Зед се вцепени, изглеждаше искрено смутен.
— „Лавинен огън“ — повтори монотонно.
— Да, „Лавинен огън“.
Зед придоби сериозен вид и се замисли дълбоко, дори се извърна към фонтана, за да се съсредоточи. Очакването бе почти болезнено. Водата в шадравана се плискаше и отекваше в изцяло притихналата стая.
— „Лавинен огън“ — изломоти Зед под мустак, докато прокарваше клечестия си пръст по брадичката, втренчил поглед в каскадата на шадравана. Ничи стрелна с очи Кара, но лицето на Морещицата бе каменно и непроницаемо. Макар тя вероятно да бе не по-малко уморена от Ричард, не си позволяваше изтощението да и проличи.
— Да, точно това казах — „Лавинен огън“ — нетърпеливо стисна зъби Ричард. — Знаеш ли какво означава?
Зед се извърна към внука си и разпери ръце. Сега изглеждаше не само озадачен, но и сякаш съжаляваше.
— Съжалявам, Ричард. Никога не съм чувал този израз. „Лавинен огън“.
Яростта на Ричард се изпари внезапно и той сякаш щеше да се строполи. Разочарованието в погледа му беше красноречиво. Отпусна рамене и въздъхна дълбоко. Кара се плъзна зад него деликатно, но безшумно, готова да го подхване, ако се свлече. Ничи нямаше да се изненада, ако това наистина се случи.
— Къде ти е мечът, Ричард? — попита Зед поизнервен.
— Той е просто парче желязо! — избухна Ричард.
— Парче…
— Най-глупаво парче метал! — Лицето му бе пламнало. — Нямаш ли си по-сериозни грижи?
— По-сериозни грижи ли? Какви ги говориш?
— Искам си живота!
Зед го изгледа втренчено, но не каза нищо, с което едва ли не заповяда на внука си да продължи, да се доизкаже.
Ричард се отдалечи от шадравана и застана пред стъпалата между две от червените мраморни колони. Бяха застлани с красива червена пътека със златни ръбове и изчистени черни геометрични мотиви, която покриваше пространствата между всеки две колони и се губеше нейде в сумрака отвъд.
Ричард прокара пръстите на двете си ръце през косата.
— Какво значение има? Никой не ми вярва. Никой няма да ми помогне да я намеря.
На Ничи и стана ужасно мъчно за него. В този миг съжали за всяка груба дума, която някога му бе казвала, докато се опитваше да го убеди, че си е въобразил Калан. Беше му нужна помощ, за да се освободи от заблудите си, но точно в този момент би била щастлива да го остави да си вярва, в каквото си иска, стига искрицата на жизнеността да заблести отново в погледа му.
Копнееше да го прегърне и да му каже, че всичко ще бъде наред, но не можеше — поради ред причини.
Кара, отпуснала ръце покрай тялото си, също явно страдаше от агонията на Ричард. Ничи подозираше, че Морещицата също не би имала нищо против да остави на Ричард красивия му сън за жената, която обича. Макар че една лъжа не би могла да успокои истинската болка.
— Ричард, нямам представа за какво говориш и какво общо има това с Меча на истината? — попита Зед, възвърнал остротата на тона си.
Ричард затвори очи за момент, за да се опита да преглътне болката от думите, които се бяха забивали в душата му вече безброй пъти.
— Трябва да намеря Калан.
Ничи го видя как се стяга, за да се подготви за обичайните детайлни въпроси, като например за кого става въпрос, откъде му е хрумнала такава идея. Ничи виждаше, че Ричард трудно би понесъл поредното обяснение, че си внушава, съмнението дали не се е побъркал. Ужасът би бил още по-голям, ако всичките тези въпроси бъдат зададени от дядо му.
— Калан ли? — попита Зед, килнал глава на една страна.
— Да — въздъхна Ричард, без да вдигне глава. — Калан. Но, да, ти не знаеш за кого говоря.
При друг случай Ричард вероятно би се спуснал в дежурната си тирада от обяснения, но сега бе твърде обезсърчен, за да има сили да премине отново през всичко това, да получи поредната доза недоверие и горчиви въпроси.
— Калан? — повдигна вежда Зед. — Калан Амнел ли имаш предвид?
Ничи застина.
Внезапно ококорен, Ричард вдигна глава.
— Моля? Какво каза? — прошепна той.
— Калан Амнел ли казваш? За тази Калан ли питаш?
Сърцето на Ничи прескочи. Кара зяпна.
За части от секундата Ричард се бе озовал до Зед и като го сграбчи за робата, го отлепи от земята. Облените му в пот мускули блестяха на светлината на лампите.
— Ти изрече цялото и име — Калан Амнел. Не съм ти го казвал. Ти сам го каза.
Зед съвсем се обърка.
— Ами това е, защото единствената Калан, която познавам, се казва Калан Амнел.
— Познаваш Калан? Знаеш за кого говоря?
— За Майката Изповедник ли?
— Да, за Майката Изповедник!
— Ами да, разбира се. Предполагам, че повечето хора я познават. Какво ти става, бе, Ричард? Ти направо ме уби.
На Ничи и се зави свят. Не вярваше на ушите си. Как е възможно подобно нещо? Не, изключено е. Беше толкова непонятно и невъзможно, че имаше чувството, че ще се строполи на земята, изгубила съзнание.
Ричард пусна дядо си на земята, цял разтреперан.
— Какво искаш да кажеш, как така всички я познават?
Зед си подръпна ръкавите един по един, закривайки кокалестите си ръце. Пооправи робата си на хълбоците, като не откъсваше очи от внука си. Изглеждаше искрено озадачен от поведението му.
— Какво ти става, момчето ми? Как така да не я познават? Та тя е Майката Изповедник!
— Къде е сега? — преглътна Ричард.
Преди да му отговори, Зед стрелна с поглед, в който се четеше дълбока загриженост, първо Ничи, после и Кара.
— Ами, там е, в Двореца на Изповедниците.
Ричард нададе радостен вик и се хвърли да прегръща дядо си.
Четирийсет и седма глава
СГРАБЧИЛ ДЯДО СИ ЗА КЛЬОЩАВИТЕ РАМЕНЕ, Ричард го разтърси.
— Тя е тук! Калан е в Двореца на Изповедниците!
Върху лицето на Зед пробяга сянка на тревога, но той все пак успя да кимне предпазливо.
С опакото на ръката си Ричард отри сълзите, отърколили се по бузата му.
— Тука е — обърна се той към Кара и разтърси и нея. — В Ейдиндрил е! Чухте ли? Не съм си я измислил? Зед я помни. Той знае истината.
Кара явно полагаше неистови усилия да овладее почудата си, като в същото време се постарае да не изглежда като, че не се радва от изненадващата новина.
— Господарю Рал… радвам се за теб… най-искрено…, но не виждам как…
Ричард изобщо не забеляза колебливото заекване на Морещицата.
— Какво прави тя тук? — попита с треперещ от превъзбуда глас.
Сериозно притеснен, Зед хвърли поглед първо на Кара, после на Ничи, докато накрая внимателно хвана Ричард за ръката.
