— Ами, тия местните глупаци, колоните на Сътворението, дето са ви такава слабост, отровиха горкия Господар Рал. По този начин искаха да го принудят да им помогне да се отърват от нас — обясни Николас на императора.
— Отровиха го, казваш? Сигурен ли си?
Николас се усмихна, доловил в гласа на императора нотката на заинтригуваност.
— О, да, повече от сигурен. Горкият човечец се гърчи от болка и има нужда от противоотрова.
— Значи, ще направи нужното, за да си я осигури. Ричард Рал е учудващо изобретателен.
Николас се облегна на масата и скръсти ръце.
— Може да е изобретателен, но засега е загазил здравата. Как да ви кажа, трябват му още две дози от противоотровата. Едната от тях е в Северин. Затова отиде там.
— Нямаш представа на какво е способен този човек. — Николас долови неприкрития гняв в гласа на императора.
— Би било глупаво от твоя страна да го подценяваш, Николас.
— О, аз никога не подценявам хората, Ваше сиятелство — усмихна се многозначително Николас на Джаганг, който го гледаше през чуждите очи. — Как да ви кажа, имам основание да вярвам, че Ричард Рал ще намери противоотровата в Северин. Всъщност разчитам на това. Ще видим. Тъкмо го наблюдавах, когато се появихте. Исках да видя какво ще стане. Но вие ме прекъснахте.
Дори и да намери противоотровата, скрита в Северин, ако иска да живее, ще трябва да си достави и последната доза. Не успее ли да го стори, ще умре.
— И къде се намира тази последна доза?
— У мен. — Николас бръкна в джоба си и с доволна усмивка показа на императора четвъртито шишенце.
Човекът, през чиито очи гледаше императорът, се усмихна.
— Сигурно ще се опита да я вземе от теб, Николас. Макар да е по-вероятно да накара някого да му приготви още противоотрова, вместо да бие път дотук.
— О, едва ли. Нали разбирате, Ваше сиятелство, аз съм доста прецизен в работата си. Отровата, която е поел Господарят Рал, има много съставки, но съставът на противоотровата е далеч по-сложен. Знам това, защото ми го каза — след известни изтезания — единственият човек, способен да я приготви. Научих всичко за противоотровата, до последната подробност. Забъркана е от цял куп билки, които не мога и да си помисля да запомня.
Естествено, разпоредих се човекът да бъде убит. После се погрижих и за онзи, благодарение на чиито изтезания билкарят изреди всичките съставки на противоотровата. Няма начин изобретателният Ричард Рал да се добере до нито един от двамата и да научи какво има в лекарството. Така че, Ваше сиятелство, няма кой да приготви още противоотрова за Господаря Рал. — Николас хвана шишенцето за гърлото и го размаха пред императора. — Това е последната доза. Последната спасителна надежда за Господаря Рал.
Джаганг гледаше шишенцето, разлюляно пред лицето на младия войник. В очите му нямаше и следа от веселост.
— Значи Ричард Рал ще дойде да си я вземе.
Николас издърпа корковата тапа и леко вдъхна мириса. Усети дискретен аромат на канела.
— Нима, Ваше сиятелство?
С театрален жест Николас изля течността на пода.
После пред погледа на Джаганг разклати шишенцето, за да се увери императорът, че вътре не е останала нито капка.
— Е, както виждате, Ваше сиятелство, всичко е под моя контрол. Ричард Рал не представлява проблем. Скоро отровата ще го довърши, освен, ако хората ми не го пипнат преди това. И в двата случая Ричард Рал е мъртъв — точно както наредихте.
Николас се поклони, сякаш завършваше блестящо представление пред взискателна публика.
— А Майката Изповедник? — попита императорът, а на устните на войника се появи сдържана, снизходителна усмивка.
Николас долови в тона му недвусмислените сигнали на сдържан гняв. Не получи подобаващо одобрение за постигнатия резултат и това го подразни. В края на краищата императорът не беше успял сам да се добере до плячката, която преследваше от толкова време.
— Е, ами сега, след като ви казах, Ваше сиятелство — усмихна се снизходително Николас, — че Господарят Рал скоро ще се присъедини към многобройното паство на Пазителя в отвъдния свят, как да бъда сигурен, че ще спазите своята част от уговорката. Бих искал да получа уверение от ваша страна, преди да ви предам Майката Изповедник.
— Откъде си сигурен, че ще я заловиш?
— О, погрижил съм се и за това. Сама ще ми падне в ръцете.
— Как така сама?
— Оставете това на мен, Ваше сиятелство. И бъдете спокоен — ще ви осигуря Майката Изповедник жива — както обещах. Да речем, че ви уредих с Господаря Рал безплатно — дребен подарък от моя страна. Но ако искате да получите плячката, за която бленувате — Майката Изповедник, ще трябва да заплатите нужната цена.
— И каква е нужната цена?
Николас бавно закрачи около човека в центъра на стаята. Вдигнал празното шишенце в ръка, описа кръг наоколо.
— Това тук не отговаря на представата ми за приличен живот. Щом ще трябва изобщо да се живее, имам предвид.
— Тоест искаш богатства в замяна на това, че изпълняваш дълга си към Създателя, към Императорския орден и към своя император.
От гледна точка на Николас онази нощ със Сестрите в гората той бе заплатил многократно повече, отколкото изискваше дългът му. Не го каза гласно, само вдигна рамене.
— Е, нямам намерение да ви лишавам от завладения с толкова усилия свят. Искам само Д’Хара. Империя, достойна да бъде моя.
— Искаш да управляваш Д’Хара?
— Под вашето крило, естествено, Ваше сиятелство — поклони се драматично Николас, но се изправи бързо. — Ще управлявам по вашия пример, като внушавам страх и ужас; всичките ми усилия ще бъдат съсредоточени в една посока — да се жертвам за доброто на човечеството.
Пътешественикът по сънищата гледаше през очите на уплашения войник, които отново проблеснаха заплашително.
— Играеш рисковано, Вселителю, щом искаш такива неща. Явно животът не ти е особено скъп.
Николас се усмихна уморено, като по този начин недвусмислено показа на императора, че му е писнало да му губят времето.
— Мрази, за да живееш — живей, за да мразиш. Накрая усмивката на императора отново разтегли устните на войника.
— Значи си хвърлил око на Д’Хара? Така да бъде. Довърши Господаря Рал и ми доведи Майката Изповедник жива и ще получиш Д’Хара, заедно с правото да я управляваш по свое усмотрение… разбира се, при условие че отдаваш дължимото на Императорския орден.
— Разбира се — повтори Николас и дари Джаганг с любезна усмивка, после наведе глава.
— А щом Ричард Рал е мъртъв, а Майката Изповедник ми падне в ръцете, ще бъдеш провъзгласен за император Николас, владетел на Д’Хара.
— Да пребъде волята ви, императоре.
Джаганг бе човекът, предначертал съдбата на Николас. Именно по негово разпореждане онези Сестри впрегнаха всичките си зловещи способности и успяха, с цената на нечовешки изтезания, да отнемат на Николас цялата му предишна същност, като го подтикнат към едно мъчително прераждане.
Принудиха го да се жертва за каузата им. И не му дадоха никакво право на глас. Сега поне, тъй като се справи прилично с не особено сложната задача да стъпче жалките врагове на Ордена, ще получи своята награда. Ще разполага с богатства и власт, за каквито преди прераждането си не би могъл дори да мечтае.
