— Добре — отвърна Ричард шепнешком.
— Добре ли? Значи според теб е добре, че не ми харесва?
— Аха — каза Ричард. — Щях да съм притеснен, ако беше доволна и безгрижна.
Кара изви устни, готова да отвърне подобаващо, но реши да запази репликата за себе си.
— Тук е — обади се Оуен и дръпна Господаря Рал за ръката.
Ричард погледна към мястото, което сочеше Оуен, после погледът му се върна върху мъжа.
— Значи това е дворец.
— Един от дворците — имаме няколко. Както споменах, ние сме напреднала цивилизация.
Ричард хвърли кос поглед към Калан, но не каза нищо.
Доколкото тя можа да види в здрача, задният двор беше засипан с пръст, тук-там стърчаха туфи трева. Дървеното стълбище на гърба на сградата водеше към балконче с врата на втория етаж. Влязоха през ниска портичка в двора и под стълбището Калан видя стъпала, които водеха под земята.
— Всички са долу. Там крият Мъдреца — прошепна Оуен, след като се озърна.
Ричард обиколи с поглед уличката и околните сгради. Потърка с пръсти челото си.
— И противоотровата е там?
Оуен кимна.
— Искате ли да почакате тук, докато аз сляза да я взема?
— Ще дойдем с теб — поклати глава Ричард.
Калан го хвана за ръката, искаше и се да може да облекчи болката му. Най-добрата помощ беше да вземат лекарството. Колкото по-скоро го отърват от отровата, толкова по-скоро той ще се справи с главоболието, причинено от дарбата.
Някои от хората им чакаха наблизо. Сега, когато отново бяха в град, контролиран от Императорския орден, страхът в очите им се беше върнал. Калан не знаеше как точно двамата с Ричард биха могли да им помогнат да освободят народа си от вражеските орди, но възнамеряваше да измислят нещо. Ако не беше предприела онази отчаяна постъпка — въпреки че не го бе направила нарочно, — тези хора нямаше да страдат и умират под игото на Ордена.
На светлината на последния сивкав лъч, пробиващ здрача, очите на Ричард изглеждаха като от стомана. Той дръпна Дженсън към себе си.
— Вие с Том и Бети останете тук навън и наблюдавайте. Стойте под прикритието на стълбището и балкона. Ако се появят войници, ни извикайте.
Дженсън кимна.
— Ще пусна Бети да попасе тревица. Така няма да изглежда подозрително, ако минат патрули.
— Само не се показвай. Ако войниците видят момиче като теб, няма да разбереш кога ще те грабнат.
— Аз ще се погрижа да не се показва — обади се Том, който тъкмо влизаше в дворчето. После посочи назад с пръст. — Казах на хората да се разпръснат, за да не бият на очи.
Калан и Кара последваха Господаря Рал и Оуен към гърба на сградата. При стъпалата Оуен се спря, като видя, че Ричард се насочва към входа на къщата, вместо надолу.
— Насам, Господарю Рал.
— Знам. Но първо ще проверя вътре. Искам да съм сигурен, че е чисто.
— Това са само празни помещения, където понякога се събират хора.
— Все пак искам да проверя. Кара, почакайте тук с Калан.
— Аз идвам с теб — каза Калан и го последва към вратата под балкона.
След нея веднага изникна и Кара.
— Ако искаш да провериш вътре, можеш да дойдеш с нас — заяви тя.
Той погледна бързо Калан в очите и реши, че няма да спори. После стрелна Кара.
— Понякога… — подхвана.
— Не знаеш какво би правил без мен — довърши изречението му Кара с предизвикателна усмивка.
Калан видя как, обръщайки се към вратата, Ричард не можа да сдържи усмивката си. Засмяното му лице я изпълни с радост, но в следващия миг и стана мъчно за Кара. Генерал Мейферт сигурно и липсваше. Сега той беше с войските им далеч на север, в Д’Хара. Калан знаеше колко силни чувства изпитва Кара към Бенджамин — нещо крайно необичайно за една Морещица. Но Кара за нищо на света не би признала, че е влюбена, пък и готовността и да служи на Ричард и Калан бе над всичко друго.
