робиня на Джаганг, а тя избяга. Може би ще успея да я изработя така, че да ми каже истината.
Ничи разбираше, че Ричард няма търпение да се добере до една от жените, които според него бяха похитили любимата му.
Самата тя все още не знаеше дали може да му вярва. Вече се питаше дали не и се ще да вярва, че Калан е само илюзия, защото се опитва да щади собствените си чувства към Ричард.
— Нека опитам аз, Ричард — пристъпи тя към него. — Появиш ли се пръв, няма да мога да направя нищо. Мисля, че ще успея да я накарам да проговори, но ако те види — край на играта.
— И как по-точно смяташ да я изиграеш?
— Виж, искаш ли да знаеш какво се е случило с Калан, или предпочиташ да обсъждаме как точно смятам да изтръгна информация от Тови?
Той стисна устни и замълча за момент.
— Изобщо не ме интересува, ако ще да и изтръгнеш вътрешностите с голи ръце. Само я накарай да говори.
Ничи вдигна ръка на рамото му, после последва генерала. Постепенно го настигна и закрачи до него през почти тъмния лагер. Сега разбра защо Кара го смята за привлекателен. Имаше миловидно и красиво лице и приличаше на човек, който за нищо на света не би могъл да изрече и едничка лъжа.
— Между другото — рече той, като я погледна, — казвам се генерал Мейферт.
— Бенджамин — кимна Ничи.
Той се сепна и спря насред тъмния лагер.
— Откъде знаете?
— Кара ми разказа за теб — усмихна се Ничи. Той продължаваше да я гледа втренчено. Тя го хвана за ръката и го дръпна да вървят. — Бих казала, че е доста необичайно една Морещица да изрече толкова хубави думи за мъж.
— Кара е говорила хубави неща за мен?
— Разбира се. Тя те харесва. Но ти го знаеш.
— Тогава сигурно знаеш, че и аз мисля хубави неща за нея.
— Разбира се.
— Всъщност коя си ти, ако мога да попитам? Съжалявам, но Господарят Рал не ни запозна.
Ничи го изгледа косо.
— Може би си чувал за мен като Господарката на смъртта.
Генералът се закова, ахна и се задави със собствената си слюнка. Закашля се така, че лицето му стана червено като домат.
— Господарката на смъртта ли? — успя да пророни накрая. — Хората се страхуват от тебе повече, отколкото от самия Джаганг.
— И с право.
— Ти плени Господаря Рал и го отведе в Стария свят.
— Именно — отвърна тя и продължи.
Той я настигна, опитвайки се да осмисли новината.
— Трябва доста да си се променила, иначе Господарят Рал не би те взел със себе си.
Тя просто му се усмихна — закачлива, многозначителна усмивка. Той се почувства неловко. Махна с ръка надясно.
— Насам. Палатката, в която я сложихме, се намира ей там.
Ничи го стисна за ръката, за да го спре. Не искаше Тови да чуе това, което ще му каже.
— Ще отнеме доста време. Защо не кажеш на Ричард, че съм поръчала да отиде и да поспи. На Кара също и е нужна почивка. Можеш да се заемеш и с това, какво ще кажеш?
— Да, може би ще мога да измисля нещо.
— И, генерале, ако утре сутринта приятелката ми Кара не си тръгне от лагера със замаяна усмивка, мисли му — жив ще те одера.
Той се облещи насреща и. Ничи не можа да сдържи усмивката си.
— Така е приказката, генерале. Имаш една нощ с нея. Не я пропилявай.
Най-накрая той също се усмихна.
— Благодаря ти…
— Ничи.
— Благодаря, Ничи. Непрекъснато мисля за нея. Нямаш представа колко ми липсваше. Колко се притеснявах за нея.
— Мисля, че мога да си представя. Но ти сам трябва да и го кажеш, не аз. Е, къде е Тови?
Той посочи с ръка.
— Ей, там, вдясно. Последната палатка в редицата.
— Направи ми една услуга. Погрижи се никой да не ни притеснява. Включително лечители и други подобни. Трябва да остана насаме с нея.
— Ще се погрижа. — Извърна глава и се почеса. — Не че е моя работа, ама… вие с Господаря Рал… имам предвид… нали разбираш.
Ничи не можеше да му даде отговора, който ужасно и се искаше да изрече на глас.
— Нямаш време. Не оставяй Кара да чака.
— Да, ясно, разбрах. Благодаря ти, Ничи. Надявам се да те видя сутринта.
Тя го изпрати с поглед, докато той се скри в тъмнината, после се зае да изпълни задачата си. Не бе планирала да стряска младежа с приказките за Господарката на смъртта, но и беше нужен повод да си припомни тази своя същност, да се настрои към предишния си начин на мислене и да придобие нужната суровост и безчувственост.
Отгърна платнището на тентата и се пъхна вътре. В пръстта до койката бе забит кол от ковано желязо, върху който бе увесен свещник. Въздухът бе горещ и спарен. Миришеше на спарена пот и засъхнала кръв.
Едрото туловище на Тови бе проснато по гръб, чуваше се, че жената едва диша.
Ничи приседна на стола, който намери край леглото. Тови не обърна внимание, че някой е влязъл в палатката. Ничи постави ръка на китката и и пусна в тялото и тънка струйка от лечебната си сила.
Тови разпозна помощта от човек, роден с дарбата, и извърна глава. Рязко облещи очи, пулсът и се учести. В следващия миг ахна от болка и се хвана за корема. Ничи увеличи притока на сила, докато жената почувства облекчение и се отпусна.
— Ничи? Откъде се взе?
— Че откога те вълнува този въпрос? Сестра Улиция и вие, останалите, ме зарязахте в лапите на Джаганг като негова лична робиня. Оставихте ме в краката на онова прасе.
— Но явно си избягала.
— Да избягам ли? Сестро Тови, ти май си откачила! Нима някой може да избяга от пътешественика по сънищата? С изключение на вас петте, разбира се.
— Четири сме. Сестра Мериса не е между живите.
— Какво стана?
— Тъпата кучка се опита да играе своя игричка с Ричард Рал. Нали помниш как го ненавиждаше… искаше да се окъпе в кръвта му.
— Да, помня.
— Сестро Ничи, какво правиш тук?
— Вие ме изоставихте при Джаганг. — Ничи се надвеси така над леглото, че жената да види блясъка в очите и. — Нямаш представа през какви изпитания минах. Но след това Негово сиятелство ме изпрати на дълга мисия. Нуждае се от информация и знае, че съм способна да му я осигуря.
— Взел те е за своя курва, за да си набави нужната му информация — усмихна се Тови.
Ничи не и обърна внимание, просто продължи нататък.
— Случайно разбрах за някаква глупачка, която, докато я ограбвали или каквото там се е случило, получила и острие в корема. Нещо в описанието на тази жена ме наведе на мисълта, че няма да е зле да дойда и да проверя дали е възможно да става въпрос за теб.
— Боя се, че положението е сериозно — кимна Тови.
