можем да се осмелим дори да започнем да вникваме в него или да му приписваме някаква значимост. Ако човек иска да започне да тълкува дадено пророчество, е задължително да разполага с целия му текст. Без него пророчеството все едно е сляпо. Това е една от причините да ми се струва толкова притеснително.
— Една от причините ли? — Бердин я погледна пак, стиснала плитката си в ръка. — А другата причина?
— Само по себе си е достатъчно неприятно, че един текст, който е бил тук, вече го няма. Но причината за подобно безпрецедентно събитие — изчезването на пророчески текст — е ужасно тревожна.
— Стори ми се, че току-що спомена, че по отношение на пророчествата не бива да правим прибързани заключения.
Вирна се прокашля, имаше чувството, че един от мечите капани току-що е щракнал върху крака и.
— Е, това е вярно, но е очевидно, че нещо става.
Бердин скръсти ръце, замислена над проблема.
— Според теб какво става?
— Не смея дори да гадая — поклати глава Вирна. Доколкото знам, подобно нещо не се е случвало никога преди. Нямам представа защо се случва точно сега.
— Но смяташ, че е проблем, който засяга Господаря Рал. Вирна я изгледа косо.
— Фактът, че голяма част от пророчествата са свързани с него, прави невъзможно елиминирането на това заключение. Ричард е човек, около когото винаги избухват проблеми. И той е в центъра им.
— Поради което се нуждае от нас — отвърна Бердин с тон, от който личеше, че този факт ни най-малко не и се нрави.
— Никога не съм твърдяла обратното.
Бердин се отпусна, макар и едва забележимо, и метна плитката си през рамото.
— Вярно е, не си.
— Ан го търси. Да се надяваме, че ще го открие, при това скоро. Нуждаем се от него, за да ни поведе в предстоящата битка.
Докато Вирна говореше, Бердин разсеяно извади една книга от близкия остъклен шкаф и я запрелиства.
— Господарят Рал би трябвало да е магия срещу магия, а не стомана срещу стомана.
— Тази поговорка е д’харанска. Пророчеството казва, че той трябва да ни поведе във финалната битка.
— Да, сигурно — промърмори Бердин, без да вдига глава от книгата.
— Сега, когато част от войските на Джаганг тръгна на юг, за да заобиколи планината, можем само да се надяваме, че Ан ще открие Ричард навреме и ще го доведе при нас.
— Какво е това, дето е погребано с костите? — попита озадачена Бердин.
— Моля?
Бердин беше смръщила чело, явно заинтригувана от неразбираемото изречение в книгата.
— Тази книга привлече вниманието ми още, преди защото заглавието и е „Фуер Грисса Ост Драука“. Това е на високо Д’харански. Означава…
— Онзи, който носи смърт.
— Да. Откъде знаеш?
— Има едно доста популярно пророчество, около което имаше много спорове между Сестрите в Двореца на пророците. Всъщност върху него се е дебатирало в продължение на векове. Първия ден, когато отведох Ричард в двореца, той обяви, че е онзи, който носи смърт, и по този начин показа, че пророчеството е за него. Думите му предизвикаха смут сред Сестрите. Веднъж Уорън заведе Ричард в подземията и му показа това пророчество. Ричард сам разгада загадката, скрита в него, макар самият той да твърдеше, че нямало никаква загадка. Разбра го, понеже вече беше изживял части от пророчеството.
— В тази книга има много празни страници.
— Несъмнено. По заглавието предполагам, че вътре става въпрос за Ричард. Всъщност тук сигурно има доста книги за него.
— На високо Д’харански е — продължи да чете Бердин. — Както вече споменах, зная този език. Ще ми трябва известно време, за да ти представя точен превод, освен това би било по-добре, ако не липсваше толкова много текст, но на това място явно се говори за Ричард. Означава нещо такова: „онова, което той търси, е заровено с костите“, или може би „онова, което той търси, са заровените кости“. — Бердин погледна Вирна. — Да имаш представа какво означава това?
— „Онова, което той търси, са заровените кости“? — Вирна поклати глава. — Никаква идея нямам. Тук сигурно има безброй книги, които съдържат интересни или озадачаващи и дори плашещи неща, свързани с Ричард. Както вече споменах обаче, при положение, че липсва текст, всичко тук е почти безполезно.
— Сигурно — разочаровано отрони Бердин. — А „централните обекти“ — това чувала ли си го?
— Централни обекти ли?
— Да. Споменават се някакви места, наречени „централни обекти“. — Бердин се замисли за нещо свое си. — Централни обекти. Коло май споменаваше нещо подобно.
— Коло ли?
— Става въпрос за един дневник, писан преди векове, още по времето на Голямата война. Господарят Рал откри книгата в Магьосническата кула, в стаята на Плъзгата. Мъжът, който си е водил този дневник, се казва Колоболицин. На високо Д’харански името му означава „силен съветник“. С Господаря Рал го нарекохме Коло, за по-кратко.
— И какво казва вашият Коло за тези централни обекти? Какво представляват?
Бердин запрелиства книгата, която държеше.
— Не си спомням. Беше нещо, което тогава ми стана ясно, така че не положих много усилия да го запаметя. Май трябва да се позанимая пак, та да опресня паметта си. — Присви очи. — Като че ли ставаше въпрос за някакви неща, заровени на тези централни обекти. Но не си спомням какви бяха тези неща. — Морещицата застина неподвижна пред книгата. — Надявах се оттук да получа някаква идея.
Вирна въздъхна дълбоко и огледа библиотеката.
— Бердин, много ми се ще да останем и да отделим време в изучаване на всичките тези книги. Наистина съм много любопитна какво се съдържа в тази библиотека, както и в другите библиотеки на двореца. Но сега трябва да се връщаме при войниците ни и Сестрите. — Огледа се за последен път. — Преди да тръгна обаче, ми се ще да погледна едно последно нещо тук, в Народния дворец. И може би ти би могла да ми помогнеш.
Бердин с неохота затвори книгата и я върна на мястото и. Внимателно затвори стъклената витрина на шкафа.
— Добре, Прелате. Какво би желала да видиш?
Трийсета глава
ВИРНА СЕ СЕПНА от продължителен звън, който огласи всичко наоколо.
— Какво беше това?
— Сигнал за отдаване — отвърна Бердин и спря, за да погледне Вирна. Дълбокият звън още трептеше из просторните мраморни и гранитни коридори на Народния дворец.
Хората, независимо накъде се бяха запътили, оставиха всичко и тръгнаха към мястото, откъдето се чу звънът. Никой не бързаше, но всички вървяха целенасочено и уверено в посоката, откъдето бе дошъл заглъхващият вече звън. Вирна изгледа Бердин слисана.
— Моля?
— Отдаване — нали знаеш какво означава?
— А, имаш предвид отдаване към Господаря Рал, така ли?
Бердин кимна.
— Камбанката оповестява, че е време за отдаване. — Тя замислено изпрати с поглед хората, които продължаваха да се стичат в една и съща посока.
Повечето бяха облечени в роби в различни ненатрапчиви цветове. Вирна предположи, че белите роби
