В изказването на Ричард имаше още доста неясни за нея моменти, ала тя не би проявила глупостта да подложи на съмнение думите му само защото никога преди не бе чувала за подобно нещо.
— Може би не е „той“ — отвърна накрая, — а „тя“. Примерно Сестра на мрака.
Ричард пак я погледна, но този път в очите му проблесна повече тревога, отколкото нещо друго.
— Който и да е каквото и да е, не смятам, че идва с добро.
Тук Калан нямаше какво да възрази, макар да не и бе лесно да приеме подобно твърдение.
— Добре, да приемем, че си прав — че случайно сме забелязали, че някой ни следи. Тогава защо соколите ни нападнаха?
Ричард случайно подритна едно камъче и ботушът му вдигна облаче прах.
— Не знам. Може би се е ядосал, задето ни се е показал.
— Бил е ядосан и затова е накарал соколите да похитят малките на Бети? И ги е насъскал срещу теб?
— Хрумна ми просто ей така — сви рамене Ричард, — нали питаш. Не казвам, че съм убеден, не съм сигурен дали е станало точно така. — Вятърът разроши дългите пера на стрелите му; бяха окървавени в основата, тъмносиви по средата и черни към връхчетата.
Той размисли отново и каза, вече не чак толкова категорично:
— Възможно е дори този, който е пратил соколите да ни следят, да няма нищо общо с нападението. Може пък птиците да са го направили на своя глава.
— Просто са поели нещата в свои ръце, без да се съобразяват с волята на своя господар?
— Защо не! Може той да има властта да ги изпрати да ни следят, да ги накара да ни шпионират, но да контролира нещата само дотолкова.
Калан въздъхна озадачена.
— Знам доста неща за какви ли не видове магия, Ричард — рече тя, като не успя да потисне съмненията си, — но не бях чувала да е възможно да се случи подобно нещо.
Ричард се надвеси напред и отново втренчи в нея пронизителните си сиви очи.
— Знаеш доста неща за видовете магия, разпространени в Средната земя. Може би тук има такива, каквито никога не си срещала. Та да не би да беше чувала за пътешественика по сънищата, преди да се сблъскаме с Джаганг? Да не би да бе предполагала, че е възможно да съществува нещо подобно?
Калан се вгледа задълго в мрачното му изражение, прехапала долната си устна. Ричард бе израсъл далеч от магията — всичко това бе ново за него. В известен смисъл обаче това бе и неговото предимство, понеже не страдаше от предразсъдъци по отношение на това какво е възможно и какво не да се постигне с магия. Бяха се сблъсквали и с нечувани и невиждани магически предмети и сили.
За Ричард почти всеки акт на магия беше нов и непознат.
— Е, какво предлагаш да предприемем? — попита тя съучастнически.
— Да действаме според плана. — Той хвърли поглед през рамо и забеляза как Кара внимателно оглежда околността в доста голям периметър. — Сигурно е свързано с останалите неща.
— Кара просто искаше да ни предпази.
— Знам. А кой знае дали не би било по-зле, ако не го бе докоснала. Дори не е изключено по този начин тя да ни е спечелила време.
Калан преглътна надигащото се в гърлото и чувство за ужас.
— Мислиш ли, че времето ни не е безвъзвратно изгубено?
— Все ще измислим нещо. Още не сме разгадали до край смисъла на ставащото.
— Когато и последната песъчинка се отцеди от горната половина на пясъчния часовник, това обикновено означава, че ястието е готово.
— Ще намерим отговора.
— Обещаваш ли?
Ричард протегна ръка и нежно погали Калан по гърба.
— Обещавам.
Тя обожаваше усмивката му и начина, по който заблестяваха очите му, когато се засмиваше. Някъде дълбоко в съзнанието си знаеше, че Ричард винаги удържа обещанията си. Ала в очите му имаше и друг блясък, който я възпря да зададе въпроса дали е убеден, че търсеният отговор ще се появи навреме; дали изобщо ще им помогне с нещо.
— Пак те боли главата, нали? — попита Калан.
— Да. — От усмивката му не бе останала и следа. — По-различно е от преди, но съм почти сигурен, че причината е същата.
Дарбата. Това имаше предвид.
— Как така е различно? И ако наистина е различно, какво те кара да мислиш, че причината е същата?
Той се замисли за момент.
— Помниш ли, когато обяснявах на Дженсън, че дарбата трябва да е в равновесие, че се налага да балансирам битките, крито съм принуден да водя, като не ям месо? — След като тя кимна, той продължи: — Тогава ме заболя най-силно.
— Главоболията дори когато са от един и същи тип, се различават по сила.
— Не… — намръщи се той от усилието да намери точните думи. — Имах предвид друго: че самият разговор, мисленето върху необходимостта от вегетарианство с цел постигане на равновесие обостри нещата и засили главоболието ми.
Чутото изобщо не и се понрави.
— Тоест дарбата, която ти причинява главоболията, се опитва да ти внуши колко е важно да постигнеш равновесие в нещата, които правиш чрез дарбата.
Ричард прокара пръсти през косата си.
— Не знам. Не е само това. Но явно не мога да схвана цялата картина. Понякога докато разсъждавам в тази посока — колко е важно да постигна равновесие, когато се налага да се бия, — болката става толкова силна, че чак ми се струва непоносима. И още нещо — додаде той. — Подозирам, че има и проблем с връзката ми с магията на меча.
— Моля? Но как е възможно?
— Нямам представа.
— Сигурен ли си? — Калан положи усилия притеснението да не проличи в гласа и.
— Не, не съм — Ричард поклати объркано глава. — Просто тази сутрин, когато почувствах порива на меча и го извадих, ми се стори по-различно. Сякаш магията се отзова с неохота на този порив.
Калан се замисли над думите му.
— Може би това означава, че този път главоболията ти са по-различни. Че не са причинени от дарбата.
— Дори да има нещо различно, си мисля, че причината пак е в дарбата — не се съгласи той. — Общото между тези главоболия и предишните е, че и в двата случая ставаха все по-силни и непоносими.
— И какво смяташ да правиш?
Той разпери ръце встрани и ги остави да паднат свободно край тялото му.
— Засега нямаме голям избор — ще трябва да се придържаме към предварителния план.
— Можем да отидем при Зед. Ако е свързано с дарбата, както предполагаш, Зед ще знае какво трябва да се направи. Ще ти помогне.
— Наистина ли смяташ, че имаме някакъв шанс да стигнем навреме в Ейдиндрил, Калан? Дори ако ги нямаше другите усложнения, ако главоболията наистина са предизвикани от дарбата, ще съм мъртъв седмици преди да стигнем до Ейдиндрил. Да не говорим колко би било трудно да се промъкнем покрай армията на Джаганг, която е завладяла цялата Средна земя, а особено да преодолеем частите, разположени около Ейдиндрил.
— Може Джаганг да го няма там точно в този момент. Ричард подритна още едно камъче.
— Да не би да смяташ, че е възможно Джаганг да изостави Магьосническата кула и всичките и безценни съкровища и по този начин да ни позволи да ги използваме срещу него?
Зед беше Първи магьосник. За човек с неговите умения защитата на Кулата не би трябвало да е особено трудна задача. Освен това при него беше Ейди, която също щеше да помага. Вероятно старата чародейка би
