Ричард уморено отри челото си с ръка.
— Шота, въпреки всичко продължавам да не разбирам. Как е възможно? Ако е звяр, все трябва да го ръководи някаква цел. Нещо трябва да го кара да действа.
— О, да, има какво да го ръководи — необходимостта да те убие. Той е създаден да бъде същество, което действа напълно хаотично, за да не можеш да се изправиш насреща му. В известен смисъл ти си доказал, че си ужасно труден за побеждаваме противник. Затова Джаганг е бил принуден да измисли нещо, което no-скоро ще избягва възможностите за директна схватка с теб, вместо да се опитва да те надвие в бой.
— Но след като е създаден, за да ме убие, значи все пак има някаква цел.
— Вярно, има — сви рамене Шота, — но това не ти помага, за да си съставиш някакви, предварителни идеи как, кога или къде ще се опита да те убие. Както вече вероятно си разбрал досега, то не прави системни опити да постигне целта си. Надявам се да разбереш мащабите на скритата опасност в тази негова тактика. Ако знаеш, че врагът ще те нападне с копия, ще си вземеш щит. Ако знаеш, че те преследва убиец с лък, можеш да изпратиш цяла армия да издирва мъж с лък. Ако знаеш, че те дебне вълк, можеш да заложиш капан или да не излизаш от къщи.
Звярът кръвопиец няма предпочитан метод на убиване или ловуване, така че е ужасно трудно да се защитиш. Веднъж може да нападне и изтреби до крак хилядна армия от твои защитници. Другия път може свенливо да се оттегли, след като е потъпкал едно-единствено дете, пристъпвало пред теб. Това че веднъж постъпва по определен начин, не е гаранция, че ще го направи пак. Това също е част от ужаса, който вдъхва подобно чудовище — ужасът, че не знаеш откъде и как ще се стовари отгоре ти.
Неговата смъртоносна сила е в това, че не е нещо определено. Не е силен или слаб, бърз или бавен. Той се променя постоянно, но наред с това си остава същият или се връща към предишно състояние, дори то да не е било особено успешно.
Единственото, което е било важно след създаването му, е било ти да използваш дарбата си. Тогава те е фиксирал. Оттам нататък не можеш да предполагаш по никакъв начин каква ще е следващата му крачка или кога ще я предприеме.
Знаеш само, че е по следите ти и че колкото и пъти да избягваш лапите му, той ще продължава да те следва — може да е няколко последователни пъти в рамките на един ден, може да не се появи цял месец и дори цяла година, но бъди сигурен, че някой ден ще се появи. Никога няма да се откаже.
Ричард се запита каква част от всичко, което му говореше Шота, е явен факт и доколко допълва истината с предположения и дори с неща, които си въобразява.
— Но ти си вещица — обади се Кара. — Сигурно можеш да му кажеш нещо, с което да му помогнеш да пребори този звяр.
— Част от способностите ми се състоят в това да виждам как събитията се носят в реката на времето, да гледам накъде отиват един вид. При положение, че звярът кръвопиец е непредвидим, по самата си същност той съществува извън моите възможности да го предскажа. До известна степен моите способности са свързани с пророческите. Ричард е човек, който може да се каже, че съществува извън пророчеството, човек, когото останалите намират за изключително непредвидим — както Морещицата несъмнено вече е разбрала. По отношение на този звяр аз не бих могла да го посъветвам за някое предстоящо събитие или за действие, което би трябвало да избягва.
— Да разбирам ли в такъв случай, че пророческите книги са безполезни? — попита Ричард.
— Както аз съм сляпа за него, така и пророчествата не го познават. Пророчеството не може да види звяра кръвопиец по-добре, отколкото е способен да регистрира някое хаотично, случайно събитие. Пророчеството може да прозре, че даден човек ще бъде улучен от стрела на сутринта в ден, когато ще вали дъжд, но то не може да изброи всички дни, когато ще вали, или да конкретизира в кой точно от тези дъждовни дни ще се появи стрелата. Може да се каже, че това, което е във възможностите на пророчеството, е да предупреди, че рано или късно ще вали и ти ще се измокриш.
Отпуснал лявата си ръка върху ефеса, Ричард кимна с неохота.
