— С цел да не бъде опознат и да не бъде намерен начин да му се противодейства, той е създаден като същество на хаоса. Неговата цел е да те нападне и убие, но за да осъществи своята мисия, използва хаотични средства. — Докато говореше, Шота стисна един свободен край на роклята си. — Днес напада с нокти. Утре бълва отрова. На следващия ден гори с огън или нанася удар, или забива зъби в плътта ти. Напада напосоки. Не избира курс на действие, основаващ се на анализа, на натрупания опит или дори на конкретната ситуация.
Ричард се почеса по носа, замислен върху думите и. Засега му се струваше, че Шота има право, че в нападенията досега наистина нямаше определен модел. Бяха напълно различни едно от друго — толкова различни, че той се питаше дали в крайна сметка става въпрос за същото онова чудовище, за което го предупреди Ничи.
— Но Господарят Рал успя да избегне звяра вече няколко пъти. Доказа, че е по-добър от него.
Шота се усмихна снизходително, все едно Кара беше дете, направило важна констатация. Отдалечи се на известно разстояние, после се върна, замислена над проблема. Изражението на лицето и показа на Ричард, че най-сетне е намерила по-подходящо и разбираемо обяснение.
— Представи си, че този звяр кръвопиец е като дъжда — рече тя. — Представи си, че искаш да се предпазиш от дъжда, както би искал да не бъдеш заловен от звяра. Да речем, че целта ти е да останеш сух. Днес може да се окажеш под покрив, когато завали, и да не се намокриш. Утре дъждът може да се измести в другия край на долината и пак да ти се размине. После пък може да тръгнеш на път, преди да е заваляло, да изпревариш дъжда. А на следващия ден да решиш да си починеш, да не ходиш никъде и дъждът да завали там, където е трябвало да отидеш. Може би някой път ще вали над нивите отдясно на пътя, а ти ще вървиш отляво. Така хаотичният дъжд те пропуска и ти оставаш сух — понякога, защото си взел предпазни мерки, да речем, останал си вкъщи; понякога просто, защото си извадил късмет.
Но колкото повече вали, толкова по-ясно осъзнаваш, че един ден няма да ти се размине и ще се намокриш.
И така, решаваш, че погледнато в перспектива, е най-добре да се опиташ да опознаеш явлението, да разбереш пред какво се изправяш. И така, в опита си да разбереш противника си наблюдаваш небето и се опитваш да познаваш кога ще вали. Някои знаци започват да ти се струват сравнително надеждни и ти започваш да ги приемаш като предупреждения за предстоящ дъжд. В резултат на това понякога познаваш и наистина предвиждащ, че ще вали. Понеже се опираш на тези знаци, предпочиташ да си останеш вкъщи и когато завали, си на сушина. Мислиш си, че си постигнал някакъв успех, понеже си успял да вникнеш в същността на явлението и си се научил да го предсказваш.
Напрегнатите, бездънни очи на Шота минаха покрай Кара и се спряха на Ричард със сила, от която едва ли не му секна дъхът.
— Но рано или късно — продължи тя с глас, от който тръпки го побиха — дъждът ще те намокри. Ще те връхлети изневиделица. Или пък ти ще си предугадил, че ще вали, но ще си се надявал да имаш време да се скриеш на сушина, а той ще се е оказал по-бърз, отколкото си предполагал. Или пък някой ден, когато си далеч от всякакъв подслон, понеже си бил напълно убеден, че през този ден е изключено да завали, дъждът ще дойде и ще се изсипе отгоре ти. Крайният резултат при всички положения е един и същ. Ако си припомним, че не става въпрос за дъжд, а за онзи звяр, това означава, че няма да си мокър, а просто мъртъв.
Увереността ти, че можеш да предвиждаш кога ще завали, постепенно се превръща в причина за твоето падение, защото макар в редица случаи наистина да успееш да предвидиш дъжда, всъщност ти не си способен, на базата на свои познания и опит и на способността ти да осъзнаеш цялата информация, с която разполагаш, да направиш надеждна прогноза. Колкото повече пъти успяваш да се изплъзнеш обаче, толкова повече се засилва измамното ти чувство за увереност, като по този начин ставаш все по-уязвим и податлив на неприятни изненади. Така най-напрегнатите ти усилия да опознаеш природата на дъжда постепенно те предават, защото макар че в редица от своите прогнози се оказваш прав, причините за успеха ти не винаги са в самия теб, но ти не го знаеш. В крайна сметка един ден дъждът ще се промъкне и ще се излее отгоре ти, когато най-малко го очакваш.
