наред. Не искам да те товаря с излишни тревоги. Това е в моята област и съм сигурен, че ще разбера какво става — рано или късно. Просто се чудех ти какво би казал по въпроса. Понякога помага да чуеш странично мнение.
— Какво означава това последното? — посочи с пръст Чейс. — Че
— Не, не е задължително. — Зед отри устни с длан и се замисли как да му го обясни по-разбираемо. — В контекста на пророчествата глаголът „кроя“ често означава просто „планирам“ — няма нюанс на „заговорнича“. Примерно казва се „кроя определено действие“. В конкретния пасаж се имат предвид най- близките му съветници и съюзници. Следователно, когато се говори, че кроят планове да го лекуват, най- вероятно се има предвид, че трябва първо да го убедят, че се нуждае от помощта им, а едва после, след като вече са го убедили, тези съюзници — най-вероятно някои от нас — ще трябва да започнат да търсят начин да го лекуват.
— От какво да го лекуват?
— Не пише.
— Значи не е нещо сериозно.
— Може би е уточнено в липсващите пасажи — изгледа го многозначително Зед.
— Значи е сериозно. Ричард е в беда. Има нужда от помощ. Може би е ранен.
— От опит знам, че пророчествата обикновено не са толкова директни — поклати глава Зед с доста мрачен вид.
— Но не е изключено да е точно така.
— Точно сега най-малко имаме нужда да си измисляме допълнителни грижи. — Зед се взря в него за момент. — Освен това при пророчествата обикновено е най-трудно да се определи хронологията. Напълно е възможно всичко това вече да се е случило. Може да става въпрос за някаква треска, която Ричард е прекарал като малък, и е трябвало да намеря подходящите билки, за да го излекувам.
— Значи може вече да се е случило.
— Да, не е изключено — разпери безпомощно ръце Зед. Без липсващия текст ми се струва невъзможно да положа този параграф в контекста на живота на Ричард. Би могъл да го направи само човек с далеч по- задълбочени познания по отношение на пророчествата.
Чейс кимна, но в следващия миг отскочи рязко встрани от вратата, която се отвори и в стаята влетя Рика. Пресегна се да отсервира паниците, но видя, че не са докоснати, и се сепна.
— Какво става? Защо не си ял? — Когато Зед махна с ръка, за да и покаже, че това не е важно, тя погледна Чейс. — Да не е болен? Мислех, че досега ще си е облизал паницата. Дали не трябва да направим нещо, че да го накараме да яде.
— Ето ти страхотен пример за значението на глагола „кроя“ — обърна се Зед към Чейс. — Точно това имах предвид.
Рика се вгледа в лицето на Зед за момент, сякаш търсеше явни признаци на лудост. После пак погледна Чейс.
— Какви ги дрънка?
— Говорехме си за книги — отвърна надзирателят.
Тя насочи пламналия си поглед към Зед.
— Добре, а сега ме чуй внимателно — след всичките главоболия, дето си ги създадох да ти готвя и тъй нататък, възнамерявам да те накарам да седнеш и да си изядеш манджата. Ако не — веднага я хвърлям на боклука да я изгризат червеите. А после като огладнееш и дойдеш да ми скимтиш, никой няма да ти е виновен. Няма да получиш и капка съчувствие от моя страна.
— Моля? Какво каза? — примигна насреща и Зед.
— Казах, че ако не ядеш, ще хвърля яхнията на червеите…
— Ами да! — щракна с пръсти Зед. — Точно така! — Протегна ръце към нея. — Рика, ти си гениална! Дай да те прегърна.
— Предпочитам да бъда по-далечен обект на обожанието ти — дръпна се тя.
Зед изобщо не я слушаше. Потри ръце и се напрегна да си спомни къде точно бе срещнал тази информация. Сигурно е било преди векове. Но кога точно? Къде?
— Какво има? — попита Чейс. — Да не успя да разплетеш загадката?
Зед беше изкривил устни от напрежение.
— Помня, че някъде мярнах нещо подобно. Попадна ми екзегезис на въпроса.
— Екзе… Моля?
— Означава „обяснение“. Тоест анализ.
— А, ясно, значи някакво… нещо от книгите.
— Да, точно така — кимна Зед. — Само трябва да се сетя къде беше… Къде може да съм срещнал този пасаж. Ставаше въпрос точно за червеите.
Чейс хвърли кос поглед на Рика, после се почеса по главата. В кестенявата му коса се бяха прокраднали сребристи нишки.
— За червеите ли?
Зед продължи да търка ръцете си, съсредоточен върху внезапното си прозрение. Беше сигурен, че е срещал подобен пасаж. Но колкото и неистови усилия да полагаше да издърпа смътните си спомени към по- светлите кътчета на съзнанието си, не успяваше да ги достигне.
— Какви ги говориш, Зед? — попита Рика. — Какви червеи?
— Моля? О, да, точно така. Червеи. Профетически червеи. Беше един вид проверка, струва ми се, да се види дали подобно нещо би могло да прояде пророчеството, Чейс и Рика го изгледаха с недоумение, явно го смятаха за побъркан, но не казаха нищо.
Зед започна да снове между писалището и ъгловата библиотека. Блъсна с крак тежкия дъбов стол и продължи да кръстосва напред-назад, дълбоко замислен. Прехвърли в главата си няколко места, където евентуално би могла да се намира книга, съдържаща такава препратка. Цялата Кула бе пълна с библиотеки, в които се съхраняваха хиляди книги. Зед бе посещавал още незнайно колко библиотеки из други краища на света. Дворецът на Изповедниците в Ейдиндрил разполагаше с огромни архиви. Пак в Ейдиндрил, на Кралската улица, имаше няколко двореца, които също имаха богати библиотеки. В повечето от градовете, които бе посещавал Зед, неизменно имаше книгохранилища. При толкова много книги как да помни къде е видял една, която е разгръщал веднъж, може би в младежките си години?
— Би ли се изразил по-ясно? — сепна го Рика. — За какво обяснение говориш?
— Още не съм съвсем сигурен. Беше преди доста време. Поне така мисля. Предполагам, че съм бил още юноша. Да, сигурен съм. Просто ми трябва малко време да помисля. Дори цяла нощ да отнеме, ще си спомня къде съм чел този пасаж. Де да беше тука столът ми за мислене… — пророни накрая и продължи да крачи.
— Моля? Стол за какво? — попита недоумяващо Рика.
— В Средната земя си е имал стол на верандата, където е обичал да сяда и да размишлява — отвърна тихо Чейс. — Там е решавал проблемите си. Било е по времето, когато започна всичко — когато Мрачният Рал се опита да залови Зед и Ричард. Тогава се измъкнаха на косъм. Дойдоха при мен и аз ги преведох през просека на границата.
— Така като гледам, тука столове да искаш. Дори непрекъснато се спъва в ей онзи там. — Рика започваше да губи търпение. — Пък и не е нужно човек непременно да седи на стол, за да си задейства мозъка. Освен ако наистина не е загазил сериозно.
— Сигурно. — Чейс също не откъсваше очи от Зед, който продължаваше да крачи напред-назад. Накрая му писна да стои и да не прави нищо и го спря за ръката. — Май ще е по-добре да ида да нагледам Рейчъл, докато ти стигнеш до някакво решение. Искам да съм сигурен, че си е събрала багажа и си е легнала навреме.
Зед си дръпна ръката и подбутна Чейс да върви.
— Да, да, върви. Кажи и, че след малко ще отида да я целуна за лека нощ. Само да помисля още минутка.
След като Чейс излезе, Рика приседна на ръба на масата и скръсти ръце пред гърдите си.
