при мисълта, че ще бъде напляскана.
— Рени! За Бога! — Джарет успя да избегне десния й юмрук, но изгуби дъх, когато тя го прасна с левия в корема. — Какво, по дяволите, ти става? — Тя се опита да впие зъби в опакото на ръката му, когато той я хвана за китката. Джарет трябваше с крак да усмири долната част на тялото й.
Те се претърколиха веднъж, после още веднъж. Джарет притискаше китките й към двете страни на главата й и се надигна така, че тя да не понася цялата му тежест. Тя дишаше тежко, поемаше големи глътки въздух. Той отпусна за момент глава на раменете й, докато си поемаше въздух. И двата й крака бяха пристегнати от неговия. Движенията й сега не бяха толкова от желание за борба, колкото от пълно изтощение.
Джарет вдигна глава. Кичур тъмноруса коса падаше върху веждата му.
— Защо бе всичко това? — попита дрезгаво той. — Да не си помисли, че ще извадя пистолета си? Аз дори не го нося вече.
Тя извърна глава от него, очите й бяха затворени.
— Мислех, че искаш да ме удариш.
— Да те ударя?
Руменина заля страните й. Тя отвори очи, но не го погледна.
— Да ме напляскаш.
— Разбирам — каза тихо Джарет. Той започна да проумява реакцията й. Това щеше да бъде унизително за нея. — Нямах желание да нараня гордостта ти, Рени. Аз не постъпвам така. Бих бил по-склонен да те плесна по брадичката. — Той видя една слаба усмивка да докосва устните й. Очите й се напълниха със сълзи. — Но това е хубава брадичка и този път ще й простя.
Тя го погледна.
— Аз те ударих.
Той кимна.
— Няколко пъти.
— Никога с никого не съм постъпвала така. Дори не исках да го правя.
Сапфирените му очи очевидно гледаха скептично.
— Е, може би един-два пъти исках. — Тя погледна към устните му. Разбра колко ужасно близо беше той, как тялото му се притиска към нейното по цялата му дължина. Той държеше китките й хлабаво, а положението на крака му бе повече интимно, отколкото укрепително. Сега в тъмнеещите му очи имаше нещо, което я оставяше без дъх.
Тя повдигна леко глава и докосна с устни неговите. Той я последва. Устните му обгърнаха нейните, вкусвайки нейната сладост, приемайки нежното им докосване като мед. Устните й бяха топли и влажни, проучващи. Тя измъкна ръцете си от хватката му и ги обви около врата му. Джарет изпъшка, когато тя разтвори устата си под неговата. Реакцията й на навлизането на езика му бе колебание и изненада отначало, след това любопитство и накрая — нетърпение. Тя повтаряше точно всичките му движения: набегът по хребета на зъбите й, дразненето на чувствената й горна устна. В замяна той трябваше да почувства същите неща и когато нежната игра направи път на нещо с по-голям сексуален заряд, Джарет се отдръпна.
Той се претърколи настрани и седна. Прокара пръсти през косата си. Шумно въздъхна.
— Мисля, че е по-добре да тръгвам.
Рени се надигна. Облегна се на таблата и притисна възглавницата до гърдите си. Изражението й бе напрегнато, очите й — тревожни.
— Заради мен наруши обещанието си, нали? — каза тихо тя.
Той сви рамене.
— Ти ме целуна първа. Аз ли го наруших тогава, или ти ме освободи?
— Толкова ли е важно за теб?
— Никога не съм смесвал работата си с нещо друго освен с работа. Натаниел Хюстън влиза в задълженията ми. Ди Кели — също. — Той извърна глава, за да я погледне. — Ти си част от задълженията ми.
— Какво ще стане, ако не искам да съм? — попита смело тя. — Какво ще стане, ако искам да съм…
— Мое удоволствие?
Лицето й пламна, но тя не отвърна поглед.
— Да — каза тя. — Твое удоволствие.
Той поклати глава и отвърна студено:
— Не си достатъчно опитна.
Рени подскочи като ужилена.
Джарет поясни:
— Няма да знаеш как да си тръгнеш накрая, а аз не искам да стане така. Сърцето ти ще се оплете в надежди. Във всеки случай ти не искаш наистина да бъдеш мое удоволствие. Ти искаш да ти бъда учител в удоволствието. Мисля, че това би могло да ми хареса, но не точно сега. Ако галя една кобилка, то е защото имам намерение да я яздя. Няма да те отнемам от Холис Банкс.
Грубостта му я шокира. Наранена, тя вдигна ръка, но не за да го плесне, а за да подтисне хлипането си.
— Махай се — прошепна.
Джарет се изправи. Той отиде до вратата, извади ключа от джоба си и се обърна, за да й го покаже.
— Казвам ти, за да знаеш, Рени, че независимо от това, което току-що наговорих, заключвам тази врата колкото да стоиш ти вътре, толкова и да предпазя себе си да не вляза при теб.
Рени го проследи, докато излезе в коридора. Чу ключа да се завърта в новата ключалка, която той бе монтирал отвън, след това видя ключът да минава под вратата. Нито той можеше да влезе повече, нито тя — да излезе. Скочи от кревата, изтича до вратата и заудря по нея с юмруци.
— За кого се мислиш все пак? — изкрещя тя. — Не искам да ми правиш подарък. Нямаш достатъчно пари, за да ме купиш, копеле такова! Чуваш ли ме? И не знаеш какво искам аз! Нищо не знаеш! — Тя не знаеше дали той стои от другата страна на вратата или не. Но това нямаше значение. Вилня, докато се изтощи, а след това просто се свлече до вратата и се потопи в басейна на сълзите си.
На долния етаж, когато яростта и трясъците замлъкнаха, Джарет се обърна към госпожа Кавано:
— Тя сигурно ще поспи малко — каза той. — Дори не е закусила още. Може би трябва да й занесете нещо по-късно.
Готвачката кимна:
— Няма проблеми.
— У нея е единственият ключ за стаята. Ще трябва да го поискате от нея, за да влезете, и ще трябва да й го върнете, като излизате. Не мога непрестанно да я гоня, госпожо Кавано. Трябва да стои заключена. Ще се справите ли с това?
— Никога не съм виждала такова нещо досега — каза тя, като вдигна молитвено очи нагоре.
— Ще се справите ли? — отново я попита Джарет.
— Ако мислите, че е за нейно добро.
— Така смятам.
— Тогава ще направя както казвате.
Рени прекара четири дни в покоите си. Нямаше значение, че апартаментът й бе по-голям от този, в който живееше сестра й в „Сейнт Марк“; Рени се чувстваше като в клетка. Госпожа Кавано идваше и си отиваше, донасяше храна и нови чаршафи, и отнасяше подносите. Тя винаги заключваше вратата и пъхваше ключа обратно, преди да си тръгне. Рени не искаше да причинява неприятности на готвачката и затова и не помисляше да не я пуска или да избяга. Рени направи няколко апатични опита да работи по проекта „Куинс Пойнт“, но й беше изключително трудно да се съсредоточи.
Честно казано, не й се правеше почти нищо. Задоволяваше се само да реше косата си и да се мие. Не си даваше труда да оправя леглото и да подрежда нещата си. Стаята бе затрупани с книги от библиотеката и книжа от офиса, но нищо не й правеше впечатление. Козметичните й принадлежности лежаха в
