Вирна присви недоволно устни. Рикка нямаше работа оттатък прохода. Но Морещиците не признаваха ничии заповеди, освен тези на Господаря Рал. Рикка бе изпълнявала заповедите на Калан, понеже Майката Изповедник действаше от името на Ричард. Вирна подозираше, че обяснението е още по-просто; имаше съмнения, че Морещиците слушаха Майката Изповедник, понеже тя бе съпруга на Господаря Рал и ако не се отнасят към нея подобаващо, рискуваха да възбудят гнева му. И доколкото Морещиците не виждаха в тези заповеди нищо нередно, бяха готови да ги удовлетворяват. Не се знаеше обаче кога ще им щукне нещо друго.
— Сестрата беше съвсем сама — продължи Рикка — и явно имаше силно главоболие.
— Джаганг — прекъсна я Вирна. — Джаганг или и е заповядвал нещо, или я е наказвал. Или просто я е поучавал. Случва се да го прави. Не е особено приятно.
Рикка погали по косата женската глава, оставена на бюрото на Вирна; книжата изглеждаха направо плачевно.
— Горкичката — подигравателно рече тя. — Тя си седеше сред борчетата, загледана в нищото и притиснала слепоочията си с длани, а хората и бяха във фермата и се забавляваха с две млади жени. Онези пищяха, ревяха и се мятаха, но мъжете не се отказваха.
Вирна сведе глава и въздъхна тежко. Някои хора бяха отказали да се изселят въпреки угрозата на Императорския орден.
Понякога, когато хората отказваха да признаят, че злото съществува, се озоваваха в ситуация, в която върху им се изсипваше всичко онова, в чието съществуване им се щеше да не вярват.
Доволната усмивка на Рикка се върна на лицето и.
— Наминах към фермата и се погрижих за смелите бойци от Императорския орден. Бяха толкова вглъбени в работата си, че изобщо не усетиха как се промъкнах зад гърба им. Жените бяха изпаднали в такава паника, че продължиха да пищят, въпреки че ги спасявах. Сестрата не бе обърнала внимание на крясъците им и преди това, така че изобщо не се впечатли.
Едната жена беше руса, горе-долу колкото мене висока, така че ми хрумна нещо. Облякох роклята и, разплетох плитката си, за да заприличам на нея. Момичето облече дрехите на един от мъжете, после заедно с приятелката и хукнаха към планината, далеч от мястото, където седеше Сестрата, без изобщо да се обръщат. Не се наложи да им повтарям какво да правят. Аз седнах на един стол пред плевнята.
Не след дълго, както и предполагах, се появи Сестрата. Видя ме да седя, увесила глава, все едно плача. Помисли, че другата жена и войниците са още вътре. Рече, че било крайно време тъпите копелета да приключат с мен и приятелката ми. Негово сиятелство искал да му докладва, при това незабавно — бил готов да тръгва.
— Така ли каза — сигурна ли си? — скочи на крака Вирна.
— Абсолютно.
— И после? — не се стърпя генерал Мейферт.
— Ами Сестрата се отправи към страничната врата на плевнята. Щом мина покрай мен, се изправих зад гърба и и и прерязах гърлото с един от ножовете на войниците.
Генерал Мейферт се надвеси над Рикка.
— Прерязала си и гърлото? Не си използвала Агиела си?
Тя го погледна така, че не бе нужно да му казва с думи, че не е внимавал.
— Както спомена Прелатът, Агиелът не е особено ефективен при хора под контрола на пътешественика по сънищата. Така че използвах нож. Със или без пътешественика по сънищата, острието свърши чудесна работа.
Рикка отново вдигна главата, оставена пред Вирна. Един от листовете се бе залепил за кръвта.
— Забих ножа в гръкляна и и го завъртях около шията. Понечи да се съпротивлява, та се наложи да я попритисна. Изведнъж, в един кратък миг, светът като че помръкна — казвам ви, стана черно като в катран, все едно попаднах право в сърцето на Пазителя. Помислих си, че отвъдният свят се е отворил и ни е погълнал.
Вирна отмести поглед от главата на Сестрата, която познаваше от ужасно дълго време и в чиято отдаденост към Създателя, към светлината на живота, бе вярвала безусловно. Вместо това се оказа, че онази е била отдадена на смъртта.