Преди време, когато Калан и Кара воюваха с армията, Майката Изповедник произведе тогавашния капитан в генерал след една битка, в която изгубиха много офицери. Капитан Мейферт оправда напълно гласуваното му доверие. Оттогава насетне той стана ядрото, обединяващо цялата армия. Калан му вярваше безпрекословно, но същевременно се притесняваше за безопасността му. Кара вероятно също се безпокоеше. Дали пак някога щяха да видят младия генерал?
Ричард открехна вратата и надникна в тъмното помещение. Беше празно. Кара, с Агиел в ръката, го избута и влезе вътре преди него, за да се увери, че всичко е спокойно. Калан влезе след него. На двете странични стени имаше по две врати, отсреща — вратичка с прозорче. Ричард надзърна навън.
— Какво се вижда? — прошепна Калан.
— Улицата. Някои от нашите.
На излизане Ричард надзърна в стаите от едната страна, Кара провери другите. Всички бяха празни — точно както беше казал Оуен.
— Мястото може да се окаже подходящо за скривалище — подметна Кара.
— Помислих си го — кимна Ричард. — Удобно е за атака. Отвътре можем да нанесем по-ефективен удар, вместо да рискуваме да ни забележат, докато приближаваме откъм покрайнините.
Преди да стигне до вратата, Ричард внезапно се олюля, блъсна се в стената и се свлече на коляно. Калан и Кара се хвърлиха да го хванат, за да не падне възнак.
— Какво ти е? — прошепна Кара.
Той замълча за момент, очевидно изчакваше да отмине пристъпът на болка. Така се беше вкопчил в ръката на Калан, че тя се просълзи, но положи усилие да не се издаде.
— Просто… просто ми се зави свят — каза на пресекулки Ричард, като се опитваше да успокои дишането си. — Сигурно е от тъмнината. — Пръстите му отпуснаха здравата си хватка около ръката на Калан.
— Това е вторият стадий. Така го нарече Оуен. Във втория стадий отровата причинявала виене на свят.
Ричард я погледна в тъмното.
— Добре съм. Хайде, да вървим да вземем противоотровата.
Присъединиха се към Оуен, който ги чакаше в сянката под стълбището, и заслизаха по стъпалата. Щом стигнаха, Оуен отвори вратата и погледна вътре.
— Тук са — каза с облекчение. — Говорителите са още тук. Познавам гласовете на някои от тях. Мъдреца също трябва да е тук. Явно не са сменили скривалището, както се опасявах.
Оуен се надяваше говорителите да се съгласят да помогнат за освобождаването на народа си от Императорския орден. На Калан не и се вярваше, че след като са отказали веднъж, сега ще се съгласят, но, от друга страна, предишния път Оуен и хората му все още не бяха готови да се вдигнат на бой.
Той се надяваше съветът на говорителите да вземе предвид готовността на хората за действие, както и събитията в Бруленик, и да прецени, че има надежда да си върнат свободата, да изслуша с по-голяма охота онова, което щяха да им кажат Оуен и останалите. Мнозина вече споделяха увереността на Оуен в скорошната развръзка.
За Калан много по-важно от срещата с говорителите бе да намерят второто шишенце с противоотровата. Всичко останало имаше второстепенно значение. Трябваше да се доберат до противоотровата.
Прилошаваше и от мисълта, че Ричард може да умре.
Влязъл в малкото антре, Оуен тихо почука на вратата. Тя се открехна леко и отвътре плисна мека светлина от свещи. Една физиономия надзърна за миг, после зяпна от изненада.
— Оуен?
На Калан и се стори, че човекът не възнамеряваше да ги пусне вътре. Преди да има време да помисли, Ричард бутна вратата и влезе. Мъжът побърза да се отдръпне от пътя му.