Ричард огледа притесненото лице на Кара, но не каза нищо.
— Звярът кръвопиец действа по този начин — приключи въпроса Шота. — Той няма точно дефиниран характер, така че не можеш да предвидиш поведението му, като се опиташ да го вкараш в определени модели.
Ричард въздъхна, за да се успокои. Нямаше да може да издържи да мълчи още дълго.
— Но според мен всичко на този свят има свой характер, закони, по които съществува, дори ние да не сме способни да ги разберем. В противен случай това, което казваш, би означавало, че самите те си противоречат, а не биха могли.
Неспособността да разберем дадено нещо не ни дава основания просто ей така да си изберем някакво обяснение. Не можеш да кажеш, че след като не познаваш характера на даден обект, той не притежава такъв. Можеш само да твърдиш, че все още не си разгадал този характер, че все още не си способен да вникнеш в него.
Шота се усмихна загадъчно и вдигна ръка към небето.
— Като дъжда ли? На теория може и да си прав, Ричард, но има неща, които, практически погледнато, толкова надскачат способността ни да ги разберем, че сме склонни да ги приемаме за чиста случайност — като дъжда. Знам само, че времето сигурно се ръководи от някакви закони, но те са толкова сложни и последиците от тях са толкова колосални, че не можем реално да се надяваме да ги разберем или да се запознаем с тях. В крайна сметка дъждът може би не е случайно възникнало явление, но въпреки това е извън способностите ни да го предвидим, така че за нас резултатът все едно е изцяло случаен, без ред или характер.
Звярът кръвопиец е същият. Макар по принцип характерът му да е изграден по някакви закони, както ти смяташ, за тебе е все едно. Мога само да ти кажа, че доколкото ми е известно, това е звяр, съзнателно създаден да действа без ред и неговото създаване е успешно дотолкова, доколкото той функционира, без да проявява никакъв различим характер — поне без такъв, който по някакъв начин може да ти е полезен в опознаването му и за намирането на начин да го спреш.
Приемам, че е възможно да си прав. Предполагам, че не е изключено зад привидно хаотичното поведение на звяра все пак да има някаква сложна схема, но ако е така, те уверявам, че вече е извън нашите възможности да проумеем, че за целите, които ние сме си поставили, той действа хаотично.
— Вече не съм сигурен, че те разбирам — прекъсна я Ричард. — Би ли ми дала пример?
— Ами, ето, звярът не се учи от опита си. Може да пробва една и съща безуспешна тактика три пъти последователно, дори е склонен да пробва нещо още по-малко надеждно, което очевидно няма никакви шансове за успех. Той просто действа хаотично, напосоки. Ако действията му се определят от някаква сложна, неразгадаема схема, то ние не я виждаме — виждаме само хаотичните резултати.
Нещо повече, това същество няма съзнание — поне не в смисъла, който сме свикнали да влагаме в това понятие. Той няма душа. Вярно, има цел, но изобщо не го интересува дали ще я постигне. Няма да се разгневи, ако се провали. Това същество не знае що е милост, състрадание, любопитство, ентусиазъм, загриженост. На него му е поставена една задача — да убие Ричард Рал. И сега то пробва безброй хаотични възможности да я постигне, но в постигането на тази цел не влага никакъв емоционален или интелектуален интерес.
Живите същества виждат личната си изгода от постигането на определени цели — независимо дали става въпрос за птичка, която лети към боровинков храст, или за змия, която проследява мишка в дупката и. Те вършат нещо, за да удължат живота си. Не и звярът.
Той е безмозъчна твар, която се движи напред към внушения му обект. Може да се каже, че е като дъжд, на когото е поставена задачата да „намокри Ричард“. Дъждът прави нови и нови опити, излива се като из ведро, ръми на ситни капчици, пръска на едри капки — напразно. Но на дъжда изобщо не му дреме, че не е сполучил да те намокри. Не е способен да изпитва гняв или силно желание, да удвоява усилията си. Просто ще продължи да вали по различен начин, докато в един момент успее да те намокри. А когато го направи, няма да изпита радост.
В този смисъл звярът е лишен от логика, но не се заблуждавай — той е зъл, свиреп и безразсъдно жесток в действията си.