— Трябва да призная, че това се доближава до моето мнение за пророчеството. Аз също мисля, че пророчеството може да ти каже, че слънцето ще изгрее утре, но то не може да определи какво би избрал да правиш със своя ден. — Изгледа я намръщен. — И така, значи не можеш да ми кажеш повече за действията на този кръвопиец, понеже ти се занимаваш с потока на времето. — След като тя кимна, той продължи: — В такъв случай откъде знаеш толкова много за този звяр?
— Потокът на събитията през реката на времето не изчерпва моите способности — загадъчно отвърна тя.
— Да разбирам ли, че това е всичко, което смяташ да споделиш с мен — въздъхна Ричард, без никакво желание да спори с нея.
— Това е всичко, което мога да ти кажа за звяра кръвопиец и за връзката му с теб. Ако той продължи да съществува, рано или късно ще стигне до теб. Но тъй като е непредвидим, дори този изход не може да се предрече. Невъзможно е да се каже кога, къде и след колко време ще те пипне. Може да е днес, а може, знам ли, преди да е успял да те открие и да те убие, ти отдавна да си се поминал от старост.
— Е, поне това е успокоително — промърмори Ричард.
— Не разчитай много — продължи съчувствено тя. — Докато си жив, Ричард, докато кръвта тече в жилите ти, звярът ще те преследва.
— Да не искаш да кажеш, че ме надушва по кръвта? Като онези хрътки, дето усещат човека по биенето на сърцето му?
— Фигуративно казано. Така да се каже, той вече познава вкуса на кръвта ти. Но тя, по начина, по който ти мислиш за нея, не е важна за звяра. Важното е онова, което той е успял да почувства във вкуса и — твоето родословие.
Той вече е знаел, че си жив. Дори вече е бил започнал да те преследва. Първия път, когато си използвал дарбата си, му е бил достатъчен, за да се залепи за теб завинаги. Той е почувствал дарбата, която носиш в кръвта си.
Ричард имаше толкова въпроси, че не знаеше кой да зададе пръв. Започна с онова, което му се видя най-просто за разбиране.
— Защо е свързан с отвъдния свят? Има ли някаква причина?
— Поне на мене са ми известни няколко. Отвъдният свят е вечен. Във вечността времето не означава нищо. Ето защо времето не означава нищо и за звяра. За него не е спешно належащо да те убие. Неотложността би придала на действията му осмислено намерение, което би превърнало звяра в същество с характерни черти. Той не се чувства притискан от времето да свърши работата, за него поредният залез не е поредният пропуск да те убие. Всеки ден е досущ като следващия. Поредицата на дните е безкрайна.
Тъй като той няма чувство за време, не се нуждае от характер. Времето помага да се дадат очертания на всяко живо същество. Позволява ти да отложиш неща, които знаеш, че би могъл да свършиш друг път. То те кара да бързаш да си намериш бивак, преди слънцето да е залязло. Притиска генерала да организира отбраната си, преди врагът да е нападнал армията му. Напомня на жената да роди деца, докато не и е минало времето. Дори пеперудата, излюпила се от какавидата, за да се радва на криле един-единствен ден, е длъжна да се съвкупи през същия този ден, защото не го ли направи, ще е пропуснала единствения си шанс.
Докато този звяр не е докоснат от времето. Основен елемент в неговото битие е връзката му с отвъдния свят, което противоречи на самата идея за Сътворението, тъй като отвъдният свят е разпадът на Сътворението. Тази смесица, това вътрешно противоречие е част от движещия механизъм, който размесва движенията му и ги превръща в хаос. Когато Ничи използва Субстрактивна магия, за да елиминира кръвоизлива в тялото ти, звярът, от корените си в отвъдния свят, е успял да вкуси от теб, а по-точно казано, от измеренията на магията ти.
В твоята кръв се преплитат нишките на Адитивната и Субстрактивната магия. Този звяр е създаден така, че да те разпознава по твоята дълбока същност, по магията ти, като по този начин прехвърля обичайните граници на този свят. Звярът е имал нужда един-едничък път да използваш дарбата си, за да се свърже с теб. Посредством тази връзка той е можел да те проследи. Но когато е усетил вкуса на кръвта ти, е разкрил друга част от същността ти.
Той е успял да усети вкуса на уникалния елемент на магията, присъстващ в кръвта ти, наследен от