— Пазителят е дошъл да прибере една от своите поданички — тихо обясни Вирна.
— Така де, едва ли се случва същото, когато умре Сестра на светлината — каза Рикка и Вирна долови в тона и известен сарказъм. — Нали ти казах — беше Сестра на мрака.
— Вярно, каза ми — пророни Вирна.
Генерал Мейферт потупа Морещицата по рамото.
— Благодаря, Рикка. Ще побързам да разпространя новината. Щом Джаганг се кани да тръгва насам, значи скоро ще е тук. Трябва да сме сигурни, че проходите са напълно готови да посрещнат войските му.
— Проходите ще издържат — увери ги Вирна и въздъхна едва чуто. — Поне за известно време.
За да завладее Д’Хара, Императорският орден трябваше да мине през планините. Възможните начини за преминаването им не бяха много. Вирна и Сестрите бяха поставили щитове и бариери около наличните проходи. Където бе възможно, си бяха послужили с магия, за да преградят тесните пътеки с камари камънак. Другаде бяха използвали дарбата си, за да сринат пътища, виещи се над умопомрачителни бездни, така че нямаше друг начин да се мине, освен да тръгнеш да се катериш по сипея. Където тези два варианта бяха невъзможни за изпълнение, мъжете се бяха трудили неуморно цяла зима, за да преградят проходите с непреодолими каменни стени. Най-отгоре на стените бяха построили укрепления, откъдето при нужда щяха да обстрелват със смъртоносните си стрели нашествениците. В допълнение Сестрите бяха заложили навсякъде смъртоносни капани, минаването през които би причинило на дръзналия да се приближи нечовешки мъки. Зад всичките тези бариери щеше да чака фронт юначни защитници.
Джаганг разполагаше със Сестри на мрака, които щяха да се опитат да обезвредят бариерите, било то от камък или магия, но по отношение на Адитивната магия никой не можеше да се сравнява с Вирна. Освен това тя бе свързала магията си с тази на другите Сестри и всички заедно бяха издигнали уникални магически препятствия.
Въпреки това Джаганг щеше да се опита да премине отсам. Каквото и да правеха, Вирна, Сестрите и и цялата Д’Харанска армия нямаше да могат да удържат за дълго многобройните орди на Джаганг. Ако трябваше да заповяда на хората си да минат през проходи, запълнени с телата на техните избити другари, той не би се поколебал да го стори. Нямаше да трепне, ако ще труповете да покриваха стотици и дори хиляди квадратни метра площ.
— Скоро пак ще намина, Вирна — рече генералът. — Трябва да свикаме офицерския състав и някои от Сестрите, за да подготвим всичко.
— Разбира се — съгласи се Вирна.
Генерал Мейферт и Рикка се запътиха към изхода.
— Рикка! — спря я Вирна и посочи бюрото си. — Би ли взела горката разчленена Сестра със себе си, ако обичаш.
Рикка въздъхна, при което гърдите и едва не изскочиха от деколтето. Направи страдалческа физиономия, след което грабна главата и излезе от палатката.
Вирна си седна на мястото и се хвана за главата. Всичко започваше отначало. Бяха преживели една дълга и спокойна, па макар и ужасно студена зима. Джаганг бе разположил зимния си лагер оттатък планината, на достатъчно разстояние, за да не се притеснява от изненадващи нападения. Както и предишното лято, когато умря Уорън, сега, когато времето се пооправи, Императорският орден се канеше да поеме на път. Всичко започваше отначало. Убийствата, ужасът, битките, бягствата, гладът, изтощението.
Но нима имаха друг избор, освен да бъдат убити. В много отношения животът бе станал по-ужасен от смъртта.
Вирна изведнъж си спомни за дневника. Извади го от джоба, скрит в колана и, и придърпа лампата не само за да и е по-лесно да чете, но и за да се почувства по-уютно. Къде ли бяха Ричард и Калан, дали бяха добре, какво ли ставаше с Ейди и Зед, оставени сами да охраняват Магьосническата кула. За разлика от останалите, поне Ейди и Зед бяха в безопасност и на спокойствие — поне засега. Рано или късно Д’Хара
