— Може би е било казано, че ще дойде някой, решен да спаси народа ви — намеси се Дженсън, — но в крайна сметка усилията му ще се провалят и всичко ще завърши с унищожаването на империята ви.
— Възможно. — Лицето на Оуен се разкриви в гримаса, очевидно не му бе особено приятно да разсъждава по този въпрос.
— А дали пък смисълът на пророчеството не е бил съвсем друг — подхвърли Кара, — че ще дойде човек, решен да ви спаси, но след като ви види на какво приличате, ще прецени, че не си струва усилията. — Тя се надвеси над Оуен. — Така вместо да ви спаси, ще реши да ви унищожи.
Оуен стоеше и гледаше Кара, без да помръдва, сякаш думите на Морещицата му звучаха съвсем реално, сякаш не долавяше нотките на сарказъм — съвсем неприкрити според Ричард.
— Не смятам, че пророчеството е имало предвид това — отсече най-накрая бандакарецът, след като доста сериозно бе поразсъждавал над казаното. Обърна се към Ричард: — Пророчеството, така, както е достигнало до нас, казва, на първо място, че ще се появи човек, който ще ни унищожи. По-нататък посочва, че същият този човек ще ни и спаси. „Унищожителят ви ще дойде и ще ви избави“, цитира Оуен. — Така са достигнали до нас думите на пророчеството, така са ни били препредадени, когато народът ни се е заселил отвъд прохода.
— „Унищожителят ви ще дойде и ще ви избави“ — повтори Ричард и въздъхна: — Вероятно онова, което е било заложено в първоначалния текст, е било грешно предадено с течение на времето. Подозирам, че днес смисълът му няма нищо общо с първоначалния.
Вместо да изрази възмущение или несъгласие, както Ричард смяташе, че ще стане, Оуен кимна.
— Някои вярват, че както споменахте, с течение на времето, след като сме били затворени отвъд планината и ни е било дадено името, истинските думи са били изгубени или смисълът им е бил грешно изтълкуван. Според други обаче пророчеството е било предавано от поколение на поколение непроменено и това, което гласи, е от изключителна важност. Според едни пророчеството е искало да каже само, че ще се появи спасителят ни. Според други то е предугадило идването на нашия унищожител.
— А според теб? — изненада го с прям въпрос Ричард.
Оуен продължи да подръпва копчето си вече тъй яростно, че Ричард помисли, че ще го откъсне.
— Според мен пророчеството ни е предупредило за идването на унищожителя; мисля, че унищожителят е онзи Николас от Ордена…, а после ще дойде друг човек, който ще ни спаси. Според мен нашият спасител сте вие, Господарю Рал. Николас е нашият унищожител. Вие сте нашият спасител.
От книгата Ричард знаеше, че пророчествата са безсилни срещу хората като Оуен, наречени колони на Сътворението.
— Това, което смятате за пророчество, вероятно не е нищо повече от древна мъдрост, която хората с течение на времето са започнали да възприемат като пророчество.
Оуен плахо, но категорично отстояваше позицията си.
— Учили са ни, че това си е чисто пророчество. Знае се, че хората, които са ни дали името, са ни завещали и това пророчество, при това са заръчали то да бъде предавано от поколение на поколение, за да се знае от всички.
— Значи според теб онова там е моя статуя — въздъхна Ричард, — поставена там преди хиляди години от хората, които са ви заключили отвъд планината? И откъде те са знаели, толкова години преди моето раждане, как ще изглеждам един ден, та да ме въплътят в статуята си?
— Истинната действителност знае всичко, което ще се случи — механично изрецитира Оуен. Усмихна се насила и сви рамене: — Нали и малката статуйка, която намерихте в пещерата, също прилича на вас.
На Ричард определено не му стана приятно да му бъде напомнен този факт, затова извърна глава от мъжа. Фигурката беше изваяна така, че да прилича на него, с помощта на магия, свързана с границата, а вероятно и с някой мъртъв магьосник от отвъдния свят.
Ричард огледа небето, скалистите хълмове наоколо, линията на дърветата. Не забеляза никаква следа от живот. Статуята — все още не бяха сигурни какво точно представлява — се издигаше на едно високо, голо плато. Чакаше ги още доста изкачване, докато стигнат до това място в прохода, докато се приближат до статуята.
