могъщ магьосник Зорандер. — Поклати глава. — Само като си помисля колко се страхувахме от теб. А ти си бил нищо и никакъв жалък старчок, който се размеква от рева на някакви си сополанковци. — Въздъхна. — Трябва да ти кажа, че слуховете за теб далеч надхвърлят истинските ти способности.
Сестрата грабна топката и я претърколи в ръката си, като я оглеждаше внимателно. Изпухтя гневно и я хвърли встрани като безполезна. Зед проследи с поглед как топката се изтърколва към пейката, където седеше Ейди. Вгледа се в абсолютно белите очи на чародейката и забеляза, че тя го гледа. Зед извърна глава и зачака Сестрата да приключи с бележките си в тефтера.
— Е, добре — рече накрая Тахира, — да видим какво са разтоварили в съседната палатка.
Войниците го вдигнаха от стола, преди дори да се опита да стане сам. Раменете го боляха, понеже ръцете му доста дълго време бяха непрекъснато вързани на гърба, пък и непрестанно го влачеха насам- натам, стискайки го под мишниците. Вдигнаха и Ейди. Тефтерът хлопна. Четинестата прошарена коса на Сестра Тахира се разклати, щом тя се обърна и ги поведе към изхода.
Тъй като Сестрите бяха наясно с евентуалните опасности, които може би криеха предметите, взети от Магьосническата кула, особено, в случай че към тях се подходи с неуместен вид магия, ги докосваха с изключително внимание, един по един, без да свалят щитовете, предпазващи кутиите, в които ги пренасяха. Зед знаеше, че в Кулата има неща, които не са опасни сами по себе си, но попаднали в близост до други предмети — също безопасни сами по себе си, — придобиват унищожителна сила. В много случаи желаният ефект се постигаше от правилното съчетаване на различни магически предмети.
Сестрите имаха богат опит в боравенето с всякакви езотерични материи, така че ако не друго, поне разбираха основните принципи на действие на нещата. Те се отнасяха към товара с вниманието, дължимо на подобни опасни стоки. След като съответният предмет биваше свален от каруцата, те го поставяха — отделно, без да се доближава до други предмети — в самостоятелна палатка, за да бъде разгледан. Местеха Зед и Ейди от палатка на палатка, за да може магьосникът да огледа всяка безценна вещ, да им каже какво представлява и да им обясни как действа.
Занимаваха се с това от дни — колко точно, Зед не можеше да каже. Въпреки че се стараеше, колкото му позволяваха силите, безкрайните дни и нощи бяха започнали да се сливат в един общ поток в главата му.
Зед увърташе как ли не, но нямаше особено просторно поле за действие. Тези жени разбираха от магия. Не им минаваха някакви си скалъпени обяснения. И се бяха постарали Зед да разбере прекрасно какви последствия го очакват при всеки опит за измама.
Пък и той не знаеше с каква информация разполагат те. Понякога се правеха на пълни невежи по отношение на неща, от които всъщност разбираха доста добре само за да проверят дали казва истината.
За щастие, поне засега, не бяха открили нещо изключително опасно. Повечето вещи в каруците бяха обикновени на вид и обслужваха конкретни цели — пръчка за дистанционно измерване на вода в кладенец, метална решетка под формата на разгънато ветрило, което заглушава думите в дадена стая и те не се чуват в коридора, огледало, в което се вижда, ако някой влезе в друга стая. Макар че вероятно биха влезли в употреба, тези предмети съвсем не бяха толкова опасни или ценни; те нямаше да помогнат на Джаганг да завладее и управлява света.
Всички предмети, открити до момента, не бяха нещо, което една Сестра да не би могла да създаде с помощта на своя магия или заклинания. Най-опасната вещ засега бе заклинание, затворено в богато украсена ваза, която при определени условия, например при напълване на вазата с вода, създаваше температурна инверсия, водеща до огнен взрив. Зед не възнамеряваше да изневерява на себе си или да излага на ненужен риск невинни хора, като разкрие как действа заклинанието; всяка достойна за званието си Сестра би могла да получи същия резултат. Предназначението на това заклинание бе защитно; докоснеше ли други откраднати магически вещи — които, бидейки крадени, бяха белязани с промяна на предполагаемата собственост, разпознаваема от заклинанието, — то би ги възпламенило и унищожило, за да не попаднат в чужди ръце.
Никоя от откритите до момента вещи не би била от кой знае каква полза на Джаганг. В Кулата обаче се намираха неща, които биха му навредили. Например заклинания, като това във вазата, които разпознаваха човека, активиращ магията. В случай че бъдат активирани, от когото трябва, примерно от Зед, тези заклинания не биха причинили нищо лошо; но реши ли да ги задейства крадец, щяха да предизвикат истинско бедствие.