На Ричард никак не му се нравеше идеята, че наистина бе възможно статуята да изобразява него.
Не му стана никак приятно и от това, че вторият предупредителен маяк е предназначен за него. Това стоварваше на раменете му отговорност — един дълг, за чието изпълнение нямаше нито желание, нито сили.
Нямаше представа как може да се възстанови границата около Бандакар. Зед беше издигал граници, подобни на съществуващата в Стария свят, но той бе използвал конструктивна магия, намерена в Кулата. Тези конструктивни заклинания бяха създадени от древните магьосници, които притежаваха огромна сила и задълбочени познания в тази област. Зед беше споделил с внука си, че в днешно време подобни заклинания не съществуват.
Ричард определено нямаше представа как да направи заклинание, което има силата да създаде подобна граница. Нещо повече: дори да знаеше как да го стори, не можеше да разбере с какво една такава граница би помогнала. Онова, което реално бе освободено от Бандакар, бяха хората, родени без искрицата дарба — всъщност именно поради тази причина те бяха запратени отвъд планините. Императорският орден вече използваше жените от Бандакар, за да раждат деца, лишени от дарбата, и така да пречистят света от всяка следа от магията. Никой не можеше да каже докъде се е разпрострял този процес. Разплождането на жените, което явно се бяха заели да правят извергите от Ордена, щеше да им даде още деца, родени без искрицата дарба — деца, които щяха да бъдат възпитавани според каноните на Императорския орден.
Включеха ли в процеса на разплождане и мъжете, броят на тези деца щеше главоломно да нарасне. Една жена може да роди по дете годишно. Докато за същия период от една година мъжът може да зачене огромен брой деца, лишени от дарбата.
Въпреки вярата на Ордена в саможертвата, както изглежда, още не се бяха решили да пожертват жените си в името на тази кауза. Мъжете от Ордена нямаха нищо против да изнасилват бандакарските жени с обяснението, че го правят в името на доброто на човечеството. Но да пускат жените си да бъдат заплождани от други мъже — това вече беше друга работа.
Ричард не се съмняваше, че постепенно ще започнат да използват и собствените си жени за тази цел, но това щеше да стане в един следващ момент. Междувременно Орденът щеше да използва жените, взети в плен и държани като роби, и да ги пуска на мъжете от Бандакар. Завоевателният поход на Ордена в Новия свят щеше да им осигури още несметни количества жени за разплод.
Докато в древни времена жителите на Новия свят са се опитвали да ограничат разпространението на хора без дарбата, Императорският орден имаха за цел да увеличат броя им.
— Как си обясняваш факта — тихо се обърна Калан към Ричард, за да не привлече вниманието на останалите, — че вторият предупредителен маяк придобива цвета на нощен камък? Мислиш ли, че той ти показва времето, което ти остава, за да се сдобиеш с противоотровата?
Тъй като бе открил маяка съвсем наскоро, Ричард още не се беше замислял над това. Беше сигурен обаче, че е строго предупреждение. Нощният камък беше свързан с духовете на мъртвите — с отвъдния свят.
Не беше изключено, както предполагаше Калан, потъмняването да показва как се разпростира отровата в организма му — да го предупреждава, че не му остава много време. По ред причини обаче беше склонен да вярва, че не това е пълното обяснение.
— Не съм съвсем сигурен — отвърна накрая, — но не смятам, че е предупреждение за отровата. По- скоро потъмняването е свързано с отслабването на дарбата ми, показва как този процес бавно ме убива, как отвъдният свят, светът на мъртвите, постепенно ме обгръща.
Калан се притисна до ръката му — жест, който изразяваше както съпричастие, така и силна тревога.
— И аз така го изтълкувах. Но се надявах да ме обориш. Значи и двамата смятаме, че дарбата може да се окаже по-сериозен проблем от отровата — щом в крайна сметка този мъртъв магьосник е използвал маяка като предупреждение.
Ричард се запита дали статуята, кацнала на планинския хребет, носи някакви отговори. Самият той определено се чувстваше доста объркан. Но за да се качат на билото и да видят за какво става въпрос, щеше да се наложи да прекосят гола, открита местност, извън прикритието на гората.
